Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 36 от 18.01.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 709/2022
Вид
Определение № 36
Подписан
18.01.2023
В сила
18.01.2023
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 71 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. ******, 13.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ****** в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20223001000709 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. К., чрез адв. С. И., против определение № 1732 от 21.11.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 657/2022 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Добричкия окръжен съд, на основание чл. 116 от ГПК.

В частната жалбата се излагат подробни твърдения за незаконосъобразност и неправилност на определението. Жалбоподателят счита, че искът е подсъден на Варненския окръжен съд като първа инстанция, като сочи, че в случая съдът няма право на служебна преценка относно местната подсъдност и за да се уважи отвод за местна неподсъдност по чл.

105 от ГПК е нужно да е направено основателно възражение за това от ответниците. Моли за отмяна на определението.

Предвид етапа на производството не е осъществявана двустранна размяна на книжа.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по 1 предявени обективно съединени искове от Н. Н. К., насочени срещу „ЗСК Бдинци“ ЕАД със седалище и адрес на управление: с. Бдинци, община Добрич, област Добрич и И.Д.П. с посочен адрес: гр. ******, с посочено правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ и четвърто от ЗЗД, чл. 71 от ТЗ, чл. 74 от ТЗ и чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

С определение № 1732 от 21.11.2022 г., постановено по т. д. № 657/2022 г., Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по правилата на местната подсъдност на Добричкия окръжен съд.

Посочил е в мотивите си, че исковете по чл. 26, ал. 2, предложение второ и четвърто от ЗЗД са с преюдициален характер по отношение на останалите искове. Счел е, че за всички предявени искове с единствен ответник „ЗСК Бдинци“ ЕАД като в чл. 71, чл. 74 от ТЗ и чл. 29, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидена задължителна родова и местна подсъдност на окръжния съд по седалището на дружеството.

По същество:

Безспорно, както родовата, така и местната подсъдност са процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, но докато родовата е от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно (чл.

119, ал. 1 от ГПК), местната подсъдност се числи към относителните такива, доколкото извън специалната хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ГПК, за общата местна подсъдност, в частност за тази по седалището на ответното юридическо лице (чл. 105 от ГПК), съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника, релевирано в процесуално-преклузивния срок за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 3 от ГПК).

В случая обаче за част от предявените пред Окръжен съд ****** обективно съединени искове е приложима нормата на чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ, в които е предвидена задължителна родова и местна подсъдност. Тази законово лимитирана, както родова, така и местна подсъдност, е императивна и е извън процесуалната позиция и избор на страните по делото. Предвид представените доказателства за седалище и адрес на управление на ответното дружество, родово и местно компетентен е Окръжен съд Добрич. С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция приема, че правилно и законосъобразно в приложение на императивно определена от закона местна подсъдност първоинстанционният съд е приел, че в служебните му 2 правомощия е да провери и на кой съд, с оглед специфичните правила за предявените искове с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ, са подсъдни част от обективно съединените предявени искове.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а делото – изпратено на Окръжен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно с изпратената с писмо вх. № 8104/30.12.2022 г. молба с вх. № 29982/19.12.2022 г., подадена от Н. Н. К. за произнасяне по нея.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1732 от 21.11.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 657/2022 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Добричкия окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3