Решение № 81 от 27.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Кърджали, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500120 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 82 от 28.03.2023 г. по гр.д. N 633/2023 г. по описа на РС – М. Н. И.

Ю. от с.К., общ.М. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. на непълнолетното си дете Б. Н. Ю., действащо със съгласието на майка си Р. А. О., считано от една година назад преди завеждане на иска, а именно: 27.11.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на причини, изменящи или прекратяващи същата, както и сумата 425 лв., представляваща разноски по делото. С решението Н. И. Ю. е осъден да заплати по сметка на Районен съд –М. държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка в размер на 576 лв..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Н. И. Ю. от с.К., общ.М., който чрез пълномощника си адв. С. М. от АК – Кърджали го обжалва изцяло като неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което въззивникът да се осъди да заплаща на въззиваемия издръжка в минимален размер, считано от предявяване на иска.С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови доказателствени искания. Оплакванията на въззивника са, че искът за издръжка за минало време е недоказан, защото е полагал всички необходими грижи за отглеждането и 1 възпитанието на непълнолетния си син Б. Н. Ю., давал му е пари, купувал му е подаръци, телефони и компютър, които обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели Н. Ю. и К. С.. На следващо място въззивникът сочи, че не работи по трудов договор и не реализира постоянен доход, поради което присъденият в негова тежест размер на издръжка е непосилен за него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от непълнолетния въззиваем Б. Н. Ю., действащ със съгласието на майка си Р. А. О..

В съдебно заседание въззивникът Н. И. Ю. не се явява и не се представлява, като с писмена молба чрез пълномощника си адв. С. М. поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, претендира разноски по делото и заявява възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнагрaждение.

В съдебно заседание въззиваемият Б. Н. Ю., действащ със съгласието на майка си Р. А. О., се представлява от пълномощника си адв. Д. Х., който оспорва въззивната жалба, като поддържа възраженията срещу същата и претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от непълнолетния Б. Н. Ю., действащ със съгласието на майка си Р. А. О., срещу Н. И. Ю., за ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от една година назад преди завеждане на иска, който е предявен на 27.11.2023г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на причини, изменящи или прекратяващи същата, като се претендират и разноски по делото. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на издръжка, са следните: Преди 67 години родителите на ищеца, които нямат сключен граждански брак, се разделили, като последните 20 години баща му живеел в гр.Л., А. и след раздялата майка му, с която има силна емоционална връзка, отговаряла напълно за социалното му развитие, образование, лични и имуществени интереси, за цялостното му отглеждане и възпитание и доколкото успявала му осигурявала материални условия и грижи за пълноценното удовлетворяване на потребностите му, а баща му само формално поддържал отношения с него чрез разговори по телефон и без да му плаща каквато и да е финансова издръжка; ищецът е ученик в П. „*“, гр.М., на 15 години e и за нуждите си от храна, отопление, облекло, консумативи, учебници, учебни материали, както и средства за допълнителни разходи, счита, че частта, която само единият родител 2 следва да осигури е в размер на 400 лв. месечно, в случая баща му, който е здрав и в трудоспособна възраст, работи в страна от Западна Европа със значително по-висок стандарт и е освободен от грижи за семейството си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба е оспорил изцяло иска за издръжка за минало време, а този за издръжка от предявяване на иска е оспорил над предявения размер от 250 лв., при възражение, че от 2014г. живее и работи в чужбина, но няма легална работа, като при него живее големият му син Б., на 23 години; винаги се е интересувал от сина си Б., изпращал е и му е давал пари за издръжка и до м.септември 2023г. са се виждали редовно като му е купил телефон на стойност 1 200 лв., компютър на стойност 2 500 лв., както и дрехи.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът Б. Н. Ю., роден на **.**.****г., с ЕГН **********, е дете на ответника Н. И. Ю., живее с майка си Р. А.

О. през последните 6-7 години, откакто родителите му са разделени и откогато баща му, който живее и работи в А., не му заплаща ежемесечна издръжка. Към предявяване на иска за издръжка на 27.11.2023г. ищецът е на 15 навършени години, като към началото на периода за който претендира издръжка за минало време е на 14 навършени години и през учебнаата 2023/2024г. е ученик в П. „*“ гр.М.. Представени са доказателства, че считано от 16.10.2023г. майката на ищеца е регистрирана като безработно лице в Агенция по заетостта - ДБТ-М., а именно служебна бележка изх. N 60-09-09-22927//13.11.2023г. на директор на ДБТ-М.. Установява се, че на 14.07.2022г. ответникът е закупил самостоятелен обект в сграда –апартамент с площ 100.08 кв.м., ведно с мазе N 26Б с площ 3.63 кв.м., както и самостоятелен обект в сграда –гараж с площ 23.45 кв.м., ведно с мазе 11.50 +7.59/2860 идеални части от поземлен имот, находящи се на адрес гр.М., ул.Г. N **, съгласно справка N 344360/12.03.2024г. на Агенция по вписванията.

От Социален доклад изх. N ПР/Д-К-МГ/24-001/28.12.2023г. на ДСП-М., представен пред първоинстанционния съд и от Социален доклад изх. N ПР/Д-К-МГ/9001/14.04.2024г. на ДСП-М., представен пред тази инстанция, се установява, че освен Б. Н. Ю., Р. А. О. и Н. И. Ю. имат още едно дете, като от повече от седем години са разделени и Б. се отглежда в семейна среда, живее с майка си в с.С., ул. З. N **, общ.М., в дома на родителите на майка му, разполагащ с необходимите битови и хигиенни условия, като основните му потребности се задоволяват от майката, която получава обезщетение за безработица в размер на 1 700 лв. и при отглеждането на Б. е подкрепяна от своите родители; детето Б. е здраво, има личен лекар, който му провежда редовно профилактични прегледи и имунизации, ученик е през учебната 2023/2024 г. в * клас, има изграден приятелски кръг; детето Б. осъществява редки контакти с бащата допреди една година, а след това няма такива; бащата на детето живее и работи в А. и от повече от месец е в страната, обстоятелство, посочено в постъпилия социален доклад от 14.06.2024г., като между родителите на Б. не е налице 3 сътрудничество и желание за активна родителска връзка за отглеждането, възпитанието и развитието му.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват следните обстоятелства: св.С. С., ангажирана от ищеца, знае от майката на ищеца Б. и от разговор на последната с ищеца, че баща му, който работи в чужбина и получава 4 000 паунда, не му плаща издръжка, като знае също, че Б. е в * клас, не ходи на извънкласни дейности, ходи на зъболекар, има телефон, но не знае кой му го е купил и не знае дали има компютър; св.К. С., ангажирана от ищеца, знае, че родителите на ищеца са разделени от 7-8 години и баща му, за който знае, че от много години е в чужбина и знае от общи познати, че получава около 3-4 000 паунда, не му плаща издръжка и за Б. се грижи изцяло майката, но баща му е купил телефон и компютър преди 3-4 години, които струват 3-4 хиляди лева, както и преди 3-4 години му бил пратил маратонки; св.Н. Ю., сестра на ответника и ангажирана от него, сочи, че родителите на ищеца са разделени от 6-7 години, но брат й Н. дава пари за издръжката на Б., в т.ч. и пред нея бил давал 100-200 лв. миналото лято, като му е купувал каквото поиска, в т.ч. миналата година му купил два много скъпи телефона, а миналата или по –миналата година му купил и компютър, както и носил други подаръци, когато си идвал от А., където работи нелегално, ако има работа. Св.Н. Ю. сочи, че последно брат й си бил дошъл за Нова година, когато не се видял с Б., защото той не му вдигал телефона.

Към предявяване на иска за издръжка на 27.11.2023г. ищецът е на ** ненавършени години, размерът на минималната работна заплата за 2023г. е 780 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е 195 лв., като за 2024г. същите съответно са 933 лв. и 233.25 лв.. В началото на процесния период, за който се търси издръжка за минало време, от 27.11.2022г./до 26.11.2023г. включ./ ищецът е на ** ненавършени години, размерът на минималната работна заплата за 2022г. е 710 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е 177.50 лв.. Минималният праг на бедност за страната за 2022г. е определен на 413 лв., за 2023г. е определен на 504 лв. и за 2024г. е определен на 526 лв.. Доказателства за реализирани доходи от трудово правоотношение не са представени от майката на ищеца, но същата е в трудоспособна възраст и с оглед доказателствата за регистрацията й като безработно лице и заявения пред социален работник от ДСП -М. размер на получавано обезщетение за безработица, съдът приема, че преди тази регистрация на 13.11.2023г. същата е била трудово заета. Доказателства за реализирани доходи от трудово правоотношение не са представени и от ответника, който признава, че е работил доскоро в чужбина и за който са налице доказателства за притежавано имущество както е описано по –горе.

Понастоящем ответникът твърди, че не работи, но същият е в трудоспособна възраст и няма задължение за издръжка към други лица, освен към ищеца. Наред с това по делото са засвидетеслствани добри финансови възможности на ответника с оглед 4 закупените от него на ищеца скъпи вещи като компютър и телефони, но не са установени твърденията на ответника нито за полагани грижи за ищеца, нито да са му предоставяни парични средства за издръжка, изключая засвидетелстваното даване на 100-200 лв. през миналото лято.

Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Обстоятелствата, при които следва да се определят претендираните издръжки са установени. Детето е на висока възраст и потребностите му както за битови, така и за образователни и други нужди, са по-големи. Доходите на майката, преценени в периода на претендираната издръжка за минало време, й позволяват да посреща потребностите на ищеца от първа необходимост, при което с оглед на това, че ищецът живее с нея и ответникът не полага непосредствени ежедневни грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката му, то в тежест на ответника с оглед установените по делото доходи и имущество, които има, е да заплаща издръжка съобразно възможностите си и нуждите на ищеца, като за последните не се установява да са необходими средства в размер над обичайния. С оглед установения минимален праг на бедност за страната, размера на минималните за страната работна заплата и издръжка за 2022г. и 2023г., както и задължението на всеки един от родителите да дава издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, които в случая са трудоспособни, то за процесния период за минало време от 27.11.2022г. до 26.11.2023г. включ. в тежест на въззивника следва да се възложи плащането на издръжка в размер на 300 лв. месечно и за разликата над сумата 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. искът за издръжка по чл.149 от СК се отхвърли. С оглед на така изложените съображения и настъпилата безработица за майката на ищеца в периода отпреди предявяване на иска за издръжка, претендираната, считано от 27.11.2023г., ежемесечна издръжка от непълнолетния ищец, платима от ответника, следва да е в претендирания размер, за който от значение е както по-високата възраст на ищеца, обуславяща нарастване на нуждите му, така и притежанието на имущество от ответника, от което има възможност да реализира доходи. Ответникът е трудоспособен и съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като са длъжни да задоволяват потребностите им по начин, гарантиращ правилното и хармоничното им развитие, както физическо, така и психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/. Ето защо, определянето на издръжка под претендирания размер от 400 лв. за периода, считано от 27.11.2023г. не е в интерес на непълнолетния ищец и искът по чл.150 от СК следва да се уважи в пълен размер.