Решение № 26 от 18.01.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 2006/2023
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 18.01.2025
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. **** 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810102006 по описа за 2023 година
С исковата молба от „****“ ЕАД срещу В. Т. И. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, вр. с чл. 92 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на В. Т. И., че същият дължи на „****“ ЕАД следните суми въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № ****, сключените към него приложения и договори за продажба на изплащане, както и общите условия на мобилния оператор: 1.) 51,98 лв. – главница, представляваща неплатени суми за предостовени електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2021 г. до 22.06.2021 г. по Договор с партиден № **** и Приложение **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 2.) 233,82 лв. – неплатени суми за устройство по Договор за продажба на изплащане от **** г. за периода от 23.05.2021 г. до 22.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 3.) 139,98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с партиден № **** по вина на абоната, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 4.) 10,27 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 28.07.2023 г., изчислена върху главницата - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2021 г. до 22.06.2021 г. по Договор с партиден № **** и Приложение **** г.; 5.) 42,83 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 28.07.2023 г., изчислена върху неплатените суми за устройство по Договор за 1 продажба на изплащане от **** г. за периода от 23.05.2021 г. до 22.09.2021 г.; 6.) 27.22 лв. - мораторна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 28.07.2023 г., изчислена върху неустойката за предсрочно прекратяване на Договор с партиден № ****, за които суми е издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В. Т. И., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № **** по описа на РС – Ботевград. На **** г. страните по делото сключили общ рамков договор, идентифициран с негов уникален номер ****. Във връзка с така сключения рамков договор на ответника е открит партиден номер ****, по който са начислени задълженията му за договорени и ползвани от него услуги. На **** г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор идентифициран с негов уникален номер **** – „Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 49“ (срок от две години). С приложението е договорено да бъда предоставяно на В. Т. И. ползването тарифен план „А1 ONE Unlimited 49“ в комбинация с А1 ONE Unlimited 49 с телефонен номер **********. На 31.12.2020 г. във връзка с Рамков договор от 13.08.2020 г. и сключен Анекс от 31.12.2020 г., между ищеца „****“ ЕАД и ответника В. Т. И. е сключен договор за продажба на изплащане на апарат Huawei P Smart Pro със сериен номер: ****, обвързан с ползването на електронни съобщителни услуги от ответника, като изрично е уговорена промоционална цена и начин на изплащане на устройството. Устройството е предадено на ответника с приемо – предавателен протокол. Ответникът използвал услугите, предоставяни му по договора, за което на същия били издавани фактури.
Ответникът потребил, но не заплатил услуги на обща стойност 425,78 лв. – задължения възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № ****, сключените към него приложения и договори за продажба на изплащане, както и общите условия на мобилния оператор. Поради неизпълнението на коментираните задължения на ответника, мобилният оператор едностранно прекратил договора и начислил неустойка, съгл. чл. 54.12 от ОУ на ищеца. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че дългът му е погасен по давност с изтичане на три годишен давностен срок, алтернативно ако искът бъде уважен, моли да му бъде дадена възможност в рамките на осем месеца да изпълни задължението си към ищеца. Счита, че претендираното в исковата молба адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
2
В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
За процесните суми е издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград.
С възражение вх. № **** г. ответникът в законоустановения срок оспорва претенциите на ищеца с твърдение, че периодично е заплащал различни суми и не е дал повод за завеждане на съдебно производство.
Съгл. Договор (неподписан) № **** от **** г. между страните по делото, неразделна част от който се сочи, че са общи условия и приложение **** ищецът „****“ ЕАД поема задължение да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги.
В Приложение № 1 към договора, подписано от страните, са уговорени конкретните параметри във връзка с предоставяните мобилни услуги, а именно тарифен план А1 ONE Unlimited 49 за срок от 2 години (от **** г. до 22.06.2022 г.), при стандартна месечна абонаментна такса 55,99 лв. и промоционална такава 49,99 лв.
Посочено е, че в услугата се включват неограничени минути изходящи разговори към всички национални мрежи, мобилен интернет, както и е посочена цена за минута изходящ разговор и за SMS към мобилните мрежи в страната, както и към мрежи в страни от ЕС и извън ЕС. В приложението е разписано и, че абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, по техния стандартен размер (без отстъпка), като неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Отделно от това, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Съгласно двустранно подписан Договор за продажба на изплащане № ****/**** г., ищцовото дружество прехвърля на ответника правото на собственост върху следната вещ, подробно описана в приемо – предавателен протокол, неразделна част от договора, а именно апарат Huawei P Smart Pro със сериен номер: ****, срещу разсрочено изплащане на цената на 24 месечни погасителни вноски по погасителен план, инкорпориран в договора.
Според Фактура № **** г. за периода от 23.05.2021 г. до 22.06.2021 г. задълженията на ответника възлизат на 93,05 лв., от които 67,07 лв. – такси и услуги с вкл. ДДС и 25,98 лв. – вноски за изплащане на стоки (като натрупаните задължения за предишни периоди с вкл. ДДС са 234,11 лв.).
3
Според Фактура № **** г. за периода от 23.06.2021 г. до 22.07.2021 г. задълженията на ответника възлизат на 77,96 лв., от които 51,98 лв. – такси и услуги с вкл. ДДС и 25,98 лв. – вноски за изплащане на стоки (като натрупаните задължения за предишни периоди с вкл. ДДС са 327,16 лв.).
Според Фактура № **** г. за периода от 23.08.2021 г. до 22.09.2021 г. задълженията на ответника възлизат на 207,84 лв. – вноски за изплащане на стоки (като натрупаните задължения за предишни периоди с вкл. ДДС са 715,95 лв.).
Съгл. два документа „Сметка“ № **** и № ****т **** г., на ответника са начислени съответно неустойка – месечни такси в размер на 139,98 лв. и неустойка – отстъпка от цена на устройството – 42,87 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договорно правоотношение, т. е., че е предоставил съответните услуги и е изправна страна; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията.
Преди да разгледа по същество предявените искове, съдът следва да обсъди допустимостта на същите.
В заповедното производство процесните задължения за електронни услуги, за вноски по продажба на изплащане и за неустойка (сборно 468,65 лв.) са конкретизирани като относими за период от 25.06.2021 г. до 12.10.2021 г. Така са посочени от самия ищец (тогава заявител) в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така е издадена и заповедта, а именно за период на всички задължения от 25.06.2021 г. до 12.10.2021 г. Исковото производство по чл. 422 ГПК представлява своеобразно продължение и развитие на заповедното производство, като предметът на заповедното производство предопределя предмета на установителните искове. Иначе казано, установителните искове по чл. 422 ГПК е допустимо да бъдат за същите или за по – малки суми от тези по заповедта, както и за същите или за част от периодите, за които се отнасят задълженията по заповедта.
По иска за сумата от 51,98 лв. – главница, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги
Този установителен иск в настоящото производство е предявен за период от 23.05.2021г. до 22.06.2021 г., т. е. за съвсем различен период от този в заповедното производство. Недвусмислено в исковата молба и във всички последващо подадени 4 книжа (уточнения и становища) от ищеца се сочи този период - от 23.05.2021г. до 22.06.2021 г. Същият исков период е съобщен на страните с доклада по делото, срещу който страните не са възразили. Затова, предявен за период, изцяло различен от периода в заповедното производство, искът за главница в размер на 51,98 лв. се явява недопустим. Производството по отношение на този иск следва да се прекрати, а издадената заповед по чл. 410 ГПК следва да се обезсили в съответната част за сумата от 51,98 лв.
По иска за сумата от 10,27 лв. – мораторна лихва върху главницата от 51,98 лв.
Поради акцесорния характер на иска за мораторна лихва, изходът на делото по същия е обусловен от изхода по главния иск. Следователно искът за мораторна лихва от 10,27 лв. върху главницата от 51,98 лв. също е недопустим, също производството в тази част подлежи на прекратяване, а заповедта по чл. 410 ГПК – на съответно обезсилване за сумата от 10,27 лв.
По иска за сумата от 233,82 лв. – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане
Този иск е предявен за периода от 23.05.2021 г. до 22.09.2021 г., т. е. процесният период само частично съвпада с периода по издадената заповед по чл. 410 ГПК. Затова за периода от 23.05.2021 г. до 25.06.2021 г. искът е недопустим и следва да се прекрати исковото производство в тази част, без да се обезсилва заповедта, тъй като задължение за период от 23.05.2021 г. до 25.06.2021 г. изобщо не е било предмет на заповедното производство. За остатъка от периода, а именно от 25.06.2021 г. до 22.09.2021 г. искът е допустим, тъй като е за период, включен в периода по заповедта.
Разгледан по същество, искът за периода от 25.06.2021 г. до 22.09.2021 г. е неоснователен, поради следните съображения:
Извън съмнение е, че страните по делото са подписали Договор № ****/**** г. за продажба на изплащане. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави на ответника мобилно устройство апарат Huawei P Smart Pro със сериен номер: ****, видно от двустранно подписания приемо – предавателен протокол. При изложеното дотук, за ответника принципно би възникнало насрещното задължение да плати цената на устройството на вноски, съгласно погасителния план.