Определение № 264 от 10.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600356 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е образувано за проверка на присъда № 52/16.09.2025г., постановена по НОХД № 500/25 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Д. Б. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.304а вр. чл.18, ал.1,от НК, за което с приложение на чл. 54 ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева в полза на Държавата. Съдът на основание чл.307а от НК отнел в полза на Държавата веществените доказателства по делото намиращи се на съхранение в ОД-МВР Варна - 13 броя банкноти с номинал 50 лева, 10 броя банкноти с номинал 100 лева и 1 брой банкнота с номинал 100 евро. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски в размер на 186,78 лева по сметка на ОД-МВР-Варна.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на служебен защитник на подсъдимия – адв. М. Т. при АК Варна. Счита се, че постановената присъда е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменена на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК и да бъде постановена нова, с която подс.

Б. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 3 от НПК се моли за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

С разпореждане № 1891 от 22.10.2025г. съдията-докладчик при първоинстанционният съд, като взел предвид, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а съдържанието й отговаря на изискванията за минимално съдържание, установени в чл.320, ал.1 от НПК и е подписана от подателя си, намерил, че същата отговаря на изискванията на НПК. Съдът разпоредил препис от въззивната жалба да бъде 1 връчен на ВОП, жалбоподателят да бъде уведомен, че мотивите към присъдата са изготвени и може да представи допълнителните доводи и съображения в писмена форма до даване ход на делото пред въззивния съд, указал на ВОП, че може да подава писмени възражения срещу въззивната жалба до даване ход на делото пред въззивната инстанция. Съдът постановил след изпълнение на изложеното, въззивната жалба, ведно с НОХД № 500/2025 год. на ВОС, да се изпратят на ВАпС по компетентност.

С разпореждане от 04.11.2025г. на заместник председател на апелативен съд Варна и председател на наказателно отделение е образувано ВНОХД № 356/2025г. по описа на апелативен съд Варна и делото е разпределено за разглеждане на настоящия съдебен състав.

След запознаване с материалите по делото се установява:

В хода на проведеното първоинстанционно производство съдът е връчвал процесуалните книжа на подс. Б. чрез използване на молби за правна помощ, изпълнявани от прокуратурата в гр. Мюнстер, ФРГ. Установено е, че подсъдимият е упълномощил адвокат Волфганг Опитц, с адрес в същия град, който е получавал съдебните книжа и е правил изявления от името на подсъдимия. След постановяване на присъдата, за подсъдимия не са били изпратени уведомления за изготвените мотиви и постъпилата въззивна жалба.

Първоинстанционният съд е допуснал съществен пропуск в администрирането на книжата, ограничаващ правото на защита на подсъдимият Д. Б.. Като самостоятелна и различна от служебно назначения си защитник страна в процеса, подсъдимият на основание чл. 321 от НПК има право да получи препис от депозираната срещу постановената от ВОС присъда въззивна жалба.

Комплексът от процесуални права по чл. 55 от НПК, включително правото на подсъдимия да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, се упражнява от подсъдимия самостоятелно, по арг. и от чл. 99 ал. 2 от НПК. Правото на защитника да обжалва съдебните актове може да бъде упражнено само по отношение на актове, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия/подсъдимия. Съответно и, подсъдимият Б. има правото да прецени дали да приеме и се съгласи с постановения съдебен акт, или да го оспори, като становището на защитника произтича от волята на подзащитния му. Подсъдимият разполага лично и с правото да оттегли жалбата по чл. 324 ал. 1 от НПК, което защитникът не може да упражни без съгласието на подсъдимия съгласно чл. 324 ал. 2 от НПК. В конкретното производство, подс. Б. е с установен адрес и е упълномощил свой защитник в Германия, с когото вероятно съгласува позицията си, предвид изявленията на адв. Опитц.

На следващо място, при узнаване съдържанието на въззивната жалба, подадена от назначения му служебно от българския съд защитник, подс. Б. би могъл да вземе отношение по нея, да изложи допълнителни аргументи и доказателствени искания, на направи възражения по конкретните искания към 2 въззивната инстанция, респективно да упражни възможностите си по чл. 322 от НПК.

Съдията-докладчик разпоредил жалбоподателят, адв. М. Т., да бъде уведомен, че мотивите към присъдата са изготвени и може да представи допълнителните доводи и съображения в писмена форма до даване ход на делото пред въззивния съд. От друга страна, не е разпоредено връчване на присъдата на подсъдимия в превод на немски език, съгласно неговото право по чл. 395 а ал. 1 от НПК и чл. 55 ал. 4 от НПК, както и връчване на уведомление за изготвяне на мотивите към присъдата.

Към настоящия момент първоинстанционният съд не е изпълнил задължението по администриране на съдебните книжа, съобразно разпоредбата на чл. 321 НПК, да уведоми лично подсъдимият Б., като самостоятелна страна във водения процес, за постъпилата въззивна жалба от служебния защитник.

Съдът дължи да съобщи на подсъдимия като страна и за изготвените след обявяване на присъдата мотиви.

На правото на подсъдимия по чл. 55 ал. 4 от НПК и чл. 395 а ал. 1 от НПК съответства задължението за първоинстанционния съд да преведе на немски език и да изпрати препис от присъдата, с цел да бъде предоставено и осигурено правото на подсъдимия да организира процесуалното си поведение пред въззивната инстанция.

С оглед доказателствата, че подсъдимият се намира на територията на ФРГ, препис от въззивната жалба, преводът на присъдата и уведомлението за изготвените мотиви, следва да бъдат връчени отново чрез молба за правна помощ. Не е изяснена към момента причината, поради която прокуратурата в гр. Мюнстер не полага усилия да установи лично подсъдимия, като приключва съдебната поръчка с връчване на съдебните книжа на адв. Опитц.

Необходимо да бъде подчертано на властите на замолената държава, че правото на лично участие на подсъдимия във воденото наказателно производство е гаранция за справедлив процес, а отказът му да упражни това право, предвид практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от ЕКПЧ и на СЕС по чл. 8 и чл.

9 от Директива (ЕС) 2016/343, следва да бъде доброволен и недвусмислен.

По изложените съображения съставът на апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 356/2025г. по описа на Апелативен съд Варна, и

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна, за надлежно администриране на подадената от адв. М. Т., като защитник на подс. Д. Б., въззивна жалба срещу присъдата по НОХД № 500/2025г. на Окръжен съд Варна, както и за връчване на превод на постановената присъда от български на немски език на подс. Д.

3

Б., и уведомяването му за изготвените към постановената първоинстанционна присъда мотиви.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600356 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е образувано за проверка на присъда № 52/16.09.2025г., постановена по НОХД № 500/25 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Д. Б. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.304а вр. чл.18, ал.1,от НК, за което с приложение на чл. 54 ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева в полза на Държавата. Съдът на основание чл.307а от НК отнел в полза на Държавата веществените доказателства по делото намиращи се на съхранение в ОД-МВР Варна - 13 броя банкноти с номинал 50 лева, 10 броя банкноти с номинал 100 лева и 1 брой банкнота с номинал 100 евро. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски в размер на 186,78 лева по сметка на ОД-МВР-Варна.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на служебен защитник на подсъдимия – адв. М. Т. при АК Варна. Счита се, че постановената присъда е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменена на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК и да бъде постановена нова, с която подс.

Б. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 3 от НПК се моли за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

С разпореждане № 1891 от 22.10.2025г. съдията-докладчик при първоинстанционният съд, като взел предвид, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а съдържанието й отговаря на изискванията за минимално съдържание, установени в чл.320, ал.1 от НПК и е подписана от подателя си, намерил, че същата отговаря на изискванията на НПК. Съдът разпоредил препис от въззивната жалба да бъде 1 връчен на ВОП, жалбоподателят да бъде уведомен, че мотивите към присъдата са изготвени и може да представи допълнителните доводи и съображения в писмена форма до даване ход на делото пред въззивния съд, указал на ВОП, че може да подава писмени възражения срещу въззивната жалба до даване ход на делото пред въззивната инстанция. Съдът постановил след изпълнение на изложеното, въззивната жалба, ведно с НОХД № 500/2025 год. на ВОС, да се изпратят на ВАпС по компетентност.

С разпореждане от 04.11.2025г. на заместник председател на апелативен съд Варна и председател на наказателно отделение е образувано ВНОХД № 356/2025г. по описа на апелативен съд Варна и делото е разпределено за разглеждане на настоящия съдебен състав.

След запознаване с материалите по делото се установява:

В хода на проведеното първоинстанционно производство съдът е връчвал процесуалните книжа на подс. Б. чрез използване на молби за правна помощ, изпълнявани от прокуратурата в гр. Мюнстер, ФРГ. Установено е, че подсъдимият е упълномощил адвокат Волфганг Опитц, с адрес в същия град, който е получавал съдебните книжа и е правил изявления от името на подсъдимия. След постановяване на присъдата, за подсъдимия не са били изпратени уведомления за изготвените мотиви и постъпилата въззивна жалба.

Първоинстанционният съд е допуснал съществен пропуск в администрирането на книжата, ограничаващ правото на защита на подсъдимият Д. Б.. Като самостоятелна и различна от служебно назначения си защитник страна в процеса, подсъдимият на основание чл. 321 от НПК има право да получи препис от депозираната срещу постановената от ВОС присъда въззивна жалба.

Комплексът от процесуални права по чл. 55 от НПК, включително правото на подсъдимия да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, се упражнява от подсъдимия самостоятелно, по арг. и от чл. 99 ал. 2 от НПК. Правото на защитника да обжалва съдебните актове може да бъде упражнено само по отношение на актове, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия/подсъдимия. Съответно и, подсъдимият Б. има правото да прецени дали да приеме и се съгласи с постановения съдебен акт, или да го оспори, като становището на защитника произтича от волята на подзащитния му. Подсъдимият разполага лично и с правото да оттегли жалбата по чл. 324 ал. 1 от НПК, което защитникът не може да упражни без съгласието на подсъдимия съгласно чл. 324 ал. 2 от НПК. В конкретното производство, подс. Б. е с установен адрес и е упълномощил свой защитник в Германия, с когото вероятно съгласува позицията си, предвид изявленията на адв. Опитц.