Протокол № 15 от 09.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 15 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600017 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура представлява от прокурор М. Д..

–

Бургас, редовно уведомена, се

Осъденият жалбоподател Т. П. В., редовно призован, присъства лично в обособено помещение на затвора Байройт, Федерална Република Германия.

Явява се и неговият служебен защитник адв. Г. П..

Съдебното заседание се провежда в условията на видеоконферентна връзка със затвора Байройт, Федерална Република Германия, където се намира осъденият В., поради което в залата на Апелативен съд - Бургас присъства системният администратор г-н П. Ф..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т. В.: Добре владея български език, чувам Ви и Ви разбирам.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

1

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т. В.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Допълнително няма да соча доказателства.

АДВ. П.: Няма да представям нови доказателства.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т. В.: Аз наистина не знам, тъй като досега не съм имал проблеми със съд и не знам как функционират съдебните системи нито в България, нито в Германия. Единственото, което разбрах от първия съд, е, че вашите колеги искат да ме поставят под „строг“ режим.

Доказателства не мога да Ви представя в момента писмено, защото не знаех, че трябва да ги нося със себе си, за да Ви ги покажа на камера, да ги видите. Просто тук, в този затвор откакто съм под следствие, не съм имал лошо поведение и не съм дал причини за строг режим. За това може да попитате администрацията на затвора, няма причини нито да ми се налага наказание, нито строг режим. Ту к са ми дали право да работя.

Това, което ме притеснява е, че тук четох закона, който е от 2009 г. или 2008 г., не си спомням точно и там пише, че след като съм тук, в Германия, и съм получил присъда и начин на изтърпяване на наказанието, българската страна трябва да го приеме. В закона беше написано, че може да направи режима по-лек, но не и по-тежък. Това е, което прочетох в закона. Това ми е молбата, за да мога да си работя в затвора, защото аз съм човек, който през целия си живот познавам само работата. Тук, в Германия, за първи път отидох в отпуск. Нямам други доказателства.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорва се решението на Окръжен съд – Бургас, с което е призната и приета за изпълнение присъда на Федерална Република Германия, с която В. е признат за виновен в извършването на две престъпления - опит за убийство и изнудване, и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години и 6 месеца, като му е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Без да е казано изрично в жалбата, очевидно с обжалването се претендира прилагането на изключението по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и определяне на „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Изложените с жалбата основания, с които се изисква отклонение от правилото за определяне на първоначалния режим, намирам за неотносими към изискуемото се с ал. 3 обстоятелство - осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Изложените в жалбата основания имат отношение към здравословния статус на осъдения, а включването му в рехабилитационни програми, освен че ще се отразят положително на неговото здраве, имат отношение към оценката на процеса на превъзпитание и поправяне, и евентуално при последващо преразглеждане на режима, съобразно чл. 66 от ЗИНЗС.

Първоначалното определяне на „строг“ режим е напълно обосновано съобразено както с правилото, поставено с разпоредбата на чл.57, ал. 1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, така и с обективните условия, определящи обществената опасност на деянието и на дееца. Касае се за извършени две тежки умишлени престъпления, които съответстват на престъпленията по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.18 и по чл.214, ал.2, вр. чл.213, ал.3, т.1 от българския Наказателен кодекс.

И двете престъпления, освен че отговарят на критериите за обществена опасност, като опасност на деянията, които са поставени в чл.10 от НК, се отличават с високи наказания и се определят като тежки умишлени престъпления. Също така те дават ясна характеристика за личността и степента на обществена опасност на дееца, тъй като осъществяват квалифициращите признаци за проявено физическо насилие спрямо жертвата, включително и причинявайки й тежка черепно-мозъчна травма.

За това считам, че жалбата следва да се остави без уважение, а съдебното определение да се потвърди.

АДВ. П.: Уважаеми съдии, оспорваме определението единствено в частта за първоначалния режим. Осъденият е бил неосъждан, без данни за 3 трайна престъпна нагласа и през цялото производство в Германия е оказвал пълно съдействие на органите. Това сочи на ниска степен на лична обществена опасност.

Деянието е извършено в контекста на продължителни и тежки междуличностни конфликти, като по делото има данни за депресивно състояние към релевантните моменти. Не се касае за устойчива престъпна нагласа, а за конкретна житейска криза. Тази криза е продължила няколко години. Отношенията са били много изострени. Това не оправдава реално поведението му, но говори за това, че е насочен именно към тези междуличностни отношения в двойката, а не е личност с престъпни наклонности.

Към настоящия момента осъденият участва, той ще го потвърди, в програми за овладяване на агресията, в държавата, в която изтърпява наказанието си, като показва критично отношение към извършеното и положителна прогноза за поведението му. При тези обстоятелства считаме, че по-лек първоначален режим би бил достатъчен за постигане целите на наказанието по чл. 36 и молим съдът да измени решението в тази му част.

Съдът дава право на лична защита на ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т. В.:

Това, което каза моята адвокатка, е вярно. Даже в съдебния процес също беше казано, че върху мен е бил оказан дългогодишен психически тормоз от страна на бившата ми съпруга. Дори адвокатът, който ме представляваше тук, в град Швайнфурт, в съда, доказа, че бившата ми съпруга с нейния нов партньор това нещо са го замислили и са го осъществявали с цел да ме изнудват за пари.

Отделно от това бившата ми съпруга тук разпространяваше невярна информация и клевета срещу мен, че съм я бил изгонил от вкъщи и ще се развеждам с нея, защото тя се е разболяла от рак. Това го имам като аудиозапис и други доказателства имам в цяла папка, които тук в съда просто не искаха да ги видят, дори не ги провериха. Разбирам да ги бяха проверили и да кажат, че това не е доказателство, а те не ги погледнаха.

Относно агресията – да, аз през живота си нямам стълкновения или каквито и да е разпри с хората. Аз през живота си не съм нападал човек.

Нямам проблеми с агресията, но въпреки всичко тук трябва да я мина тази терапия, но тя ще бъде преустановена, тъй като ще си дойда в България и ако може в България да я продължа. Не знам там как функционират нещата.

Единствената ми молба е да разгледате жалбата и да ми определите общ режим. Просто искам да имам възможност в затвора в България да си работя, както съм си работил и в тукашния затвор. В моя живот и в моя бит аз винаги съм работил. От 16-годишен работя, а сега при този „строг“ режим, ако ме поставите, ще мога ли да работя, няма ли да мога, не знам. Тук съм работил и съм помагал на затворници, които примерно не знаят езика и леглата съм им оправял, когато те не могат. Работил съм като обслужващ персонал и така съм помагал. Сега работя в индустрията, произвеждаме най-различни материали.

4

Можете да попитате, че досега нямам ни най-малко нарушение. Този служител тук, той е от нашия корпус, той също може да каже за мене, че съм с добро поведение. Просто не мисля, че има основание да бъда затворен толкова строго и за това Ви моля да ми определите общ режим, за да мога да работя.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

Дава право на последна дума на ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т. П. В.:

Моля да бъда поставен на по-лек режим в България, за да може майка ми да ми идва на свиждане, да мога да си работя. Аз не съм агресивен човек. Аз през живота си с хора не съм влизал в конфликт. Тук немските власти също разпитваха за мене всичките ми работодатели и познати. Никой не е казал, дори работодателите ми, че съм имал каквото и да е било спречкване, каквито и да са конфликти. Казах Ви, просто аз не съм конфликтна личност. Това, което извърших, наистина признавам го и съжалявам много, но просто не знаех какво правя, бях изпаднал в такова състояние, разбирате ли. Това са шест години тормоз от бившата ми съпруга.

Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт, което ще съобщи на страните в 13.30 часа.

В 13.30 часа СЪДЪТ ОБЯВИ решението си в присъствието на прокурор Д., осъденото лице Т. В. и неговия защитник адв. П..

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 13.35 часа.

Председател: _______________________