Решение № 38 от 22.02.2016, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 38, гр. Добрич, 22. 02. 2016г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

СТОЯНОВА

При участието на секретаря Б.М. - Юсуф, разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. № 790 по описа на 2014г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. рег. № 7596/ 25. 11. 2014г., с която В.П.С. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Н. ***, е предявил против „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, искове за осъждането му да заплати следните суми:

40 000лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 2 861. 41лв. – обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г. от М.Н.С., водач на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Тъй като последното превело по банкова сметка ***., без уточнение кои вреди, причинени му от ПТП, обезщетява, ищецът настоява за удовлетворяване на претенциите в тяхната цялост, претендира разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът пострадал при ПТП, причинено на 30. 11. 2009г. от М.Н.С. при управление на МПС л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***.

Извършените от нея нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 от ЗДвП, довели до навлизане в лентата за насрещно движение, управление на автомобила с несъобразена скорост, в резултат на коeто изгубила контрол върху МПС и блъснала управлявания от ищеца л. а. м. „***“ с ДК№ ***, причинявайки му множество телесни увреждания и щети по автомобила. За извършеното от М. С. престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б пр. ІІ от НК било образувано НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. В., 32 – състав, по което тя била освободена от наказателна отговорност на основание чл.

378 ал. 4 т. 1 и чл. 78 ал. 1 от НК, като и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. В резултат на това ПТП, на ищеца В.С. били причинени следните увреждания: счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, всяко от които увреждания съставлявало средна телесна повреда, предмет на НАХД № 2298/ 2010г. на ВРС. Освен това ищецът претърпял травма на главата със загуба на съзнание, което също съставлявало според него средна телесна повреда, както и посттравматичен стрес и депресивно разстройство. Посочените увреждания трайно ограничавали и затруднявали движението на В.П.С., тъй като страдал от болки в крака и постоянно главоболие, което водело до емоционалната му нестабилност и чести посещения при личния лекар, използването на обезболяващи лекарства, неспокоен сън, отсъствие от работа, налице била необходимост от провеждането на рехабилитация и физиотерапия.

В резултат на

ПТП се наложило ищецът да провежда лечение, за което, както и за закупувани медикаменти и консумативи сторил разходи, чийто общ размер възлиза на 2 861.

41лв.

Според твърденията в исковата молба, М.Н.С. е имала валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за управляваното от нея МПС. Поради тази причина ищецът заявил пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, по която претенция била образувана щета № **********/ 28. 06. 2011г. и в резултат на която на В.П.С. била преведена сумата от 3 000лв., за която ответното дружество не уточнило дали репарира причинените му имуществени или неимуществени вреди. Тъй като това обезщетение не било адекватно на претърпените от ищеца болки и страдания, които понесъл и продължавал да търпи в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г., настоява дружеството – ответник да му заплати сумата от 40 000лв., обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, причинени му в следствие на горното ПТП, изразяващи се счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца; травма на главата със загуба на съзнание; посттравматичен стрес и депресивно разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане.

Претендирано е и осъждане на „име“ АД да заплати на ищеца сумата от 2 861.

41лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане. Претендирани са и съдебно – деловодни разноски.

По реда на и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „име“ АД гр. С., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявените претенции, включително и като погасени поради изтичане на предвидената в чл. 197 от КЗ погасителна давност, при условията на евентуалност се оспорва техния размер като завишен. По отношение претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди, ответникът е заявил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца, който сам извършил нарушение на ЗДвП, управлявайки собственото си МПС без обезопасителен колан. Ответникът оспорва част от претърпените от ищеца увреждания, тъй като травматичните увреждания и негативните последици от психологическо естество били недоказани. При доказване на претенцията за неимуществени вреди по основание, ответникът оспорва размера и, както поради стандарта на живот в страната, така и поради степента и интензитета на уврежданията, които можели да бъдат репарирани с парично обезщетение в по – нисък размер. Заявява твърдение за частично погашение на задължението за обезвреда, в размер на 3 000лв., изплатени на ищеца, което следвало да бъде приспаднато от размера на присъденото от съда обезщетение. Ответникът релевира възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. В от ЗЗД на компенсаторната лихва. По отношение на претенцията на ищеца за осъждане на дружеството – ответник да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, в писмения отговор ответникът е заявил, че липсват доказателства част от разходите да са сторени във връзка с лечението му, съответно с причинените с процесното ПТП увреждания. Настоява се за отхвърляне на претенцията като недоказана по основание. Релевирано е и възражение за началния момент на лихвата за забава върху направените от страна на ищеца разходи във връзка с лечението му. Дружеството дължало лихви за забава не от момента на деликта, към който момент вземанията не съществували, а от момента на писмената си покана, алтернативно – от датите на извършване на всяко едно от плащанията. Ответникът прави възражения за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 б. В от ЗЗД по отношение на мораторната лихва за всеки от имуществените разходи.

Настоява се за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – удовлетворяването им по справедливост, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение и платен адвокатски хонорар.

С оглед релевираните от всяка от страните доводи и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното като доказателство по делото НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. В., 32 състав, е видно, че е приключило с решение № 1670/ 30. 06. 2010г., по силата на което М.Н.С. от гр. К., с ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 30. 11. 2009г. в гр. В., посока к. к. „З. П.“ - с.К., при управление на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 16 алр. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинила на В.П.С. три средни телесни повреди, изразяваща се в: счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясното колянно капаче, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б от НК, за което и на основание чл. 78 а ал.

1 от ГПК е била освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно наказание „глоба“ в размерна 500лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.

В резултат на претърпените увреждания ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „***“ гр. В. за периода от 30. 11. до 08. 12. 2009г., по време на което лечение било извършено оперативно наместване с вътрешна фиксация на счупената патела. Следващото болнично лечение било проведено през периода 12. 02. 2010г. – 22. 02. 2010г. в МБАЛ „Д – р Т. В.“ ЕООД гр. Т-, а също и в Отделение за рехабилитация – база Ш. за периода 18. 03. 2010г. – 25. 03. 2010г., които обстоятелства се установяват от приложените по делото епикризи. Към исковата си молба ищецът е приложил амбулаторни листи от проведени амбулаторни прегледи от специалист „психиатър“, в които е отразена диагноза „депресивен епизод“, както и два бр. медицински направления, едното от които е подписано от д – р П.М., с адресат – семейния лекар на ищеца, в който е отразена диагноза „Депресивен епизод“ и назначената терапия, а второто, с амб. № 114/ 28. 02. 2011г., е с диагноза „Състояние след ЧМТ със загуба на съзнание“. Приложени като доказателства са и два бр. рецепти.

В.П.С. е приложил и следните фискални касови бонове:

-

От

10. 05. 2010г., издаден от „Б.П.“ ЕАД С., БП – В., Павилион РП 38 за сумата от 0. 09лв.;

-

От

31. 05. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;

-

От

09. 06. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;

-

От

03. 06. 2010г., 12. 28ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;

-

От

10. 05. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;

-

От

03. 06. 2010г., 12. 27ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;

-

От

10. 05. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.

-

От

08. 04. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.;

-

От

31. 03. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.

-

От

31. 03. 2010г., издаден от „М. Ц. С. - М.“ ЕООД гр. П., за извършен преглед и манипулации на стойност 30лв.;

-

От