Решение № 4284 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4284 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100511322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 11253/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Б. К.И. /ЕГН **********/ срещу ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ /ДНСК/- с адрес в гр. София, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 1 000 лева, предявена като частичен иск от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М. Б. К.-И. е осъдена да заплати на ответника ДНСК сумата 100 леваразноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от М. Б. К.-И. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявения частичен иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, с присъждане и на разноски по делото.

Въззиваемата страна Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/- гр.

София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 1

ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от М. К.-И. срещу ДНСК иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, която има гаранционно- обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа /ППВС № 7 от 29.XII.1958 г., ППВС № 17 от 18.XI.1963 г., ППВС № 4 от 30.X.1975 г. и ППВС № 9 от 28.XII.1966 г./.

Непозволеното увреждане- чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ вреда; 3/ противоправност на деянието /в случая бездействие/; 4/ вина; и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Противоправността при деликтите- като нарушение на правилото да не се вреди другиму, се изразява в противоречие между поведението на делинквента и правни норми от действащото обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права. Правото на защита на здравето и правото на лична неприкосновеност на гражданите, каквито според фактическите твърдения на ищцата са накърнени в настоящия случай, са права от категорията на абсолютните и са изрично прогласени в нормите на чл.31, ал.1, чл.41, ал.1 и чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл.45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.

Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 КРБ/, както и в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа /в този смисъл Решение № 758/ 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/ 2009 г. на 2

ВКС, IV ГО/.

За предявяването на неоснователен иск пред съд ищецът не може да носи отговорност по чл.45 ЗЗД за причинените на другата страна- ответник, неудобства, притеснения или душевни страдания. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като ищецът се приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи. Това се отнася и за юридическите лица, вкл. учреждения, предприятия и др. Когато се касае за извършени в съдебно производство действия, разпоредбата на чл.3 ГПК постановява, че участващите лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Във всички случаи предявяването на иск представлява правомерна дейност, като за да се породи отговорността за обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл.45 ЗЗД е необходимо да се установи виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Единствено в хипотезата на злоупотреба с право е налице неправомерно действие, като такава злоупотреба в случая би била налице само, ако се установи непротиворечиво, че ищецът инициира и поддържа висящността на исковото производство, за да навреди на ответника по делото. Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки конкретен случай е в тежест на пострадалия- ищец в настоящото производство, по правилата на чл.154 ГПК.

В настоящия случай ищцата претендира обезщетение за претърпени от незаконосъобразно водено срещу нея от страна на ответника ДНСК гражданско дело „за присъждането на обезщетение за извършена повреда на служебен автомобил, което приключило с решение за признаването й за невиновна“, неимуществени вреди, но не представя никакви доказателства, подкрепящи фактическите й твърдения за недобросъвестно упражнени от ответника ДНСК процесуални права. Не са представени като доказателства по настоящото дело цитираното в исковата молба Решение от 17.08.2022 г. по гр.д.№ 22792/ 2020 г. на СРС, 123 състав, както и други доказателства за датиращия от м.06.2019 г. инцидент със служебен автомобил на ДНСК, управляван от или намиращ се в държане на ищцата.

Налице са доказателства, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по което М. К.-И. е заемала длъжността „старши инспектор“ в Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/- ГД „Строителен контрол“РДНСК- Софийска област, което е прекратено, считано от 1.07.2019 г., на основание чл.103, ал.1, т.1 ЗДСл- по взаимно съгласие на страните, за което е издадена Заповед № РД- 15- 1311/ 29.06.2019 г. на Началника на ДНСК.

Събрани са по делото и гласни доказателства /свидетелски показания на Б.

Иванов- съпруг на ищцата/ за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от психическо естество, но при липсата на доказателства за твърдяното деликтно поведение на служители на ответното учреждение и за налична причинноследствена връзка между такова поведение и претърпените от И. вреди, предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в случая липсват. Що се отнася до представеното от ищцата „психологическо становище“, и при налични доказателства за ангажиране отговорността на ответника същото не може да бъде взето предвид от съда, тъй като представлява писмени свидетелски показания, на които ГПК не придава доказателствено значение.

Предвид горното, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява служители на ответното учреждение да са извършили противоправни действия, в резултат на които на ищцата М. К.-И. да са били причинени 3 неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в случая липсват, поради което и искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищцата доводи постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, на която въззивницата дължи да заплати сумата 100 лв.разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.07.2023 г., постановено по гр. дело № 11253/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 42 състав.

ОСЪЖДА М. Б. К.-И. /ЕГН **********/ да заплати на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/- със седалище в гр. София, сумата 100 лв.

/сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4