Акт от 14.03.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 14.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІІ граждански състав в открито заседание, на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА

ДИЛОВА при секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 4333 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В ***районен съд е постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.”

ООД-гр. *** против Г.Т.М., за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите 400 лева главница, 70,16 лева договорна лихва за периода 24.06.2017 г. – 19,02,2018 г., 189 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 189 лв такса за експресно разглеждане на документите,195 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 28,89 лв за периода 29.02.2918г.- 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***по описа на ***, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се, че на 25.05.2017г. ***е сключило с ответник договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 400.00 лв.

Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си и е предал на ответника сумата 400 лв. Твърди се, че съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, поради неизпълнение на което задължение на ответника е начислена договорна лихва в размер на 70,16 лв за периода 24.06.2017г.- датата на първата вноска до 19.02.2018г.- датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че разпоредбите на договора предвиждат, че заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документите по договора, която е в размер на 189 лв. Твърди се, че заемателят не е изпълнил задължението си да представи поръчител или валидна банкова гаранция, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 189 лв,която е дължима на падежната дата на погасителната вноска, която е в размер на 94,24 лв. Твърди се, че на 01.12.2016г. е извършено прехвърляне на вземането между ***и *** съгласно който вземането на ***срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***по описа на ***, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата 400, 00 лв., представляваща главница, сумата 70, 16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24. 06. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 189, 00 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документите, сумата 189, 00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 29.

05. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 195, 00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 28, 89 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20. 02. 2018 год. до 09. 03. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21. 03. 2018 год. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, чрез особения си представител е представил писмен отговор, в който не оспорва предявения иск по размер. Оспорва, че уведомлението за цесия е връчено на длъжника, поради което изразява становище, че цесията не е породила действие.Прави възражение за неравноправни клаузи отнотно неустойка. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. № ***по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал пред *** заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.

От представения по делото препис на договор за паричен заем ***сключен между ***и

Г.Т.М. в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400 лв. От своя страна кредитополучателят се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да върне на заемодателя сумата на 9 месечни вноски всяка от 73,24лв, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, както следва за периода

24.06.2017г.- 19.02.2018г.

09.04.2017г.- до

07.08.2017г. Страните са уговорили 40,32 % фиксиран годишен лихвен процент по заема и 49,50 % годишен процент на разходите. В чл.4, ал.1 страните са договорили, че в тридневен срок от усвоявоне на сумата, заемателя е длъжен да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). Физическо лице поръчител, при посочени условия 2). Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това задължение са предвидили в чл.4 ал. 2 неустойка в размер на 189лв., която да бъде разсрочена на равни части, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за неустойка и вноската се увеличава по размер и става 94,24лв., а общото задължение по договора става 848,16 лв. Между страните не е налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.По делото не се спори, че ответникът, в качеството на заемател не е изпълнила задължението си по чл.4 от договора за предоставяне на сочените обезпечения в определения тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателят е начислил неустойка в размер 189лв.

Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. к.н.п.з. ” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем. Представено е и приложение № 1 /02.02.2018г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания, от което се установява, че вемането на ***към Г.М. е прехвърлено н.А.з.к.н.п.з. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.От представения препис на пълномощно/л.20 от делото/, изходящо от ***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з. ” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 01.12.2016г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.

Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но не са представени доказателства то да е получено от последния. Ищецът не твърди, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните съдът кпредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че по догорва за кредит длъжникът не е извършил плащания. ВЛ е установило, че в счетоводството на дружеството поредността на погасяване на задълженията е в следния ред : първо се погасяват разходи за събиране на вземането, след това неустойка, лихва и главница. Общият размер на задължението на Г.М. е в размер на 1043,16 лв, от които 400 лв главница, договорна лихва за периода 25.05.2017г.- 19.02.2018г. в размер на 70,16 лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора за заем в размер на 189 лв, такса експресно разглеждане 189 лв, разходи за събиране на вземането 125 лв, разходи за ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране на дейността по събиране на вземането 70 лв, законната лихва от датата 20.02.2018г.-22.03.2018 до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 3,44 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца ***съществува вземане срещу ответника в размер на сумите 400, 00 лв., представляваща главница, сумата 70, 16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24. 06. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 189, 00 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документите, сумата 189, 00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 29. 05. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 195, 00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 28, 89 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20. 02. 2018 год. до 09. 03. 2018 год, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***по описа на ***. Установи се безспорно в производството по делото, че между ответника и ***е сключен договор за кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и ***е предоставил на ответника сумата 400 лв. По делото не са представени доказателства, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 400лв, но с оглед уговореното в договорът / чл. 2 ал.2 /, съдът приема че сумата е получена от заемателя. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи сумите за главница и лихва.

Наред с претенцията за главница и договорна лихва, ищецът е заявил също претенция за заплащане на неустойка в размер на 189 лв., както и претенция за заплащане на такса разходи експресно разглеждане на документи в размер на 189лв, сумата 195 лв за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и лихва за забава в размер на 28,89 лв за периода 20.02.2018г.- 09.03.2018т.Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от 7.07.2016 г. по търговско дело № 3686/2014 г. на Първо

ТО и други приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне независимо от реализирано право на възражение на страните. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т.

7 – 12 и т. 20. По отношение на него следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11. В случая получаването от ответницата на преддоговорна информация за параметрите на кредита и че такава е била предоставена от ищеца не е установено по стандартен европейски формуляр. Представена е единствено Тарифа на ***, относима към договори за паричен заем ***, а сключения на неустановена дата процесен договор за паричен заем е с наименование ***. В чл.12 на договора е посочено, че заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа на ***, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на Заемателя, подробно изброени на интернет страницата му. Не е установено по делото, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифа на ***, относима към договори за паричен заем ***.