Решение № 5521 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330103719 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и П. Ш., чрез пълномощник адв. Д. Р., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 536, 89 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „***********“ по полица № ***********, за причинени щети на лек автомобил „********“, рег. № *********, управляван от Д. В. К., ЕГН: ********** и собственост на „ПИМК“ ООД, ЕИК: 115536179, в резултат на настъпило ПТП на ******* г., в гр. П., на ул. „********“, в близост до бензиностанция „*****“ с гугъл координати, както следва: *************, поради преминаване на автомобила през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно- дупка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на ******** г., в гр. П., на ул. „***********“, при управление на л.а. „************“, рег. № ********, водачът Д. В. К., реализирал ПТП в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно- дупка. Мястото на произшествието било в близост до бензиностанция „******“ с гугъл координати, както следва: ***************. Попадайки в дупката, на автомобила били нанесени щетиповредени *************, описани в опис на щета, като пред застрахователя водачът 1 представил декларация. Съгласно представена фактура, щетите възлизали на сумата от общо 660, 96 без ДДС, от която обаче застрахователят одобрил само 536, 89 лева, прилагайки коефициент на овехтяване. Към датата на събитието собственикът на увредения автомобил „ПИМК“ ООД, ЕИК: 115536179, имал действаща застраховка „*********“ по полица № **************. По случая била образувана преписка по щета № ***************, като се извършили опис, снимки и оценка на вредите, а съгласно доклад и опис- заключение се определило застрахователно обезщетение, заплатено на собственика по банков път на 11.09.2024 г. Пътният участък с несигнализираната дупка бил част от общинската пътна мрежа и съгласно чл. 31 от ЗП ответникът отговарял за ремонта и поддръжката му, а според нормата на чл. 167 ал. 1 от ЗДв. лицата, стопанисващи пътищата, трябвало да ги поддържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват в кратки срокове. Именно поради неизпълнение на тези задължения на общината се случило процесното ПТП и настъпили уврежданията по автомобила. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 410 ал. 1 от КЗ, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и имал регрес към него. До ответника била изпратена регресна покана, получена на 06.12.2024 г., но постъпил писмен отказ за заплащане на сумата. В тази връзка се предявявал и настоящият иск, като се моли за осъждането на ответника да заплати съответната сума. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение, твърди се и, че застрахователят в случая нямал задължение да изплаща обезщетение, поради което за ищеца не били възникнали права, които да реализира спрямо ответника. Прави се и възражение за съпричиняване, изразяващо се в поведението на водача, който се движел със скорост, несъобразена с пътната сигнализация, знаци и обстановка и състояние на пътя, с което била нарушена нормата на чл. 20 от ЗДв.П.

Оспорват се механизмът на ПТП, причинно- следствената връзка с щетите, като недоказан оставал и размерът на вредите. В този смисъл моли за отхвърляне на претенцията. Също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларации на водача и спътника му, застраховка „**************“ по полица № ***********, действаща до 18.10.2024 г., ведно с ОУ, опис на претенцията, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, снимки на увредените части, доклад по щета, опис- заключение по щета, възлагателно писмо до сервиз, фактура на сервиза, преводно нареждане за платена от застрахователя на сервиза сума за ремонта, получена от ответника регресна покана.

Приети са още и справки- описи по отчет на застрахователен брокер, движения по 2 сметки, счетоводна справка за вноските по полицата.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 13.06.2025 г.). Св. Д. В. К.- ****** на увредения автомобил, заявява, че на въпросната дата при управление на автомобила установил на пътя голяма дупка- яма, но не можел да я заобиколи, защото в насрещното се движел тежкотоварен автомобил, поради което не можал да избегне удара. Влязъл с джипа с нея, **********, движел се със скорост около 40 км./ч., в градски условия. Веднага уведомил във фирмата човека, отговарящ за застраховките. Гумата влязла във висок ръб, ударът бил неизбежен, защото иначе щял да бъде ударен от друг, ако навлезе в чуждото платно, нямало как да избегне опасността.

Инцидентът станал до една закусвалня. Тогава времето било добро, но при валеж нищо не се виждало на пътя и ставало страшно. Автомобилът бил ремонтиран.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, по която вещото лице е описало механизмът на ПТП-то: преминаване на автомобила през дупка на платното, в следствие на което се е повредила ********** в степен за подмяна. Прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила. Посочена е стойността на вредите според представената фактура. В устния си доклад се посочва, че е опредЕ. пазарна стойност на щетите, като фирмата, извършила сервиза, била водеща на пазара относно обслужване с автомобилни гуми, а цените й били дори под средните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

По отношение на платените по застраховката вноски са представени писмени доказателства, които от една страна не са оспорени от ответника, а от друга- те установяват плащания по отчети на застрахователен брокер и движение по банкови сметки за заплатени суми.

От горното следва, че застраховката е напълно валидна, а с това се доказва и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП, като и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в 3 конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през неравност на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дълбока и необозначена дупка на пътното платно, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото в резултат на този удар ***************** се е спукала.

Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на необозначена дупка в платното за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената пропаднала настилка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си 4

(аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община.