Определение № 19811 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19811 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК .

Образувано е във връзка с подадена частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД от 30.10.2025 г., срещу разпореждане № 151359/01.10.2025 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав, по гр.д. № 70193/2024. в частта, с която е оставено без уважение заявеното от жалбоподателя по реда на чл. 248 от ГПК искане за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като определянето на неговия размер е правомощие на съда. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалвания акт, като му присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и направените в настоящето производство разноски.

Ответната страна по частната жалба – М.А.П., не взема становище по нея в законоустановения срок.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Във връзка със заявление на „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.А.П. е образувано гр. д. № 70193/2024 г. на СРС, 38-ми състав, по което на 08.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която 1 длъжникът Н. е осъдена да заплати на кредитора претендираните със заявлението вземания, а именно: 897.16 лева главница, представляваща цена на доставена от кредитора топлинна енергия, ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 143.52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 897.16 г., начислена за период преди подаване на заявлението; 41.34 лева главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането и 10.01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 41.34 лева, начислена за период преди подаване на заявлението.

Със заповедта не са присъдени в полза на кредитора поисканите от него със заявлението съдебни разноски в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По делото няма данни кога тази заповед е съобщена на кредитора, като с молба от 12.09.2025 г. същият е поискал от заповедния съд да допълни заповедта в частта за дължимите съдебни разноски.

С обжалваното в настоящето производство разпореждане № 151359/01.10.2025 г. заповедният съд е допълнил заповедта, като е осъдил длъжникът за заплати на кредитора 25 лева разноски и е оставил без уважение искането в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че такова не се следва, тъй като кредиторът не е посочил размер на претендираното такова.

Съгласно дадените разяснения с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., относно приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство, е възприето, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Единствено, когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането, е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК. В случая Съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, съответно, съгласно 2 даденото с цитираното Тълкувателно решение разрешение, следва да се приеме, че редът за поправяне на този пропуск е този по чл. 248 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с крайния акт по делото съдът се произнася и по заявеното искане за разноски. Следователно, за да възникне задължението на съда да се произнесе по реда на чл. 81 от ГПК, то трябва да има своевременно направено искане от съответната страна за присъждане на разноски в нейна полза.

В случая такова искане е своевременно заявено от жалбоподателя кредитор в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като изрично е посочено, че се иска присъждане, както на съдебните разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, така и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Таково възнаграждение се дължи, когато юридическото лице е представлявано от юрисконсулт /в настоящият случай кредиторът е представляван от юрисконсулт, който е подал заявлението за издаване на заповед/. Страната не е длъжна да посочва размер на претендираното юрисконсултското възнаграждение, като Съдът следва да определи неговия размер, съобразявайки посочения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК ред.

Затова на заявителя се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които според настоящият състав са в размер на 30 евро.

Ето защо разпореждането в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде изцяло уважено искането, заявено с молбата по чл. 248 от ГПК и на кредитора бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 евро.

В производството по разноските /какъвто характер има настоящето такова, образувано по частна жалба срещу акт, постановен по чл. 248 от ГПК/, разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./. Ето защо искането на жалбаподателя за присъждане на направените в настоящето производство разноски не следва да бъде уважавано.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 151359/01.10.2025 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав, по гр.д. № 70193/2024 г., в частта, с която е оставено без уважение заявеното от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 248 от ГПК искане за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК , издадената по гр. д. № 70193/2024 г. по описа на СРС, 38-ми състав заповед № 38739/08.12.2024 г. в частта с разноските, като:

ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 30 евро, представляваща дължимо на кредитора за заповедното производство юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 38 състав за изготвяне на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъдените в полза на кредитора разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4