Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5786 от 01.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33478/2023
Вид
Решение № 5786
Подписан
01.04.2025
В сила
01.04.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5786 гр. С., 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110133478 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Х.

П. Ж. и П. П. Ж. (като наследници на П. Г. Ж., наследник на Й. П. Ж.), и С. Р.

В. - на собствено основание.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 8673,63 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1032,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г.; 55,20 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;

10,80 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.

Ищецът претендира вземанията при условията на разделна отговорност при следните квоти: за С. Р. В. – 2/4 част от общото задължение, а именно: 4336,81 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 516,03 лв. – мораторна лихва 1 върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г .; 27,60 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;

5,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г. за Х. П. Ж. – 1/4 част от общото задължение, а именно: 2168,41 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г .; 13,80 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;

2,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г. за П. П. Ж. – 1/4 част от общото задължение, а именно: 2168,41 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г . ; 13,80 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;

2,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.

Ищецът твърди, че през исковия период С. В. и наследниците на Й. Ж., в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били клиенти на ищцовото дружество въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените размери. Поддържа, че 2 съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „М. Е.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците П. Ж. и Х.

Ж., чрез назначения им процесуален представител, които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват коректното отчитане на стойността на доставената топлинна енергия и претендираните от ищеца суми. Оспорват представените общи фактури по съдържание. Оспорват дължимостта на сумата, претендирана за услуга дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. В..

С молба от 08.10.2024 г., подадена от процесуалния представител на П.

П. Ж. и Х. П. Ж., са представени доказателства, че всеки от двамата ответници е заплатил на ищцовото дружество суми от по 2819,54 лв. С молба от 28.11.2024 г. тези ответници уточняват, че доброволно са погасили задълженията си към „Т.“ ЕАД за ТЕ, дялово разпределение и лихви. С молба от 10.12.2024 г. ищецът признава плащането и заявява, че претендира единствено присъждането на разноски, платими от тези двама ответници – по 15,17 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техни наследодатели/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците /респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираното вземане.

3

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална 4 партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.