Решение № 4154 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4154 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АБ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110210141 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е на основание подадена жалба на ФИРМА гр. София, с ЕИК ХХХ срещу наказателно постановление №000243/13.05.2022 г. на г лавен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на на основание чл. 45 ал. 1 ЗПК му е наложена имуществена санкция от 3 000 лв. за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 26 ЗПК и имуществена санкция от 3 000 лв. за нарушение на чл. 5 ал. 5 вр. ал. 2 и ал.1 ЗПК.

В жалбата се излагат доводи, че по първото нарушение, предвид развитието на технологиите в периода от приемането на разпоредбата на чл.

11 ал. 1 т. 26 ЗКП, преди повече от 10 години, до днешна дата, поддържането на свободно достъпни електронни платформи на всички публични регистри (в това число, регистър „БУЛСТАТ") и възможността за извършване на справки и подаване на жалби и сигнали изцяло онлайн, този текст до известна степен е загубил практическата си стойност. С решение на управителя на ФИРМА от 21.04.2022 г. (т.е., денят на връчване на АУАН), Общите условия на дружеството са били изменени, като в същите вече фигурира актуалният адрес на управление на КЗП, т.е., пропускът е бил саниран още преди издаването на НП.

Що се отнася до второто нарушение предмет на НП, се излагат доводи за недоказаност на същото, тъй като Стандартния европейски формуляр /СЕФ/ е бил изготвен коректно и изчерпателно, като изискуемата предварителна информация е била доведена до знанието на потребителя.

Неправилно наказващият орган счита, че в СЕФ не била включена 1 информация за датите на погасителните вноски, която трябвало да бъде посочена в Част II, т. 5, озаглавена „Указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски“, доколкото формулярът в тази си част изисква посочването на „указания” , но в тази графа следва да бъде отразен текст с описателен характер, което е сторено, вместо изброяване единствено на цифри и стойности. В този смисъл, коректно е посочено в това поле, че размерът на вноските възлиза на 178 лв., броят на вноските е 3, а по отношение на периодичността на погасителните вноски е записано следното:

„всеки месец на датата, следваща датата, на която дружеството Ви е уведомило, че е одобрило отпускането на кредита“. Санкцията е наложена, тъй като в полето не са посочени конкретни дати, когато настъпва падежът на всяка отделна вноска по Договора за кредит, но съгл. Указания за попълване на въпросното Приложение №2 от СЕФ в част II т. 5 кредиторът следва да посочи размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, т.е, липсва задължение за посочване на конкретни дати на погасителните вноски, а тяхната периодичност. Дори да се приеме, че конкретните дати следва да бъдат посочени, то жалбоподателят в част II т. 5 от СЕФ е посочил, че вноските са „платими всеки месец на датата. следваща датата, на която дружеството Ви е уведомило, че е одобрило отпускането на кредита.“, т.е., това изискване е изпълнено и потребителят е бил информиран, че ще трябва да плати общо 3 вноски, всяка от които в размер от 178 лв. с падеж, който настъпва всеки месец на дата, следваща датата, на която е бил одобрен кредита. Твърди се в жалбата, че при избора на конкретен кредитен продукт за потребителя е от значение периодичността на вноските, а не конкретната дата на техния падеж, доколкото същата поначало може да бъде определена едва след ефективното отпускане на кредита.

За вмененето нарушение при попълване на Приложение №2 към чл. 5 ал. 2 ЗКП в част III т.

2, в което кредиторът следва да попълни Годишен процент на разходите /ГПР/, представляващ общ размер на разходите за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Жалбоподателят е посочил размер на ГПР- 48,72%, но му е вменено нарушение, че освен стойността на ГПР, е следвало да посочи и представителен пример за направените допускания при изчисляване на тази стойност. Законодателят е предвидил да се правят точно определени допускания при изчисляване на ГПР единствено, когато някой от компонентите на формулата за изчислението му или не са известни към релевантната дата, но конкретния случай не е такъв, защото при преддоговорните отношения между страните и попълване на СЕФ, е било известно, че на Иванов е предложен кредит в размер на 500 лв., който ще се усвоява незабавно след сключването на Договора за кредит; че периодът на погасяване е 3 месеца при определяеми падежни дати за всяка вноска; както и че кредитът следва да бъде погА. на 3 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 178 лв., поради което в СЕФ е посочен само реалният размер на ГПР.

2

В с.з. жалбата се поддържа от адв. С., който предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на тези на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител – адв. А. предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Установено е по категоричен и безспорен начин извършените нарушения, които не са маловажни, респ. не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира разноски и прави възражения за прекомерност на тези на жабоподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 07.04.2022 г. извършили проверка на жалбоподателя, като констатирали следното:

На дата 01.04.2022 г. в гр.София бил сключен Договор за потребителски кредит №202204011210210058/01.04.2022 г. между ФИРМА и ХДИа кредит в размер на 500 лв. Контролните органи установили, че в Общи условия приложими към договорите за потребителски кредити на ФИРМА в Раздел V, т. 5.4. е отразен некоректен адрес на КЗП – вместо гр. София - 1000, ул. „АДРЕС - старият адрес на КЗП в гр.София, пл. „АДРЕС Приели, че това е липса на реквизит и респ. нарушение по чл. 11 ал. 1 т.

26 ЗПК, извършено на 01.04.2022 г. в гр. София.

Било констатирано и друго нарушение:

В Приложение №2 към чл. 5 ал. 2 ЗПК Част II т. 5 е записано:

„Указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски“. В Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ предоставен на потребителя в Част II т. 5 е записано: „Вие трябва да платите следното: 3 броя вноски по 178 лв., включващи главница и лихва, платими всеки месец на дата, следваща датата, на която Дружеството Ви е уведомило, че е одобрило отпускането на кредита“. Кредиторът не е попълнил информацията за датите на погасителните вноски.

В Приложение №2 към чл. 5 ал. 2 ЗПК в Част III т. 2 е записано:

„Годишен процент на разходите (ГПР). Общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит. ГПР Ви дава възможност да сравните различни предложения за сключване на договор за кредит“.

В графата за попълване Част III т. 2 в утвърдения СЕФ съществува следният текст: „Дайте представителен пример, който посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент”, а в този на потребителя Иванов е отразено само ГПР - 48,72 %. Контролните органи пирели, че в СЕФ предоставен на потребителя, кредиторът не е попълнил информацията, свързана с даване на представителен пример, който да посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент.

Налице било нарушение на изискванията на чл.5 ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 Закона за потребителския кредит (ЗПК), извършено на 01.04.2022 г. в гр.

София.

Съставен бил Констативен протокол №К-2719330/07.04.2022 г.

Свидетелката Е. Б. Ц. на длъжност гл. инспектор в РД - София в Комисия за защита на потребителите - София, съставила и връчила надлежно АУАН №000243/21.04.2022 г.

В срока по чл.40 ал.1 ЗАНН, жалбоподателят-ЮЛ подал възражение срещу съставения акт с доводи, идентични с тези в жалбата.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в АУАН и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретните законови разпоредби, под които са субсумирани фактите, както и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормите, под които същите са подведени и санкционните разпоредби, въз 4 основа на която е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни– показанията на разпитаната в качеството на свидетел Е. Б. Ц. /актосъставител/, като съдът счита, че показанията й са обективни, непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло. Кредитира писмените доказателства:

Договор за потребителски кредит №202204011210210058/01.04.2022 г., Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит” ООД, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ предоставен на потребителя, Констативен протокол №К-2719330/07.04.2022 г., заповеди за компетентност.

Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.

По т.1 – за нарушението по чл. 11 ал. 1 т. 26 ЗПК:

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.26 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон.

Действително, видно от Общи условия приложими към договорите за потребителски кредити на ФИРМА в Раздел V, т. 5.4. е отразен некоректен адрес на КЗП – вместо гр. София - 1000, ул. „АДРЕС - старият адрес на КЗП в гр.София, пл. „АДРЕС/л.67 от делото/.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.11 ал.1 т.26 от ЗКП, тъй като посочването на некоректен адрес се равнява на липса на такъв. Това съставлява административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 45 ал. 1 ЗПК с административно наказание имуществена санкция в размер от 3 000 лв. до 8 000 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за това нарушение.

По т.2 - по нарушението по чл. 5 ал. 5 вр. ал. 2 и ал.1 ЗПК:

Съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и 5 въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

В тази връзка, чл. 5 ал. 2 ЗПК предвижда, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2.

Съгласно чл. 5 ал. 5 ЗПК формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора.

Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.