Решение № 234 от 22.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№*34 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело №*0235000500441 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№*** г. от Г. Б. С. ЕГН ********** против решение № 41/03.02.2023 г., постановено по г. д. № 1587/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Б. С. ЕГН **********, с адрес: гр.С, пл."П." №*, ет.*, офис ** за осъждане на В. И. К. ЕГН ********** и Н. Д. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.К., ул."С." №*, ет.*, офис *и* за разликата над присъдения размер от 19 380.00 лева до пълния претендиран размер от 61 500.00 лева, от които сумата в размер на 30 750.00 лева, представляваща претендираното обезщетение от В. И. К. по чл. 403, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 30 750.00 лева, представляваща претендираното обезщетение по чл. 403, ал. 1 от ГПК от Н. Д. К., двете представляващи обезщетения за причинените вреди, вследствие на наложеното обезпечение с определение от 24.02.2016 г., постановено по г. д.

№ 1883/2016 г., по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с определение №*761/04.08.2016 г., постановено по в. ч. г. д. №*205/2016 г. по описа на АС - С., чрез спиране на насрочения за 11.03.2016 г. въвод във владение в ап.*,-* и склад №* по изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., рег.№* като погасен поради прихващане с насрещното вземане на ответниците в размер на 42 120.00 лева, представляващ стойността на довършителните работи и подобрения, извършени от тях в процесния недвижим имот, а именно: апартамент №*-*, находящ се в гр.С., район "В.", ул.

"М.А.Р."№**, разположен на първи подпокривен етаж - кота +8,20 и + 7,50, в."*" на жилищната сграда №*, с площ от 175.40 кв. м., състоящ се от преддверие с кухненски бокс, 1 пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи на апартамента: север двор, юг - двор, изток - апартамент №*4, запад - апартамент №*, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно УПИ*, кв.* по плана на град С., местност "М." с площ от 2 700 кв. м., при съседи: север-УПИ**, юг-улица „М.А.Р.“, изток-УПИ ** запад-УПИ **, УПИ **, а съгласно кадастрална карта АГКК - сграда с идентификатор *** гр. С., район „В.“, местност „М.л.з“, улица „М.А.Р.“ № *, вид собственост-частна, вид територия-урбанизирана, НТП високо застрояване (над 15 метра), находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2 643 кв. м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: север-***, юг-ул.

„М.А.Р.“, изток- ***, запад***, ***, стар номер***, кв.**, парцел *, която сграда е въведена в експлоатация въз основа на разрешение за ползване № *** г., издадено от органите на СО Дирекция „Контрол по строителството“, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и да уважи предявения иск за обезщетение в пълен размер. Претендира разноски.

Ответниците В. И. К. ЕГН ********** и Н. Д. К. ЕГН ********** считат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № *** г. от В. И. К. ЕГН ********** и Н. Д. К.

ЕГН ********** против решение № 41/03.02.2023 г., постановено по г. д. № 1587/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която В. И. К. ЕГН ********** и Н. Д. К. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Г. Б. С. ЕГН ********** сумата от 19 380.00 лева, представляващи обезщетения за причинените вреди вследствие на наложеното обезпечение с определение от 24.02.2016 г., постановено по г. д. № 1883/2016 г., по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с определение №*761/04.08.2016 г., постановено по в. ч. г. д. №*205/2016 г. по описа на АС - С., чрез спиране на насрочения за 11.03.2016 г. въвод във владение в ап.*-* по изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., рег.№*, както и частта за разноските.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да обмени обжалваното в съответната част и да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Прави се искане, при условията на евентуалност, ако съдът прецени, че предявените искове от Г. С. са основателни, същите да бъдат отхвърлени изцяло, респективно и за сумата от 19 380.00 лева, като погасени поради прихващане с насрещната претенция на В. К. и Н. К. срещу Г. С. за заплащане на сумата от 120 000.00 лева за направените от тях подобрения в ап. №*-*, довършителни работи и вещи, получени от ищцата без основание при завземането на имота, извършено на 23.07.2021 г. Претендират разноски.

Ответник Г. Б. С. ЕГН ********** счита, че жалбата е неоснователна.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, в съответната част, е валидно и допустимо.

Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 403 от ГПК.

Предявени от Г. Б. С. ЕГН **********, с адрес: гр.С, пл."П." №*, ет.*, офис ** против В. И. К. ЕГН ********** и Н. Д. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.К., ул."С." №*, ет.*, офис *и*.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да и заплатят сумата в размер на 30 750.00 лева от В. И. К. и сумата в размер на 30 750.00 лева от Н. Д. К., представляващи обезщетения за претърпени вреди, вследствие на наложеното обезпечение с определение от 24.02.2016 г., постановено по г. д. № 1883/2016г., по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с определение №*761/04.08.2016 г., постановено по в. ч. г. д. №*205/2016 г. по описа на АС - С., чрез спиране на насрочения за 11.03.2016 г. въвод във владение в ап.*,-* и склад №* по изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., рег.№*.

Ответниците не признават исковете. Правят възражение за прихващане със сумата от 120 000.00 лева, представляваща стойност на направените от тях подобрения в ап.

№*-*, довършителни работи и вещи, получени от С. без основание при завземането на имота, извършено на 23.07.2021 г. Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2015 г., по силата на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ М. Ц., с peг. №**, вписано в Служба по вписванията при СРС с вх. рег. № ***, дв. вх. рег. № *** г., акт том *** акт номер 1, книга прехвърляния, С. е придобила следния недвижим имот: апартамент №*-*, находящ се в гр.С., район "В.", ул. "М.А.Р."№**, разположен на първи подпокривен етаж - кота +8,20 и + 7,50, в."*" на жилищната сграда №*, с площ от 175.40 кв. м., състоящ се от преддверие с кухненски бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи на апартамента: север - двор, юг - двор, изток - апартамент №*4, запад - апартамент №*, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно УПИ*, кв.* по плана на град С., местност "М." с площ от 2 700 кв. м., при съседи: север-УПИ**, юг-улица „М.А.Р.“, изток-УПИ ** западУПИ **, УПИ **, а съгласно кадастрална карта АГКК - сграда с идентификатор *** гр. С., район „В.“, местност „М.л.з“, улица „М.А.Р.“ № *, вид собственост-частна, вид територияурбанизирана, НТП високо застрояване (над 15 метра), находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2 643 кв. м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: север-***, юг-ул. „М.А.Р.“, изток- ***, запад***, ***, стар номер***, кв.**, парцел *, която сграда е въведена в експлоатация въз основа на разрешение за ползване №*** г., издадено от органите на СО Дирекция „Контрол по строителството“.

3

Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитираното постановление (л. 10 - 11 от делото на ОС). Същото е влязло в сила на 11.12.2015 г.

Видно от покана за доброволно изпълнение (л. 851 от изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., рег.№* – приложено), по отношение на процесния имот е насрочен въвод във владение за 11.03.2016 г., от 10.30 ч.

Твърди се, че с искова молба с вх. №*** г., депозирана от В. И. К. и Н. Д. К.

(законни съпрузи), срещу Г. Б. С. е предявен установителен иск от страна на последните, с който, на основание чл. 79 ЗС, ищците искат от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че същите са собственици на апартамент №*-*, находящ се в гр. С., район „В.“, улица „М.А.Р.“ № * по силата на десетгодишно давностно владение. Образувано е г. д.

№ 1883/2016 г. по описа на СГС. Въз основа на определение от 24.02.2016 г. по г. д.

1883/2016 г., по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с определение №*761/04.08.2016 г., постановено по в. ч. г. д. №*205/2016 г. по описа на АС-С., е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на въвод във владение в ап.*-*, насрочен за 11.03.2016 г. по изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., рег.№*.

С решение № 7882/13.12.2016 г., постановено по г. д. № 1883/2016 г. по описа на СГС (л. 17 – 30 от делото на ОС), са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 124, ал.

1 от ГПК във вр. с чл. 498, ал. 2 от ГПК, с които е поискано да бъде признато, че В. И. К. и Н. Д. К. са собственици по силата на давностно владение на процесния имот. Това решение е влязло в сила на 02.07.2021 г., установено от 2005 г. на АПАРТАМЕНТ 17-18, находящ се в гр. С., район В., ул. „М.А.Р.“ № *, вход „В“. С решение №*655/22.07.2020 г., постановено по г. д. №*244/2019 г. по описа на АС–С. е потвърдено решение № 7882/13.12.2016 г. на СГС. С определение № 60298/02.07.2021 г., постановено по г. д. № 73/2021 г., по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение №*655/22.07.2020 г., постановено по г. д. №*244/2019 г. на АС–С..

Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства.

Следователно е налице хипотезата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, съгласно която, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Допуснато е обезпечение и обезпеченият иск е отхвърлен.

Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот (л. 36 – 40 от делото на ОС), на 23.07.2021 г. от ЧСИ М. Ц. с per. №** с район на действие СГС, е извършен принудителен въвод във владение в процесния недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че на С. са причинени вреди от това обезпечение, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи от процесния имот за периода от 11.03.2016 г. (датата на нарочения, но непроведен въвод поради допуснатото обезпечение) до 23.07.2021 г. (датата на успешно извършения въвод).

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2016 г. С. е сключила с Н.К. договор за наем на процесния недвижими имот, по силата на който е отдала под наем същия, за срок от 4

5 години. Подписано е и споразумение от 10.06.2020 г. към договор за наем от 01.02.2016 г., с което същият е прекратен, считано от датата на подписването и С. е платила на Н.К. сумата в размер на 1 500.00 лева, представляваща неустойка връзка с прекратяването на договора за наем и на основание чл. 19, ал. 1 от същия.

В подкрепа на тези твърдение са представени: препис от цитирания договор (л. 31 – 33 от делото на ОС), от споразумение от 10.06.2016 г. към договор за наем от 01.02.2016 г.

(л. 34 от делото на ОС) и копие от платежно нареждане от 16.09.2016 г. (л. 35 от делото на ОС).

С отговора на исковата молба ответниците са възразили, че този договор и споразумението към него са нищожни поради симулация. Същите са създадени за целите на процеса, като са неистински, както по отношение на датата им, така и по отношение на съдържанието им. Ставало въпрос за привидно съглашение между страните, целящо увреждане на трети лица - в случая ответниците. Освен това договорът е с невъзможен предмет и сключен в противоречие със закона и добрите нрави, с оглед на което същият е нищожен и на тези основания.