Решение № 518 от 12.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Русе, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102569 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищецът И. Л. Р., чрез процесуалния си представител адв. К. Х., твърди, че между него и „Кеш Пойнт България‘‘ ООД на 23.09.2024 г. бил сключен Договор за паричен заем № *******/23.09.2024 г., по силата на който ответното дружество му предало заемна сума в размер на 1000 лв. за срок от 22 месеца, на 22 месечни вноски в размер на по 116 лв. всяка. Съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищецът следвало да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъдело предоставено, съгласно чл. 11, той следвало да заплати неустойка в размер на 1256,22лв. (надхвърляща главницата по договора за кредит).

Ищецът счита договорът за заем за нищожен, като сключен в противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като нарушаващ изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Твърди, че в договора не се съдържа погасителен план със законоустановеното съдържание. В договора бил визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора липсвала и конкретизация относно начина, по който бил формиран посоченият ГПР, което водело до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК) и самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.

1

Посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител или на банкова гаранция представлявал добавък към договорната лихва – скрита лихва.

Неустойката била във фиксиран размер от 1 256,22 лв. или в случая повече от размера на получения заем. Клаузата за обезпечението била съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не можел да влияе.

Изискването за предоставяне на обезпечение в деня на сключване на договора за заем, включването на неустойката в погасителния план, предвиждането й за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, който съвпадал със сключването на договора за заем, били все обстоятелства, които я правели нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Посоченият в договора размер на ГПР не бил верен, тъй като не включвал неустойката.

Ако последната била включена при изчисляване на ГПР, последният значително щял да надхвърли законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Процесният договор за потребителски кредит бил недействителен (нищожен) и тъй като бил сключен в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Поради изложеното моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на „Кеш Поинт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Младост, бул. “Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П., че договор за паричен заем № *******/23.09.2024 г., сключен с И. Л. Р., ЕГН ********** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Претендира разноски и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кеш Поинт България“ ООД депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковите претенции. Не спори, че процесният договор е сключен при посочените от ищеца параметри. Счита обаче, че съдържанието на договора не противоречи на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД и отделните му клаузи не са недействителни.

Евентуално, се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.

Договорът за потребителски кредит бил сключен по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт и имал пълното право да се съгласи или не с отделните клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави и за неравноправност на клаузи от договора, които били съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП.

Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била 2 извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя, но последица от липсата й не можела да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. Твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали и от факта, че в през 2024 г. ищецът бил сключил общо два договора с ответното дружество. Ищецът бил сключил договорите с цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми.

Счита, че при наличие на два договора между страните не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 23.09.2024 г. между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № *******, по силата, на който кредитодателят-ответник е предоставил на кредитополучателя-ищец сума в размер на 1000 лв. за срок от 22 месеца, на 22 месечни вноски, по 116 лв. всяка.

На осн. чл. 190 ГПК ответникът „Кеш Пойнт България“ ООД е задължен от съда да представи копие от сключения с ищеца договор за заем, като са му указани последиците по чл. 190, ал. 2 ГПК. В случая договорът не е представен, поради което съдът приема за доказани твърдените от ищеца обстоятелства относно останалите посочени в исковата молба параметри, включително, че съгласно чл. 5 от договора за заем ищецът е следвало да представи едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, съгласно чл. 11, той следвало да заплати неустойка в размер на 1256,22 лв. Съдът приема за установено и твърдението на ищеца, че в посочения в договора ГПР не е включена неустойката.

Горните обстоятелства се потвърждават и от представеното от ищеца Извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *******/23.09.2024 г. от дата 16.04.2025 г., а в действителност, с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството, че посоченият от ищеца договор има съдържанието, описано в исковата молба.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на годишния лихвен процент по договора е в размер на 66.85 % ако не е включена неустойка по кредита съгласно клаузите на процесния договор. При включване на уговорената в договора неустойка, размерът на ГПР се оскъпява с 125.62 % - има допълнителни разходи по кредита (в стойностно изражение: 1256.22 лв., 642.30 евро), и действителният ГПР става 192.47 %.

Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-икономическа експертиза, с оглед специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно 3 дадена, доколкото с нея е даден отговор на поставените по делото въпроси.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото процесният договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това договорът се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност.

В настоящия случай съдът намира, че процесният договор № *******/23.09.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителен.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови 4 величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

В конкретния случай посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложимия между страните ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.