Решение № 7402 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7402 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20221110102346 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Здравка А. Д., ЕГН **********, Н. Д. С., ЕГН **********, А. Д. С., ЕГН **********, срещу В. Ф. С.а М., А. Е.

В., И. Е. С., И. В. П. и Х. М. П., с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените от ответниците идеални части, обособени в атакуваната сделка като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, представляващ жилище, находящо се в АДРЕС, с площ от 22, 94 кв.м., състоящо се от стая и кухня, заедно с ½ идеална част от дворно място с идентификатор *************, съставляващо по документ за собственост имот с планоснимачен номер 561, стар 191 по плана на град София, целия с площ 258 кв.м., при условията, обективирА. в Нотариален акт от 19.11.2021 г., № 42, том III, рег. № 7394, дело № 327/2021 г. по описа на нотариус Диана Танева с рег. № 264 на НК и вписан в Агенцията по вписвА.ята, Служба по вписвА.ята – гр. София с вх. Рег. № 86800/19/11.2021 г., с акт № 78 от том CCHHVI, д.

67388/2021 г. и при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищците заплатят сумата от 40 000 лева (20 451, 68 евро), при следните квоти, конкретизирА. с Молба от 16.04.2024 г.

- за ищеца З. Д.: 4/12 идеални части от правото на собственост върху сградата, заедно с 4/12 от общите части на сградата и 4/12 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място

- за ищеца Н. С.: 1/12 идеални части от правото на собственост върху сградата, заедно с 1/12 от общите части на сградата и 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място

1

- за ищеца А. Д. С.: 1/12 идеални части от правото на собственост върху сградата, заедно с 1/12 от общите части на сградата и 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.

Ищците твърдят, че по силата на Договор за дарение от 17.12.1974 г., обективиран в Нотариален акт № 37, том XXXI, дело 5050/1974 г. по описа на Нотариалната служба към Софийския районен съд, С. Д. Д. е дарил на Д. Д., Л. С. и С. З. дворно място с площ от 268 кв.м., представляващо поземлен имот с ПП № 561, квартал 191, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 52 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и антре.

Вследствие на производство по съдебна делба, завършило с одобрена от съда спогодба, обективирана в Определение от 10.02.1987 г. по гр.д. № 1182/1986 г. по описа на Коларовски районен съд – София, са обособени две самостоятелни части на жилището при следното разпределение: в дял на Д. Д. (наследодател на ищците) е поставена стая и кухня с обща площ от 27, 38 кв.м., заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, както и ½ идеални части от дворното място, респективно в полза на Л. С. и С. З. – стая и кухня със застроена площ от 22, 94 кв. м., заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, както и ½ идеални части от дворното място.

С договор за Дарение от 31.07.1992 г., обективиран в нотариален акт № 146, том LVII, дело № 12262/1992 г., Л. С. и С. З. са прехвърлили безвъзмездно своя дял на праводателя на ответниците – Емил С..

Твърди се, че този дял е бил обект на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт от 19.11.2021 г., № 42, том III, рег. № 7394, дело № 327/2021 г. по описа на нотариус Диана Танева с рег. № 264 на НК, по силата на която В. Ф. С.а М., А. Е. В., И. Е. С. прехвърлят на И. П. и Х. П. правото на собственост върху притежавА.те от тях идеални части, обособени в атакуваната сделка като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, представляващ жилище, находящо се в АДРЕС, с площ от 22, 94 кв.м., състоящо се от стая и кухня, заедно с ½ идеална част от дворно място с идентификатор *************, съставляващо по документ за собственост имот с планоснимачен номер 561, стар 191 по плана на град София, целия с площ 258 кв.м., при условията, обективирА. в Нотариален акт от 19.11.2021 г., № 42, том III, рег. № 7394, дело № 327/2021 г. по описа на нотариус Диана Танева с рег. № 264 на НК и вписан в Агенцията по вписвА.ята, Служба по вписвА.ята – гр. София с вх. Рег. № 86800/19/11.2021 г., с акт № 78 от том CCHHVI, д.

67388/2021 г.

Ищците излагат правни доводи, че по силата на съдебната спогодба не могат да бъдат реално обособени два самостоятелни дяла поради противоречие с нормите на Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство, респективно извършената делба е нищожна. Вследствие на което към датата на осъществяване на продажбата е налице съсобственост, те не били уведомени за прехвърлителната сделка, следователно за тях е възникнало потестативното право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от И. П., с който излага доводи, че предявените искове са недопустими, с оглед придобИ.ето на процесните 2 недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност и искът следва да бъде насочен и срещу двамата съпрузи, доколкото същите са необходими другари. Оспорва твърдението на ищците, че сградата е неподеляема, както и излага, че чл. 33, ал. 2 е неприложим в хипотезата на „хоризонтална етажна собственост“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Х. П., с който се излагат правни доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като претенцията спрямо нея е насочена след изтичане на двумесечния преклузиен срок.

Ответниците В. Ф. С.а М., А. Е. В., И. Е. С. са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Излагат доводи, че не е налице съсобственост между стрА.те, тъй като вещта е била поделена в производството по съдебна делба. Излагат правни доводи за приложимост на правилата за „хоризонтална етажна собственост“., тъй като са налице две самостоятелни сгради в общ парцел.

С Протоколно Определение от 25.03.2024 г. съдът е върнал предявения в условията на евентуалност иск за изкупуване на съответните идеални части от правото на собственост върху дворното място. Определението е влязло в сила на 30.05.2024 г.

Софийският районен съд, след като анализира събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са твърдяното от ищците потестативното право на изкупуване на ½ идеална част от правото на собственост върху поземления имот, находящ се в АДРЕС, с идентификатор № ************* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г./12.10.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР е от 24.02.2020 г., с площ от 254 кв.м, трайно предназначение на територията: урбА.зирана; номер по предходен план:

561, ведно с ½ идеална част от правото на собственост върху построената в имота жилищна сграда, с обща площ от 52 кв.м, нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор № ************* и сграда с идентификатор № ***************, състояща се от три стаи, кухня и антре.

Абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е предявяването на исковата претенция в рамките на двумесечния срок от продажбата или от узнаването за продажбата (според разширителното тълкуване, прилагано от върховния съд), арг. чл. 32, ал. 2, изр. 3 ЗС. Атакувана сделка е изповядана на 19.11.2021 г., а исковата молба е предявена на 18.01.2022 г., т.е. в преклузивния двумесечен срок от продажбата.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално потестативно право включва следните елементи: 1) наличие на съсобственост върху процесната вещ, т.е. правно състояние, което се характеризира с едновременното съществуване на няколко взаимносвързА. права на собственост на различни субекти върху една и съща вещ; 2) възмездно разпореждане от съсобственик, имащо за предмет идеална част от правото на собственост върху общата вещ, в полза на трето за съсобствеността лица; 3) при наличие на поне една от следните отрицателно предпоставки – 3.1 ) непредставяне пред изповядващия 3 продажбата нотариус на писмен документ, удостоверяващ несъгласието на останалите съсобственици да закупят съответна идеална част при същите условия и обективирането на волеизявление в писмена форма със същото съдържА.е; 3.2) представянето пред изповядващия продажбата нотариус на неистински или документ с невярно съдържА.е, удостоверяващ горните факти, и/или представянето на неистинска декларация; 3.3) че сделката е осъществена при различни от предложените на останалите съсобственици условия, т.е. реалните условия на сделката да са уговорени във вреда на останалите съсобственици.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) към момента на продажбата е налице съсобственост (между ищците и ответниците – продавачи) върху процесната вещ; 2) че е налице възмездно разпореждане от съсобственик, имащо за предмет идеална част от правото на собственост върху общата вещ, в полза на трето за съсобствеността лица; 3) както и че не им е било предложено да изкупят процесния дял от съсобствеността и/или им е било предложено при различни, съответно при понеблагоприятни условия.

В тежест на ответника е да обори твърдения на ищеца в условията на непълно и насрещно доказване. В условията на пълно и главно доказване следва да се установят фактите, обуславящи основателността на направените възражения.

По възражението за недопустимост на предявения иск, поради изтичане на преклузивния срок.

В практиката на ВКС се приема, че моментът на узнаването, от който започва да тече преклузивния срок, е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното право (тъй като няма отправено предложение) и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупкопродажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие (решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II г. о.; решение № 72 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 3478/2020 г. на ВКС, I г. о.; Определение № 1994 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2024 г., I г. о).

В настоящия казус ищецът е предявил претенциите си по исков ред в двумесечен срок от осъществяването на сделката, поради което е ирелевантно дали е узнал за продажбата в по-късен момент. В хода на производството се установява, че към момента на придобИ.ето на вещта ответникът И. П. се е намирал в граждански брак при режим на СИО с ответника Х. П., от което следва, че правото на собственост е придобито в режим на съпружеска и бездялова имуществена общност. Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на стрА.те по настоящето дело, тъй като е налице необходимо задължително другарство, т.е. идентитет в спорното материално право и правото на иск. За да е допустим 4 процеса по делото е необходимо да вземат участие в качеството си на ответници както всички праводатели, така и всички правоприемници на правото на собственост, прехвърлено въз основа на атакуваната сделка. Следователно искът срещу Х. П. следва да се счита за предявен в рамките на преклузивния срок, тъй като в изпълнение на дадените от съда указА.я ищецът е отстрА.л констатирА.те нередовности, арг. чл. 101, ал. 2 ГПК.

Пропускът на съда да обезпечи допустимостта на процеса на по-ранен момент не следва да влече негативни последици за някоя от стрА.те по делото. Релевантен е момента на узнаването на сделката, а не на всички условия по нея, включително гражданското състояние и режима на имуществена общност на приобретателя. Поради което настоящият състав на съда приема, че искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от извършването на продажбата, т.е. възражението за недопустимост на процеса е неоснователно.