Определение № 3188 от 29.09.2020, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3188

29.09.2020 г.

Окръжен съд – Благоевград

Град Благоевград

Четвърти въззивен граждански състав

На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20201200500809 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А.Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1505, р-н „И.“, ж.к. „И.“, ул. „В.А.“ № 9-11, магазин 2, представлявано от Управителят К.И.Г., чрез адв. Д.Г.-П., срещу отказа на Съдията по вписванията при РС Разлог, постановен с Определение № 12 от 29.06.2020г., с което е отказано да се разпореди вписване на Удостоверение с изх. № 20200619104627/19.06.2020г. на Агенцията по вписванията по заявление от управителят на „А.Д.“ ООД.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение на Съдията по вписванията към РС Разлог, като се иска от съда да го отмени и да върне преписката със задължителни указания да с извърши вписване на представеното удостоверение за преобразуване по преписка с вх. № 2022 от 29.06.2020г. по описа на СВ при РС Разлог като отговаряща на изискванията на закона.

Оспорват се с частната жалба доводите на съдията по вписванията, на които същият е основал отказа си. Поддържа се с жалбата че описанието на имотите в удостоверението за преобразуване на търговски дружества, чрез вливане на „Ф. ЕООД, ЕИК *, в приемащото дружество „А.Д.“ ООД, ЕИК *, не е необходимо, тъй като с ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, ясно и недвусмислено е посочено, че удостоверението за вписване по чл. 236в ал.1 от ТЗ, не е акт за прехвърляне на правото на собственост, а е от категорията на тези по чл. 4, б.“л“ от ПВ, т.е. акт, за който със закон/ТЗ/, е предвидено изрично че подлежи на вписване, но съдията по вписванията макар правилно да е приложил разпоредбата на чл. 6 от ПВ, не е отчел конкретната разпоредба на чл. 6 ал.2, б. „б“ от ПВ. Сочи се с частната жалба, че макар описанието на недвижимите имоти да не е било необходимо да бъде извършено в 1 представеното за вписване удостоверение за преобразуване на търговски дружества, в случая пред СВ към РС Разлог ведно със заявлението са били представени- счетоводния баланс на „Ф. ЕООД, както и кадастрални схеми, издадени от АГКК, за всеки един от недвижимите имоти, предмет на извършеното вливане на двете дружества. Представен е със заявлението и Учредителен акт с непарична вноска в капитала на „Ф. ЕООД и Извлечение от ИКАР по партидата на заличеното дружество. В този смисъл наведени са доводи, че пред съдията по вписванията са представени убедителни доказателства и подробно описание на недвижимите имоти, предмет на извършеното преобразуване на двете търговски дружества.

Оспорва се с частната жалба и другото основание на което съдията по вписвания към РС Разлог е отказал вписването на представеното пред него удостоверение за преобразуване на търговски дружества- липсата надекларация по чл. 264 от ДОПК, удостоверяваща липсата на непогасени и подлежащи на принудително изпълнение публични държавни и общински задължения. Счетено е че е допуснато нарушение, доколкото издаденото удостоверение за данъчна оценка за всички имоти е на името на приобритателя „А.Д.“ ООД.

Оспорват се частната жалба доводите на съдията по вписванията, отказал вписването на представеното удостоверение за преобразуване на търговски дружества, доколкото пред него е представена нотариално заверена декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК, подписана от управителят на „Ф. ЕООД и то към меродавния момент- в който правата и задълженията на преобразуващото се чрез вливане дружество, са преминали към правоприемника- „А.Д.“ ООД, в това число и правото на собственост върху недвижимите имоти, включени в капитала на преобразуващите се дружества. Сочи се с частната жалба, че в изпълнение на задълженията, дружеството молител е представило в преписката пред СВ към РС Разлог и удостоверения за данъчна оценка за всеки един от имотите, издадени на „А.Д.“ ООД, защото именно това дружество е титуляра на правото на собственост към момента на вписването на вливането в ТР.

Във връзка с изложените доводи в обжалваното определение от СВ към РС Разлог за надвнесена такса във връзка с искането за вписване, иска се от дружеството частен жалбоподател- „А.Д.“ ООД, чрез пълномощника му адв. Д.Г.-П., възстановяване на надвнесената сума от 1 158лв., като недължимо платена към бюджета като държавна такса.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с представената в заверено копие преписка от СВ към РС Разлог, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 2022/29.06.2020г., депозирано от К.И.Г., в качеството му на Управител на „А.Д.“ ООД, ЕИК *, е сезиран Съдията по вписванията в Службата към Районен съд Разлог, с искане на осн. чл. 4 б. „л“ от ПВ, във вр. с чл. 263и ал. 6 от ТЗ на Удостоверение за преобразуване на търговски дружества, чрез вливането на „Ф. ЕООД, ЕИК *, в „А.Д.“ ООД.

Към заявлението за вписване са приложени освен Удостоверение с изх. № 2

20200619104627/19.06.2020г. и акта за учредяване на „Ф. ЕООД, са представени нотариално заверени схеми от АГКК, за всеки един от недвижимите имоти, предмет на извършеното преобразуване на търговските дружества, нотариален акт за покупката на недвижимите имоти, счетоводен баланс на „Ф. ЕООД към 31.05.2020г. както и справка по партидата на „Ф. ЕООД, за вписвания и заличавания по партидата на дружеството в СВ към РС Разлог, за периода от 01.01.1992г. до 26.06.2020г.

Представени са от молителят ведно със заявлението за вписване и Дакларация по чл.

264 ал.1 от ДОПК от Управителят на „Ф. ЕООД, към 30.01.2020г., с нотариална заверка на подписа, както и Удостоверения за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК, издадени на дружеството молител- „А.Д.“ ООД.

Представена е пред СВ към РС Разлог и квитанция за платена такса за вписване в размер на 1 163.58лв.

С обжалваното Определение № 12 от 29.06.2020г., Съдията по вписванията към Службата по вписвания в Районен съд Разлог, е отказал да разпореди вписване на представеното пред него Удостоверение с изх. № 20200619104627/19.06.2020г. на АВ, по заявление с вх. № 2022/29.06.2020г., депозирано от К.И.Г., в качеството му на Управител на „А.Д.“ ООД, ЕИК *.

Установява се от атакувания отказ да се извърши вписване, обективиран в обжалваното по настоящото дело определение, че същият е постановен по следните съображения:

Съдията по вписванията е стигнал до извода, че следва да откаже вписването, тъй като е приел че в представеното Удостоверение с изх. № 20200619104627/19.06.2020г., не са описани недвижимите имоти и не е посочено тяхното местонахождение, съгласно чл. 6 ал.1 б.“в“ от ПВ, което е пречка за съдията да прецени дали е компетентен да се произнесе по искането за вписване. Изложени са съображения, че доколкото в представеното за вписване удостоверение за преобразуване на търговски дружества липсва описание на недвижим имот, то не може да бъде извършена преценка, дали то е измежду актовете по чл. 4 б. „л“ от ТЗ, които подлежат на вписване.

Съдията по вписванията е счел, че не е оторизиран от закона за извършване на служебна проверка, дали в патримониума на преобразуваното дружество има недвижими имоти, находящи се в района на СВ към РС Разлог, а за недвижимите имоти в гр. Банско, за които са представени нотариално заверени схеми, няма доказателства дали тези имоти са собственост на „Ф. ЕООД към момента на извършване на вливането му в „А.Д.“ ООД.

Обжалваният отказ за вписване на представеното пред СВ към РС РазлогУдостоверение с изх. № 20200619104627/19.06.2020г. за извършено преобразуване на търговски дружества чрез вливането на „Ф. ЕООД в „А.Д.“ ООД, е постановен и на друго 3 самостоятелно основание- не са представени удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, издадено на „Ф. ЕООД, а са представени такива на дружеството молител „А.Д.“ ООД. Не става ясно мотивите на съдията по вписвания към обжалвания акт, дали преобразуващото дружество има непогасени данъчни задължения, тъй като декларация по чл. 264 от ДОПК, подписана от представителят на „А.Д.“ ООД няма представена пред СВ към РС Разлог, във връзка с искането за вписване на Удостоверение с изх. № 20200619104627/19.06.2020г.

Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото въз основа на представените по настоящото дело доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване срещу валидно и допустимо определение на съдията по вписванията, поради което като процесуално допустима същата следва да бъде разгледана по същество.

С нормата на чл. 569 т. 5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571 изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно задължителното разрешение, дадено в цитираното тълкувателно решение на ВКС, и съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ при произнасяне по искане за извършване на вписване на определен акт, с което той е сезиран, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание, без да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В случая от заявителят- „А.Д.“ ООД е направено искане за вписване на удостоверение за преобразуване на търговско дружество чрез чрез вливане на „Ф. ЕООД в „А.Д.“ ООД, по чл. 263в ал. 1 от ТЗ. Съобразно разрешенията в т. 3 от ТР № 7/2012 на ОСГТК, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде 4 вписано в книгите по Правилника за вписванията /ПВ/, чл. 263и ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото или приемащото дружество, да го представи пред съответния регистър.

Удостоверението за вписване по чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 от ТЗ, не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "а" от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "б" – "з" от ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. "и" (предишна, изм. ДВ бр.

63/2014 г.), или сега действаща разпоредба на чл. 4 б. "л" от ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл. 69 от ПВ. В тази насока е приетото с Определение № 229 от 16.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 204/2019 г., I т. о., ТК.

Отказ на съдията по вписванията да впише представеното пред него удостоверение за вписване по чл. 263в ал.1 и чл. 263г, ал. 1, може да бъде постановен когато: след преглед на съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; по съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно; по съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание (липса на идентификация на страните и на недвижимия имот); при невнасяне на дължимата за вписването такса; при непредставяне на скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.