Решение № 620 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2379/2023
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 15.06.2024
- В сила
- 24.09.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 620 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102379 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В. Р. М. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40014912102 е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 40014912102, в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна като противоречаща на чл.10, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК.
Ищцата твърди, че през януари месец 2023г. е сключила Договор за потребителски кредит № 40014912102 с „Профи Кредит България“ ЕООД, с който било договорено да се отпусне главница в размер на 1600 лева, за срок на погасяване – 36 месеца. Размерът на вноските /без да са включени таксите „Фаст“ и „Флекси“/ възлизал на 77,91 лева, без последната вноска, която била в размер на 78,07 лева. Размерът на лихвата възлизал на 1204,92 лева, или общо задълженията възлизали на 2804,92 лева. Възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“ възлизал на общ размер от 1440 лева, съответно, крайният дължим размер възлизал на 4244,92 лева. Ищцата била заплатила сумата в размер на 951,60 лева по справка на ответното дружество. Счита, че договорът попадал в приложното поле на ЗПК, а ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от закона. Договорът бил недействителен поради следното: таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били 1 включени в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР, а последното представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП; не било посочено кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира, като по този начин се възпрепятствала възможността на ищцата като потребител да разбере икономическите последици от поемането на задължения по процесния договор, а от друга страна – липсата на яснота по въпроса било в пряко противоречие на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Досежно предявения под евентуалност иск се излагат следните твърдения: процесната договорна клауза имала за цел да послужи набавянето на допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата, което противоречало на добрите нрави и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Посочените такси следвало да се включат в ГПР, а невключването им в същия, водело и до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.5, доколкото се стигало до надвишаване на законово определения размер на ГПР, а оттам и на недействителност на процесната договорна клауза. По отношение на доказателствената тежест в процеса, счита, че ответникът следвало да докаже, че посочените такси „Фаст“ и „Флекси“ не били задължително условие за сключване на договора. Отправена е и молба за разсрочване на задължението за заплащане на главницата в случай, че бъде предявен насрещен иск от страна на ответника. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователен. Счита за безспорно между страните сключването на процесния договор, по силата на който на ищцата й била изплатена сумата в размер на 1600 лева, както и че същата върнала сумата в размер на 951,60 лева. Същият бил сключен след изрично изявената от страна на ищцата воля за това при посочените в него условия. Договорът бил в писмена форма, на хартиен носител и съдържал точно и ясно описание на всички негови елементи. Размерът на ГПР бил точно посочен /49,21%/, изчислен съгласно Приложение 1 към ЗПК. Наред с това, в същия не следвало да се включват таксите „Фаст“ и „Флекси“, доколкото последните не били задължителен разход по кредита, а се заплащали само при искане от страна на потребителя. Освен това, счита се, че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, а в процесния случай – не било, не следвало да се приравнява на липса на ГПР и да влече нищожност на целия договор.
Досежно предявения под евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща такси „Фаст“ и „Флекси“, твърди се, че същите са дължими, доколкото на ищцата били предоставени посочените услуги. Не било налице противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК доколкото същите не представлявали дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С допълнителна молба вх. № 2543/28.02.2024г. ищцата е изразила становище по отношение на отговора на исковата молба, като намира доводите в него за напълно неоснователни, като отново изрично подчертава, 2 че таксите „Фаст“ и „Флекси“ били допълнителен разход съгласно пар.1, т.1 ДР на ЗПК и следвало да се включат в ГПР. Неправилното посочване на ГПР водело до недействителност на целия договор. Цитират се суми, които не са предмет на настоящото дело, както и се излагат твърдения досежно насрещен иск, какъвто не е предявяван от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозирани молби от страните, същите уведомиха съда за служебната ангажираност на пълномощниците им и изразиха желание делото да се разгледа в тяхно отсъствие. По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен e иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40014912102 е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 40014912102, в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна като противоречаща на чл.10, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С Определение № 446/01.04.2024г. съдът разпредели доказателствената тежест между страните и обяви за безспорни фактите, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 40014912102, по силата на който на ищцата била изплатена сумата в размер 1 600 лева като до настоящия момент били върнати 951,60 лева.
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното копие на Договор за потребителски кредит № 40014912102 /л.40 от делото/, е видно, че страните по силата на посочения договор са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски кредит на ищцата, в качеството й на кредитополучател, в общ размер на 1 600 лева, при условия: срок на кредита - 36 месеца, размер на вноската по кредита – 77,91 лева, при ГПР в размер на 49,17%, годишен лихвен процент - 41,00%, лихвен процент на ден - 0,11%, дължима сума по кредита - в размер на 2 804,92 лева, при общо задължение по кредита, заедно със закупена допълнителна услуга – 4 244,92 лева, с общ размер на вноска – 117,91 лева, дата на погасяване - 25 ден от месеца. В договора е уговорено закупуването от страна на ищцата на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 640,00 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ – 800,00 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 40,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от 3 ищцата, като същата е погасила задълженията си до размера от 951,60 лева.
Видно от Общите условия към договора за кредит – т.15.1 и т.15.2, отразените в процесния договор такси за услуги „Фаст“ и „Флекси", са дефинирани като допълнителни и незадължителни услуги, като въз основа на услуга „Фаст“ клиентът получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, които са без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество. За закупена услуга „Флекси“, става ясно, че клиентът получава право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на изискванията в общите условия.
По предявения главен иск чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40014912102, съдът счита, че процесният договор за кредит се квалифицира като потребителски такъв, като кредитополучателят - ищец се явява физическо лице - "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а финансовата институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП. В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договор за потребителски кредит, съгласно която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Доколкото по делото не се събраха доказателства и не се изложиха твърдения относно това сумата по кредита да е използвана за търговска дейност на кредитополучателя, се налага извод, че процесният договор за кредит попада в обхвата на разпоредбата на чл.9 ЗПК. Въз основа на посоченото, в случая се прилагат както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на Закона за потребителския кредит. Съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, съдът следи служебно за нищожността, като според ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 год. по тълк. д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или 4 доставчика и потребителя, като според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 , като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл.22 ЗПК императивни изисквания по чл.11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищцата за нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора.
Разпечатката съдържа 21 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2769aabb-b0af-4cd1-af31-6b236cf1894b