Решение № 1289 от 26.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20264110102445 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Г. П., подадена чрез пълномощника й адв. Н. И. от ВТАК, против Община Велико Търново. В исковата молба се твърди, че съгласно акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК от 30.08.2018 г., издаден от Община Велико Търново, ищцата дължи сумата в общ размер на 3877,63 лв. - неплатени данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2013г. до 2017 г. и лихва за просрочие, изчислена към 30.08.2018 г. в размер на 1185,70 лева. Посочва се още, че този акт е бил връчен на ищцата на 09.06.2020 г., а въз основа на него е било образувано образувано изпълнително дело №711/2025 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева. На 11.06.2026 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение, като спрямо нея са наложени запор върху трудовото й възнаграждение и възбрана на недвижим имот.

Същата изтъква, че именно това са били първите и последните изпълнителни действия по изпълнителното дело. С молба от 16.06.2026 г. тя е поискала прекратяване на изпълнителното дело с доводи, че горепосоченият акт не представлява годен изпълнителен титул и че установените с него задължения са погасени по давност, но с постановление от 17.06.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да стори това. В исковата си молба ищцата навежда подробни съображения за недължимост на вземанията по изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника сума в общ размер от 4289,40 евро, от които главница от 583,12 евро със законна лихва от 500,16 евро за периода от 31.08.2018г. до 10.04.2026 г., сумата от 1399,48 евро - главница със законна лихва в размер на 1200,40 евро за периода от 31.08.2018г. до 10.04.2026 г., сумата от 606,24 евро - неолихвяеми вземания, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 711/2025 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

1

Поддържа, че процесният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК като необжалван е влязъл в сила и представлява годно изпълнително основание, както и че ищцата не може в настоящото производство да оспорва неговата законосъобразност. Твърди, че след връчването на акта същата е поискала разсрочване на установените с акта задължения, а впоследствие е извършила доброволни плащания по него, както следва: две плащания от 01.02.2024 г. и едно от 2025 г. Счита, че това поведение на ищцата е несъвместимо с поддържаната от нея в настоящото производство теза за недължимост на процесните вземания. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 11701/30.08.2018 г., издаден от Община Велико Търново, е установено, че към датата на издаване на акта ищцата дължи на ответната община сумата от общо 5063,33 лв., от които 1140,48 лв. – данък върху недвижимите имоти за периода 2013 – 2017 г., 348,73 лв. – лихва за просрочие върху задължението за данък върху недвижимите имоти за този период, 2737,15 лв. – такса за битови отпадъци за периода 2013 – 2017 г., 836,97 лв. – лихва за просрочие върху задължението за такса за битови отпадъци за този период. Видно от представената по делото разписка, актът е връчен лично на ищцата на 09.06.2020 г., като не се установява, а и не се твърди същият да е бил обжалван. От представеното по делото заявление от ищцата до отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново се установява, че на 09.06.2020 г. ищцата е поискала разсрочване на задължения по акта на 12 месечни вноски, заявявайки, че ще заплаща ежемесечно до 30-число на всеки месец сумата от 650 лв., считано от м. юли 2020 г.

По делото е представена справка към 29.07.2026 г. за остатъка за плащане по процесния акт за установяване на задължения, в която се посочва, че остатъкът възлиза на 3886,93 лв., а направените плащания по акта са, както следва: 230,79 евро от 01.02.2024 г., 0,10 евро от 06.11.2025 г. и 153,39 евро от 01.02.2024 г.

Приобщено по делото е заверено копие от изпълнително дело № 711/2025 г. на ЧСИ Дияна Колева с рег. № 728, район на действие ОС – Велико Търново, от което се установява, че същото е образувано по молба на Община Велико Търново като взискател за събиране на вземанията към ищцата Б. Г. П. по процесния акт за установяване на задължения. В молбата се съдържа възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, като е възложено и предприемането на действия по опис и на недвижим имот и движими вещи и налагане на възбрана. От материалите по изпълнителното дело се установява, че до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение от 25.11.2025 г., но не е открита по постоянен адрес. На 25.11.2025 г. е изпратено запорно съобщение до Изипей АД за налагане на запор върху всички сметки на ищцата, открити в дружеството, връчно на 28.11.2025 г. На 02.12.2025 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор от Изипей АД, в който се посочва, че вземането, върху който се налага запорът, се признава за основателно, че по откритата при дружеството микросметка на ищцата няма парични средства и има наложени предходни запори. На 25.11.2025 г. е изпратена молба до Служба по вписванията гр. Велико Търново за вписване на възбрана върху недвижим имот на ищцата, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, като такава е вписана на 27.11.2025 г. На 25.11.2025 г. е изпратено запорно съобщение до ЕТ „Елия – Елена Г.“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение до ищцата, Покана за доброволно изпълнение от 20.01.2026 г. е 2 изпратена по настоящ адрес, но ищцата отново не е открита. На 27.03.2026 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, връчена на ищцата лично по месторабота на 10.06.2026 г. С молба от 16.06.2026 г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното дело по съображения, че актът за установяване на задължения не представлява изпълнителен титул по смисъла на чл. 404 ГПК, че задълженията по него са погасени по давност и едновременно с това платени. Молбата е оставена без уважение като неоснователна с постановление на съдебния изпълнител от 17.06.2026 г., срещу което от ищцата е подадена жалба, която от своя страна е оставена без уважение с Решение № 413 от 06.08.2026 г. по в.гр.д. № 786/2026 г. на ОС – Велико Търново.

Следва да се отбележи, че от направеното върху процесния акт за установяване на задължения отбелязване е видно, че въз основа на него е било образувано и изпълнително дело № 558/2021 г. на ЧСИ Мария Глушкова, преобразувано в изпълнително дело № 4319/2022 г., по което не е връчвана покана за доброволно изпълнение и няма събрана сума за взискателя и което е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК с влязло на 27.10.2025 г. в сила постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на вземания за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2013г. до 2017 г. и лихви за просрочие върху тях, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1170-1/30.08.2018 г. на Община Велико Търново, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 711/2025 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева. Процесните вземания представляват публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1, 3 и 9 ДОПК, а актът, с който са установени - изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК.

Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, но само ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2, вр. чл. 9б ЗМДТ изрично е предвидено друго – принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК. Следователно законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. В случая ответната община е избрала принудителното събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането, т.е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. В тази връзка неотносими за настоящия спор се явяват доводите на ищцата досежно липсата на годен изпълнителен титул за образуване и водене на изпълнително производство. Същите се явяват и неоснователни, доколкото съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна и представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, тоест наличието на изпълнителен лист не е задължителна предпоставка за пристъпване към изпълнение по реда на ГПК. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, 3 настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпили след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство, така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим редът по ГПК.

В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, поддържайки, че към датата на образуване на изпълнително дело № 711/2025 г. са изтекли предвидените в чл. 110 ЗЗД и в чл. 171 ДОПК давностни срокове. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно чл. 171, ал. 3 лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. Процесният акт е издаден на 30.08.2018 г., с което е прекъсната погасителната давност за установените с него вземания, като между страните не е спорно, че същият е връчен на ищцата на 09.06.2020 г. и като необжалван е влязъл в сила. След прекъсването на давността с издаването на акта на основание чл. 171, ал. 3 ДОПК е започнала да тече нова петгодишна давност. Тази давност е прекъсната с подаването от ищцата на заявление от 09.06.2020 г. за разсрочване на задълженията по процесния акт, доколкото с него същата признава задълженията си по акта по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и изразява готовност да ги заплаща на вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК давността спира да тече, когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването. На основание чл. 4, ал. 7 и чл. 9а, ал. 4 ЗМДТ компетентен да се произнесе по молбата за разсрочване на задълженията за местни данъци и такси е кметът на общината. В случая по делото не се установи, а и не се твърди, такова разрешение за разсрочване да е дадено от кмета на ответната община. Ето защо и не може да се приеме, че е налице спиране на давностния срок. С отговора на исковата молба ответникът навежда твърдения за извършени от ищцата доброволни плащания по процесния акт от 2024 г. и 2025 г.

Разпечатката съдържа 21 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/276e90d9-a86b-43c8-9315-d8f813f3266b