Решение № 807 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100500116 по описа за 2025 година при участието на секретаря Йорданка Петрова като разгледа докладваното от Виктория Митева в.гр.д. № 116 по описа за 2025 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от 09.10.2024 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявените искове – Н. Д. Д. срещу Решение № 15062/01.08.2024 г. по гр.д. № 45217/2023 г. по описа на СРС, 154 състав, в частта му с която са отхвърлени предявените срещу ЧСИ В. М. искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК за заплащане на сумата 1169,38 лв., представляваща принудително събрана без правно основание сума по и.д. № 20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 при КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и евентуален иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 467,51 лв., представляваща неправомерно удържана сума за м.08.2023 /върху несеквестируем доход/ по и.д. № 20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 при КЧСИ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, противоречие между мотиви и диспозитив и невземане предвид на всички факти и доказателства по делото. Въззивникът счита, че неправомерно удържаната сума по изпълнителното дело възлиза на 1169,38 лв. след 1 приспадане на постъпило след завеждане на исковата молба плащане в размер на 397,51 лв. Твърди, че сумата от 467,51 лв. надхвърля една трета част от получаваната от него пенсия. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – изцяло уважен. В условията на евентуалност моли съда да отмени направената удръжка от пенсията му в размер на 467,51 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че въззивната жалба е бланкетна, а изводите на първоинстанционния съд са правилни. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е иск от Н. Д. Д., като длъжник по изпълнително дело № 20108600400073/2010 г. по описа на ЧСИ В. М.. Ищецът Н. Д. Д. последователно с исковата молба и уточняващи молби от 08.09.2023 г., 19.03.2024 г. и от 04.04.2024 г. твърди, че ЧСИ В. М. е удържала неправомерно процесната сума, като надхвърляща дължимата по изпълнителното дело и събрана върху несеквестируем доход. Твърди, че за периода 01.11.2022 г. – 01.08.2023 г. са му направени удръжки в общ размер 3 364,17 лв., от които дължи единствено сумата от 700 лв., представляваща присъдената издръжка за 10 месеца. След извършено на възстановяване на сума в размер на 1097,28 лв. и сума в размер на 397,51 лв. претендира надплащане на сума в размер на 1169,38 лв. Така длъжникът по изпълнителното дело поддържа иск срещу ЧСИ за възстановяване на надплатена сума, недължима и принудително събрана по същото, за което ЧСИ бил отговорен вследствие на неправомерните си действия по изпълнението.

От съдържанието на исковата молба и последващите уточняващи молби не се установява ищецът да е предявил самостоятелен евентуален иск за заплащане на сумата от 467,51 лв. Посочената сума е въведена като част от твърдяното надплащане по изпълнителното дело, респективно като конкретизация на размера на претендираните вреди от твърдяното неправомерно принудително събиране, а не като отделна, процесуално обособена претенция с различно правно основание и самостоятелен петитум.

В исковата молба липсва формулиран отделен иск с ясно разграничен предмет, различна правна квалификация и изрично заявена евентуалност по смисъла на чл. 210 ГПК. Посочването на сумата от 467,51 лв. е извършено единствено във връзка с твърденията за незаконосъобразно удържане от пенсията на ищеца и е част от общия фактически състав, на който се основава претенцията за връщане на недължимо събрани суми.

Ето защо решението в частта, с която съдът е разгледал самостоятелен евентуален иск и е отхвърлена претенцията за сумата от 467,51 лв. подлежи на обезсилване.

На следващо място следва да се посочи, че с исковата молба ищецът не е поддържал твърдения, че по сметка на ЧСИ са постъпили суми, които последният е получил без основание и с които се е обогатил. Не се претендира връщане на даденото поради неоснователно обогатяване на ответника. Твърди се да е налице надплащане на реално съществуващ дълг, чрез незаконосъобразно начисляване и събиране на суми по изпълнителното дело.

Следователно и независимо от заявеното от процесуалния представител становище в съдебното заседание, проведено на 19.06.2024 г., че смята предявения иск за такъв по чл. 55 ЗЗД, съдът намира, че с исковата молба и уточняващите молби се навеждат твърдения за извършени процесуално незаконосъобразни действия по изпълнителното дело, изразяващи се в събиране по принудителен ред от ищеца на 2 суми, които не са дължими и подлежат на връщане, поради което се поддържа иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не такъв по чл. 55 ЗЗД.

При това положение, въззивният съд като съд по съществото на правния спор, е длъжен да даде вярната квалификация и да реши делото по същество. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението (постановяването му в нарушение на материалния закон), но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл е решение № 359 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 1209/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Нормата на чл. 74 от ЗЧСИ е абстрактно формулирана и позволява увреденият, независимо от неговото процесуално качество в изпълнителното производство, да търси обезщетение за всички вреди, предизвикани от незаконни деяния на частния съдебен изпълнител. Това означава, че взискателят, длъжникът, участниците в изпълнителното производство или трети засегнати от изпълнението лица могат да претендират обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи, предизвикани от незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител. Необходимо е ищецът да установи настъпването на вредите, незаконосъобразното деяние на съдебния изпълнител и причинната връзка между тях. В този смисъл са Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о., ТК.

От анализа на представените писмени доказателства – заверен препис от изпълнителното дело и списък на удръжките от пенсията на ищеца се установява, че в процесния период 01.11.2022 г. – 01.08.2023 г. от пенсията на ищеца са правени следните удръжки:

01.11.2022 г. – 103,95 лв.,

01.12.2022 г. – 406,18 лв.,

01.01.2023 г. – 336,18 лв.,

01.02.2023 г. – 336,18 лв.,

01.03.2023 г. – 336,18 лв.,

01.04.2023 г. – 336,18 лв.,

01.05.2023 г. – 347,27 лв.,

01.06.2023 г. – 347,27 лв.,

01.07.2023 г. – 347,27 лв. и

01.08.2023 г. – 467,17 лв.

Следователно сборът на направените удръжки по изпълнителното дело за процесния период възлизат на обща стойност 3364,17 лв. С въззивната жалба се поддържа претенцията за сумата в размер на 1169,38 лв., като се приспаднат извършените плащания в общ размер 1494,79 лв., както и дължимата главница по изпълнителния лист за процесния период в размер на 700 лв. /10 месеца по 70 лв./.

Установява се от представените към отговора на исковата молба и неоспорени от ищеца платежни нареждания, че общата стойност на върнатите на длъжника суми в действителност възлиза на 1892,30 лв., платена както следва: с платежно нареждане от 31.05.2023 г. – сумата от 542,74 лв., с платежно нареждане от 13.06.2023 г. сумата от 277,27 лв., с платежно нареждане от 14.07.2023 г. сумата от 277,27 лв. с платежно нареждане от 11.08.2023 г. сумата от 397,51 лв. и с платежно нареждане от 12.09.2023 г. сумата от 397,51 лв.

При тези данни, като се вземат предвид извършените плащания и дължимата главница по изпълнителния лист за процесния период в размер на 700 лв., остава начислена сума в размер на 771,87 лв., която следва да се съобрази дали е правилно 3 начислена от ЧСИ.

От приложения подробен списък на направените удръжки от пенсията на длъжника Н. Д. от началото на изпълнителното производство до момента, се установява, че към 08.10.2014 г. са погасени всички дължими суми по изпълнителното производство, в това число месечни издръжки, издръжки за минал период, такси и лихви, като е останала надвнесена сума в размер на 33,95 лева. От тази дата нататък и до 07.10.2022 г. единствените задължения, които са погасявани са за месечни издръжки, като сумите за дължимата шестмесечна такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е начислявана, но не е удържана от пенсията на длъжника, като за месеца от 08.01.2022 г. до 07.02.2022 г. не е налице плащане и на сумата от 70 лв. по изпълнителния лист.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът съобрази, че същата представлява такса върху реално събраните суми по изпълнителното дело, която съгласно разпоредбата на т. 26, ал. 1, т. 2 от ТТРЗЧСИ следва да се начислява върху сбора от платените суми и да се събира еднократно на всеки шест месеца, освен в хипотезите на погасяване на задължения за минал период. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че за периода от 08.10.2014 г. до 08.10.2022 г. тази такса е била начислявана счетоводно, но не е била удържана от пенсията на длъжника, поради което същата не е била реално събрана в този период.

При това положение съдът приема, че към началото на процесния период (01.11.2022 г.) действително са съществували неизплатени задължения, а именно:

– една месечна издръжка в размер на 70 лв. за периода 08.01.2022 г. – 07.02.2022 г., както и

– неудържани пропорционални такси по т. 26 ТТРЗЧСИ за периода 08.10.2014 г.

– 08.10.2022 г. в общ размер 902,40 лв.

Тези задължения, съвкупно с текущо дължимите месечни издръжки за процесния период, обуславят наличието на реално съществуващ дълг, който е подлежал на принудително събиране. Следователно не може да се приеме, че удръжките, извършени през периода 01.11.2022 г. – 01.08.2023 г., са били без правно основание, респективно и недоказани остават твърденията за наличие на процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ.

С оглед на това въззивният съд намира, че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.

По отношение на твърденията, че сумата 467,51 лв., представляваща удръжка от пенсията на ищеца за м.08.2023 г., е извършена върху несеквестируем доход, съдът намира следното:

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа; ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа. В ал.