Решение № 46 от 26.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20221200501010 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. ***“ № 1, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г. И.ов и Ж.С.К, чрез пълномощника си юрисконсулт Й.К., със служебен адрес: гр.София, п.к.1172, бул.“***“ № 1 срещу Решение № 255 от 05.10.2022г., постановено по гр.д.№ 1637/2021г. по описа на РС П., в частта за сумата над 1500 лв.

С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на въззивника /ответника/ по жалбата Л. В. Г. сумата от 3000,00 лв., предявен като частичен от 8000,00 лв., представляваща обезщетение по чл432 КЗ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически стрес от получени от въззивника вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2021г. до изплащането.

Твърди се от въззиваемото дружество, че обжалва решението за сумата над 1500 лв. и определя обжалваемия интерес на сумата от 1500 лв. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Твърди се, че застрахователното дружество е изплатило сумата от 1500 лв. главница и 195,42 лв. лихва за забава, поради което е изплатило изцяло дължимото на въззивника обезщетение за претърпени вреди в резултатна настъпило застрахователно обезщетение. Оспорва се размера на присъденото застрахователно обезщетение, като се обосновава, че същото не кореспондира със съдебната практика при сходни случаи и не съответства на принципа, заложен в чл.52 ЗЗД.

Изтъква се, че присъденият размер е завишен и не е взето предвид 1 реално търпените болки и страдания от насрещната страна, които са извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и са с лек интензитет и без каквито и да било усложнения в оздравителния процес.

Касае се до претърпени леки болки и страдания, които са отшумели напълно, не са търпени реално такива, както и че не са с твърдения интензитет и продължителност. Оспорва се наличието на данни за наличие на проблем със съня на въззивната страна.

Изтъква се, че не е направен анализ на конкретните обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението по справедливост, както и съобразно действащата съдебна практика за това.

По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт в частта, с която искът е уважен за разликата над 1500 лв. до пълният присъден размер от 3000,00 лв. и отхвърляне на иска в тази част, като неоснователен.

При евентуалност се иска намаляване на размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП.

Поискано е присъждане на разноски.

Не се сочат доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна.

Настоява се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Подробно се аргументира тезата, че размера на определеното обезщетение е в съответствие с реално претърпените болки и страдания от въззивника, като с оглед на уврежданията, продължителността на възстановителния процес и др.обективни обстоятелства правилно са преценени от съда при определяне на обезщетението по критерия на чл.52 ЗЗД.

При тези твърдения се иска потвърждаване на съдебния ат, както и присъждане на направените разноски.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.

В открито съдебно заседание въззивника, не изпраща представител. В писмено становище поддържа въззивната жалба, ведно с всичко изложено в нея. Не се правят доказателствени искания и не се сочат нови доказателства.

При уважаване на жалбата се иска присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД ”***” АД, с ЕИК ***, за заплати на Л. В. Г., ЕГН:

**********, с адрес гр. П., ул. ***, чрез адв. И. Я. от АК- Благоевград, със съдебен адрес гр. П., ул. *** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, предявен като частичен от 8 000 лева, ведно със законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на доброволната покана - 21.07.2021г. до окончателното плащане на дължимата сума.

С обжалваното решение № 255/05.10.2022г. „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. ***“ № 1, представлявано от ТТ.“Й.В. и Ж.С.Х. е осъдено да заплати на Л. В. Г., ЕГН:

**********, с адрес гр. П., ул. ***, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, предявен като частичен от 8 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 432 КЗ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и 2 психически стрес по повод получени от ищеца, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1585405 от 05.06.2021 г., на 05.06.2021 г. в гр.П., на кръстовището на ул.*** и ул.К.Ч., в района на хотел „БАЦ“ , водачът на л.а.“Нисан Навара“, с рег.№ *** З.С.Н., отнема предимството на л.а. марка „КИА К-5“ с рег.№ ***, като причинява ПТП.

Вследствие на удара е пострадала ищцата Л. Г., която е седяла на задната седалка на автомобила, като настъпилите травми се установяват от приложена по делото епикриза издадена от МБАЛ „***“ ЕООД, гр.П., Хирургично отделение, от която е видно, че на лицето е с окончателна диагноза: Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно мозъчни травми, Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.

С молба вх.№ 2989 от 21.07.2021 г. до застрахователното дружество /ответник/ ищцата Л. Г. е предявила /към същото/ претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 20 000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.06.2021 г. по повод получените увреждания, с което е изпълнила изискването на чл. 380 от КЗ, съгласно който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

До датата на подаване на исковата молба по делото не са представени доказателства за произнасяне от страна на ответното дружество по подадената молба.

Като доказателство по делото е прието копие полица „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена между „***“ АД и виновният водач З.С.Н. за лек автомобил марка „Нисан“ с рег.№ ***.

Причина за станалото ПТП е, че водачът З.С., движейки се по отсечката от ул. ***, на която е разрешено движение само надясно по ул.***, извършва неразрешена маневра „лек завой наляво“, като по този начин се включва по ул.*** в посока изхода на гр.П., която е с две ленти на движение в една посока, както и фактът, че водачът З.С., не е дал предимство на движещия се по път с предимство, регламентиран с поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“, лек автомобил, марка „КИА“, модел „К5“, с рег.№ ***.

При направен оглед на лек автомобил, марка „КИА“, модел „К5“, с рег.

№ ***, експерта установява и, че същият не е оборудван с въздушна възглавница /еърбег/ отзад вдясно.

Според приетата техническа експертиза по делото не се съдържат достатъчно данни, които да дадат основание на вещото лице за изчисляване на скоростта на движение на лек автомобил „КИА“, непосредствено преди удара и по време на сблъсъка, както и не се съдържат достатъчно данни, които да дадат основание за наличие на категоричен отговор на въпроса дали е бил включен или не е бил включен десният светлинен пътепоказател на лек автомобил „КИА“.Ударът в лек автомобил, марка „КИА“, модел „К5“, с рег.

№ ***, е в дясната страна, изместен в края. При такъв удар пътникът, возещ се на задната дясна седалка, получава първоначално движение надясно, в посока на задната дясна врата, а впоследствие следващото движение е наляво към другите пътници /ако е имало такива/. Това движение е възможно и при поставен обезопасителен колан. Обезопасителният колан предпазва от рязко движение на пътника напред и назад при челен удар или при удар отзад на автомобила.

3

Според приетата медицинска експертиза и събраните гласни доказателства се установява, че вследствие претърпяното ПТП на 05.06.2021 г., като пътник в лек автомобил КИА Л. Г. е получила следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение. Проведено е обичайното за такива случаи лечение, включващо ноотропни средства, кортикостероиди, влИ.ия на водносолеви разтвори и нестероидни противовъзпалителни средства, като получените травматични увреждания са реализирали критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните травматични увреждания са причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Непосредствено след инцидента, както и през следващите няколко дни пострадалата е изпитвала главоболие с умерен интензитет, придружено с гадене, световъртеж и светобоязън. Постепенно оплакванията са отшумели в рамките на следващите няколко дни. Лечението в такива случаи е симптоматично, като най- вероятно в рамките на около една седмица е приемала нестероидни противовъзпалителни средства, на фона на предписаното основно лечение. За в бъдеще не следва да се наблюдават оплаквания във връзка с индицента. Възстановителният период при мозъчни сътресения е от порядъка на 20-25 дни, като се очаква пълно възстановяване на пострадалата. Диагностицираното мозъчно сътресение е възможно да е вследствие на претърпяното ПТП.

Св. Десислава Точева /дъщеря на ищцата/ посочва, че на посочения ден закарала майка й от пазара и закарала роднина от болницата, за да ги прибере.

Движили се по ул.***, като в района на хотел „БАЦ“ управлявания от нея автомобил бил ударен от голям джип, като счупил колелото и се врязал в задната част на автомобила, където седяла ищцата. Свидетелката посочва, че след инцидента се обадила на полицията и застраховател, след което извикала такси, за да закара майка й и друг роднина в болницата. Излага твърдения, че след ПТП-то майка й /ищцата Г./ се оплаквала, че започват да й тръпнат ръцете, че я болял врата отзад, същата седяла и ревяла, а ръцете и лицето й били побелели. След преглед при невролог било предписано стационарно лечение в болницата в гр.Сандански, където прекарала три дни, а след това ищцата изпитвала главоболие, световъртеж, отпадналост и постоянно повтаряла за катастрофата. Св.Точева заявява в показанията си още, че и към датата на свидетелстване пострадалата все още е имала болки в главата, прилошавало й, падала в банята. Сочи, че майка й е претърпяла преди това онкологична операция и поради това й било препоръчано спокойствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.