Решение № 220 от 09.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Видин, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА в присъствието на прокурора И. Д. И. като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102292 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и чл. 127а, ал. 1 от СК.

Делото е образувано по искова молба от В. В. Г. от гр. В. против И. Ц. Д. от гр. Д..

Твърди се в исковата молба, че със съдебно решение № 44 от 08.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 157/2016г. по описа на РС – Кула, влязло в сила, гражданският брак между страните е прекратен с развод, като родителските права върху роденото от брака дете В Г., понастоящем пълнолетен, са предоставени на ищеца, а тези върху детето Г. В. Г. – на ответницата.

С решение № 600/06.12.2018г. по гр.д. № 952/2018г. по описа на РС Видин родителските права върху детето Г. В. Г. са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е присъдена издръжка, която да му изплаща.

Твърди се, че от постановяване на решението за развод през 2016г., когато детето Г. е била 9 – месечно бебе, майката е преустановила грижите си за него, заминала е за Португалия и от тогава до днес не е потърсила детето, не полага грижи за него, не му се обажда и не му дава издръжка. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето поел ищецът с помощта на неговите 1 родители.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на детето Г. В. Г. поради трайно неполагане на грижи за него и не даване на издръжка без основателна причина, както и се иска съдът да замести съгласието на майката за издаване на задграничен паспорт на детето и за пътуване с бащата до държавите – членки на ЕС, Република Сърбия, Република Турция и Великобритания до навършване на пълнолетие.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че искът за лишаване от родителски права е неоснователен, тъй като ответницата живее и работи в чужбина и не са на лице условията, че без основателна причина трайно не полага грижи за детето, както и не е доказано, че ищецът е търсил присъдената му издръжка от ответницата.

Искът по чл.127а от СК се оспорва частично относно времето, за което се иска даване на заместващо съгласие на другия родител за пътуване на детето в чужбина, а именно – до пълнолетие, тъй като международните паспорти се издават за срок от 5 години.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените обективно съединени искове.

Ответницата чрез назначения особен представител оспорва исковите претенции.

Представителят на контролиращата страна Районна прокуратура – Видин изразява становище за неоснователност на претенцията за лишаване на ответницата от родителски права, като аргументите си излага по съществото на спора. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 1 от СК намира същият за основателен.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин представя социален доклад по делото. В с.з. се явява социалният работник, изготвил доклада.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от приетото удостовеР.е за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0379 от 23.09.2015 г. на Община 2

Видин, че страните са родители на малолетното дете Г. В. Г., родена на 19.09.2015 г.

С влязло в сила решение № 600/06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 952/2018 г. по описа на Районен съд - Видин упражняването на родителските права по отношение на детето Г. В. Г. е предоставено на бащата В. В. Г. – ищец в процеса. Местоживеенето на детето е определено на адреса на бащата гр. В., ж.к. „.Г. Б.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Определен е режим на лични отношения на майката И. Ц. Д. с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден с преспИ.не в дома на майката, след което да го връща по адреса на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по адреса на бащата. Със същото решение И. Ц. Д. е осъдена да заплаща на детето си Г. В. Г., чрез нейния баща и законен представител В. В. Г., месечна издръжка в размер на 170,00 /сто и седемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска 20.04.2018г. до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.

По делото е представена присъда № 9/13.02.2025 г. по НОХД № 20241320200532 по описа за 2024 г. на Районен съд – Видин, влязла в сила на 28.02.2025 г., с която И. Ц. Д. е призната за виновна в това, че: 1. за периода от 08.08.2016 г. до 19.08.2019 г. в гр. В., след като е осъдена с Решение № 44/08.08.2016г. по гр. д. № 157/2016г. на РС - Кула, влязло в законна сила на 08.08.2016г., да издържа свой низходящ - сина си В В.ов Г. ЕГН: **********, чрез своя баща и законен представител В. В. Г., като изплаща месечна издръжка на детето в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 36 /тридесет и шест/ броя месечни вноски от по 105.00 /сто и пет/ лева всяка, възлизащи на обща стойност 3 780.00 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева и 2. за периода от 20.04.2018г. до 19.08.2019г. в гр. В., след като е осъдена с Решение № 600/06.12.2018г. по гр. д. № 952/2018г. на РС - Видин, влязло в законна сила на 31.01.2019г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. В. Г. ЕГН: **********, чрез своя баща и законен представител В. В. Г., като изплаща месечна издръжка на детето в размер на 170.00 /сто и седемдесет/ лева, съзнателно не изпълнила това свое задължение 3 в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 16 /шестнадесет/ броя месечни вноски от по 170.00 /сто и седемдесет/ лева всяка, възлизащи на обща стойност 2 720.00 /две хиляди седемстотин и двадесет/ лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което и на основание чл. чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл.36 от НК е осъдена И. Ц. Д., като и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Видно от изготвената справка НБД, ответницата И. Ц. Д. е с постоянен и настоящ адрес гр. Д., общ. В., ул. „Г. С. Р.“ № *.

По делото е представена справка от ОДМВР – Видин от 05.12.2025 г., видно от която в Интегрираната информационна система на МВР за лицето И.

Ц. Д. няма регистрирани данни за преминавания през ГКПП на Р. България за периода от 01.08.2022 г. до 03.12.2025 г. Посочено е, че граничните проверки на лицата се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), в който са предвидени изключения в системността на извършваните проверки (регистриране на пътуване) в базите данни на лицата и ползваните от тях превозни средства при преминаването им през ГКПП на страната.

Същевременно, след 31.03.2024 г. на лицата, които преминават през вътрешни въздушни и морски граници, а считано от 01.01.2025 г. и през сухопътните граници на Р. България със страните, прилагащи напълно достиженията на правото от Шенген, не се извършва гранична проверка, както и проверка в базите данни и регистрация в АИС „Граничен контрол“.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП – Видин, видно от който в първите няколко месеца след раждането на детето Г. В. Г. двамата родители са полагали заедно грижи за нея, след което майката е напуснала семейното жилище. Към онзи момент детето е било на 9 месеца. Всички грижи по отглеждането и възпитанието му са поети от бащата. Помощ и подкрепа му оказват неговите родители. Бащата съжителства с партньорката си, с която имат общо дете – момиченце на 5 години. По информация от бащата, майката на Г. от години живее в чужбина. Майката и детето не се чуват по телефона, не 4 се виждат, не общуват. Към момента връзката родител – дете е прекъсната. Г. има силна емоционална връзка с бащата, бабата и дядото по бащина линия, с по-големия си брат, с по-малката си сестричка от настоящото съжителство на бащата, както и с неговата партньорка, с която Г. се разбира отлично. Детето посещава редовно училище, както и допълнителни уроци по математика и английски език. Във връзка с обучението от училището се организират различни състезания в чужбина, на които детето не може да присъства поради липсата на дадено съгласие от майката за пътуване в чужбина.

Изслушан в проведеното на 14.01.2026 г. открито съдебно заседание, социалният работник Х. П. К. поддържа изцяло представения социален доклад. Допълва, че е направила няколко опита да се свърже с майката.

Посетен е адреса на майката, но не е намерена. На оставена бележка с молба да се свърже с отдела лицето не се е отзовало.

Детето Г. В. Г., изслушано в съдебно заседание в присъствието на социален работник, заявява, че няма връзка с майка си, не я познава, никога не я е виждала и не иска да я вижда. Споделя, че не знае нищо за майка си, тя никога не я е търсила, включително по телефона или в социалните мрежи.

Детето живее при баба си и дядо си. Вижда често баща си, който живее с жена на име Мария и по-малката сестра на Г., която е на 5 години. Г. посещава дома на бащата, за да вижда сестра си, а през лятната ваканция прекарва там по две –три седмици.

От показанията на разпитаната свидетелка Д.Ц. П. – майка на ищеца, се установява, че родителите на Г. В. Г. са полагали грижи за нея девет месеца след раждането – до м. юни 2016 г. След развода грижите за детето са поели бащата и неговите родители. Детето живее в гр. В. на адреса на бащата ж.к.

„Г.Б.“, бл. *, вх. *, ап. * заедно с бабата и дядото по бащина линия. Бащата има друго семейство и дете на 5 години, с които живее. Той се вижда с Г. почти всеки ден. Вози я на училище и я издържа – плаща таксите за училище, за школи, купува дрехи, храна. В петък вечер Г. преспИ. при баща си и прекарва време със сестра си. Заедно прекарват и почивните дни. След развода майката никога не е търсила Г. и детето не я познава. Майката има сестра, която живее в гр. Д. и също не контактува с детето. Г. има по-голям брат, на 20 години, с когото майката също не поддържа контакт. Свидетелката е чувала, че майката е в чужбина.

5

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. По въпроса кога се приема, че е налице описаната в закона хипотеза Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010 г. по гр. дело № 4468/08 г. на IV гр. отд. и решение № 406 от 27.12.11 г. по гр. дело № 1125/10 г. на IV гр. отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на децата и трайното неполагане на грижи за отглеждането им сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.