Протоколно определение № 5595 от 01.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 5595 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА и прокурора И. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20231110204062 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ В. З., явява се лично, доведен от следствения арест.

За него се явява адв. Б. и адв. Г., редовно упълномощени защитници.

В залата се явява преводачът М. К. от нидерландски език на български и от български на нидерландски.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

В. З. С., ЛНЧ: *****, роден на ********** г., нидерландец, нидерландски гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА:

М. В. К., 53 навършени години, неосъждана, неомъжена, без дела и родство със страните.

Съдът предупреждава преводача за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК. Преводачът обеща да направи верен и точен превод.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА делото с прочитане на молбата за изменение на мярката.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

АДВ. Б.: Поддържам искането по чл. 65, ал. 1 от НПК. Представяме договор за наем и декларация за адресна регистрация на обвиняемия на този адрес.

АДВ. Г.: Поддържам искането по чл. 65, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането. Не възразявам. Доказателства няма да соча.

Съдът намира, че представените писмени доказателства са относими към предмета на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ги към доказателствената съвкупност.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА доказателства.

И

ПРИЕМА приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Б.: В днешното съдебно заседание защитата апелира към Вас да се произнесете с определение, с което да измените спрямо обвиняемия взетата мярка за неотклонение в по-лека такава, алтернативно в „Парична гаранция“ или „Домашен арест“. Благодарим Ви, че ни дадохте възможност да се запознаем с материалите по делото.

Защитата счита, че към настоящия момент не само са разколебани, но и са отпаднали предпоставките за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемото лице. Основният аргумент, който е използван и при предходния контрол по чл. 65 от НПК, е бил свързан с наличието на обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Към настоящия момент защитата заема твърда позиция, че доказателствената съвкупност по делото не отговаря по никакъв начин на повдигнатото обвинение. Насочвам вниманието на съда към обстоятелството, че спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение за това, че е разпространил чрез електронна система общо 600 видеофайла, които съдържат, според държавното обвинение, порнографско съдържание с лица, които не са навършили 18-годишна възраст. В същото време обаче от октомври месец насам това, което е събрано в хода на разследването, се изразява единствено в следните доказателства:

На първо място, налице е разпит на полицейски служител от ГДБОП, а именно свидетеля Х., който в своите показания споделя, че чрез софтуерна система, предоставена от федералното бюро за разследване, е засечен видеофайл, който е бил разпространен чрез използването на системата „Peer to peer“ от IP адрес, който е регистриран именно на обвиняемия С.. При предходно разглеждане на мярка за неотклонение, защитата постави съществен и много важен въпрос по отношение на този видеофайл, че е бил разпространен от страна на обвиняемия и към настоящия момент, повече и от 4 месеца от задържането този файл и не е неговото съдържание не е наличен по делото. Единственото, с което разполага СРП в продължение на 4 месеца е разпита на един полицейски служител, който твърди, че го е гледал и че го е възприел. В същото време, по отношение на останалите 599 файла, за които се 3 твърди, че са били разпространени от обвиняемия, не съществува валидно събрано доказателство по реда на НПК, което да дава дори бегли основания да се приеме, че такива файлове са били разпространени, за да повдигне това обвинение СРП е стъпила единствено на докладната записка, изготвена по делото, чиято доказателствена стойност не е нужно да анализирам, в която е отбелязано, че ФБР е констатирала, че в конкретния период, който не се обхваща от постановлението за привличане на обвиняем, през този IP адрес са били разпространени тези 600 файла и именно въз основа на тази докладна записка се повдига това обвинение. Нещо повече, 4 месеца по-късно продължава да се поддържа именно това обвинение от СРП за разпространение на 600 файла, за които даже в настоящото производство под формата на редовно доказателствено средство, не фигурират. Ето защо, ако в началото на производството по чл. 63 и чл. 64 от НПК, съдилищата са приели, че е налице обосновано предположение въз основа на една докладна записка и разпит на полицейски служител, то при последващ контрол, 4 месеца покъсно, тази доказателствена съвкупност е крайно недостатъчна да обоснове това обвинение. Да, по делото е налице техническа експертиза, която установява наличието на файлове с порнографско съдържание с непълнолетни лица, но в същото време в никакъв случай тази експертиза отново не кореспондира с повдигнато обвинение за 600 файла, тъй като в нея се говори за 262 файла, от които само някои от тях са с порнографско съдържание с непълнолетни, като само 3 от видеата са снети на хартиен носител по такъв начин, че да послужат като доказателство в настоящото производство, а и занапред. Доказателствената съвкупност към настоящия момент в нито едната си част не кореспондира с повдигнатото обвинение.

Защитата е била категорична и при предходното разглеждане на делото по отношение на това обвинение доколкото не става въпрос за класическо разпространение на порнографски материали, което е добре известно по какъв начин се осъществява и с каква цел, най често користна такава, когато става въпрос за използването на програма, представляваща софтуер за сваляне на всякакви торенти в интернет пространството, която програма използва технологията „Peer to peer“ делото следва да бъде попълнено с доказателства относно наличието на елементи, а именно знание, че именно чрез свалянето на даден файл и същият да е бил разпространяван от други лица, за да може да се приеме, че е налице състав на повдигнатото обвинение.

4

Разбира се, защитата е ясно, че съдът не е компетентен в настоящото производство да критикува правната квалификация, която е направила СРП, но доказателствената съвкупност в момента води до обосновано предположение за извършено престъпление по друг състав на НК, но не по този, който е повдигнал настоящото обвинение. Ето защо, защитата твърди, че обоснованото предположение към настоящия момент е отпаднало за извършване именно на това престъпление, тъй като доказателства за него липсват.

В същото време обръщам внимание към практика на ЕСПЧ, с която българската държава е била санкционирана в случаи, в които е процедирала именно по този начин, в който се процедира и в сегашното производство решението „Дънов срещу България“ и решението „Шишков срещу България“, в които ЕСПЧ се е занимавал с въпроса за т. нар. „проявено усърдие“ по време на разследването, когато е взета най-тежката мярка за неотклонение.

„Проявено усърдие“ означава, че във всеки един момент от ДП органът, трябва да попълни делото с такива и толкова нови доказателства, които да отговарят на нуждата от завишен интензитет на обоснованост на подозрението за извършване престъпление, тъй като това е безспорно изискване в производството по последващ съдебен контрол. Не може една и съща доказателствената съвкупност да служи за първоначално вземане на мярка за неотклонение и в същото време да служи и за нейното значително продължаване във времето. В тези 4 месеца, в които моя подзащитен е задържан при това в изключително тежките арестни условия, по делото има една СМЕ по писмени данни, която е по молба на защитата по отношение на пестеливостта на информацията, която е изложена в нея и една СТЕ, която се е задоволила със снемането на 3 видеофайла, които не кореспондират нито с времевия период, нито с повдигнато обвинение спрямо господин С.. Ето защо, аз не намирам основание нито дори малка законосъобразност в това този гражданин да продължава да бъде задържан с най-тежката мярка за неотклонение, като в същото време от ДП не се работи и дори да се работи, новите доказателства, които са събрани, не са в синхрон с повдигнатото обвинение.

По отношение на другите две предпоставки – опасност от укрИ.е и извършване на престъпление, аз ще си позволя да отправя критика към 5 предходните решаващи съдебни състави и от СРС, и от СГС, които са се произнесли по отношение на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия С..

На първо място, по отношение на опасността от извършване на престъпление, тази опасност следва да бъде реална, тази опасност не може да бъде извличана от тежестта на повдигнатото обвинение. В същото време добре известно е в настоящото производство, че става въпрос за цивилизован, възпитан, работещ престижна професия чуждестранен гражданин, който е регистриран постоянно на територията на РБ. Никога през живота си не е имал досег със съда и СРП, няма данни за никакви противообществени прояви, поради което остава под съмнение ако в началото на производство тежестта на повдигнатото обвинение свързана с размера на предвиденото наказание от 1 до 6 години „лишаване от свобода“ по това обвинение е била налична, в производство по чл. 65 от НПК продължава да се твърди, че този човек е опасен за обществото и при мярка за неотклонение, различна от найтежката такава, той би извършил престъпление, такива данни в настоящото производство няма. Изключително притеснително е, че състав на СГС прие, че е налице реална опасност обвиняемия да се укрие, като тази опасност е извлечена от неговото служебно качество на пилот, като съдът буквално в съдебна зала изрази своето мнение, че при по-лека мярка за неотклонение, той ще се качи на самолета и ще излети от България. Подобно съждение буди сериозно притеснение у защитата и поставя много въпроси.

На първо място, по отношение на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „Забрана за напускане пределите на РБ“. По какъв начин съдът при предходното съдебно заседание констатира, че той ще излезе от ареста на Г.М. Димитров и ще се качи на самолет. Тези разсъждения не са свързани по никакъв начин с доказателствата по делото, нито с лична характеристика на обвиняемия. По делото са представени доказателства за това, че е адресната регистрация на територията на РБ, има валиден договор за наем и именно на този адрес е бил открит. Оставя въпрос защо една мярка за неотклонение „Домашен арест“ с поставяне на електронно устройство в комбинация с постановената мярка за неотклонение „Забрана за напускане пределите на РБ“, няма да постигне целите на мерките за неотклонение. И защитата е на мнение, че отдавна е налице такава възможност и делото да продължи да се работи и да се разследва, но не докато обвиняемият се намира в арестите.

6

Същият е имал оплаквания свързани с неговото здраве. Да, тези оплаквания не са били сериозни, но в същото време това са оплакания, които са свързани с едни нечовешки условия, на които това лице е изложено в ареста на Г.М. Димитров. Защо трябва този гражданин на Нидерландия да продължава да търпи тези неща докато в рамките на 4 месеца, по делото има само две експертизи. Защитата е на мнение, че мярката за неотклонение спрямо обвиняемия от известно време се е превърнала в пряка репресия спрямо него, като в същото време при първоначално проведената акция спрямо него и спрямо още 13 лица, като в настоящия момент на всички останали са изменени в по-леки, но спрямо обвиняемия С. продължава да се налага най-тежката мярка за неотклонение.