Решение № 69 от 23.04.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 308/2025
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Ралица Герасимова, Катина Кавърова, Явор Влахов
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 109, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 125 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 2, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 2, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Русе, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ралица Герасимова
Членове:
Явор Влахов
Катина Кавърова при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600308 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 109, постановена по НОХД № 134/2023 г. по описа на Русенски районен съд, V наказателен състав, подс. К. Т. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 14.05.2022 г. в с. Н.о, обл. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място - ул. **** в с. Н.о, обл. Русе, хвърлил намиращите се на улицата велосипеди и тротинетки, нахлул в детската площадка, отправил към непълнолетния И. И. М. от с. Н.о, обл. Русе обиди „циганин, мангал долен, какъв ти е проблемът, циганин“ и заплаха - „мангал долен, бий се, за да те осъдя“, нападнал го, блъснал го и го душил, в резултат на което му причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК — разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания на шията, охлузване на гърба, охлузване на дясно коляно, оток на дясна колянна става с ограничение на движенията, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години. Подсъдимият бил осъден да заплати на И. И. М. сумата 1
3000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считана от деня на деликта 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, като съдът отхвърлил иска за горницата над тази сума до пълнопредявения размер от 7000 лв., като осъдил подсъдимия да плати на И. И. М. и направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Русе сумата в размер на 523.50 лв. разноски на досъдебното производство и по сметка на РРС сумата от 210 лв. разноски за съдебното производство, както и държавна такса върху уважения иск в размер на 210 лв.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от К.
Т. Т. чрез адв. П. Й. Н., упълномощен защитник на подс. Т.. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на присъдата, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли първоинстанционният акт като незаконосъобразен да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг от страна на въззивната инстанция, с който подс.
Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В депозираното от подсъдимия Т. чрез адв. Н. допълнение към въззивната жалба са развити подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се нарушено право на защита, тъй като видно от протокол №1960/22.10.2024 г. адв. Н. не се е явил, без да посочи уважителна причина, съдът не е назначил служебен защитник, а е дал ход на делото само с участието на подсъдимия. Сочи се, че съдът не е преценил дали липсата на защитник застрашава правото на ефективна защита при дело с фактическа и правна сложност, като се сочи и съдебна практика Решение № 43 от 2012 г. на ВКС и Решение № 217 от 2011 г. на ВКС. Поддържа се, че по делото съдът не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина. Твърди се, че в решението няма обсъждане на достоверността на показанията на малолетни, като отново се позовава на съдебна практика – Решение № 13 от 2018 г. на ВКС и Решение № 186 от 2016 г. на ВКС. Сочи се, че видеозаписът, използван като веществено доказателство, не е предявен на страните в открито заседание, въпреки искане от подсъдимия в тази насока.
Счита се, че противоречията в свидетелските показания не са преодолени, че мотивите съдържат предположения и социални оценки. Дава се пример, че съдът говори за „Враждебност на семейството“, „Изолираност“, „конфликтност“ – които стоят извън обективното доказване. Поддържа се, че това представлява нарушение на чл. 303 НПК. Твърди се, че твърдяното деяние е неправилно квалифицирано, тъй като съществува личен мотив – вражда със съседите, и не цели демонстрация срещу обществото. Счита се, че съдът неправилно е приел, че е налице пряк умисъл, вместо евентуален, като и че съдебният акт е необоснован в тази насока. След това се излагат съображения, че съдът е приел наличие на евентуален умисъл, но приетата правна квалификация изисква пряк умисъл. Поддържа се, че неправилно са смесени елементи на обида по чл. 148 НК и телесна повреда. Твърди се, че доказателственият анализ е незадоволителен, поради което трябва да се 2 приравни на липса на мотиви. Сочи се, че не е изяснен механизмът на падането и уврежданията. Поддържа се, че експертизата не е категорична, а съдът не е допуснал повторна. Сочи се, че не е изследвано поведението на пострадалия. Поддържа се, че не са събрани всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства. Твърди се, че видеоматериалите от телефона на З.; камерите; репортажът от Нова ТВ (неизискан) и записите от ЕЕН 112 не са изследвани технически, а съдът е извел фактическите си изводи въз основа на тях. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата, че наложеното наказание е явно несправедливо, а именно, че се касае за многодетно семейство, че подсъдимият е трудово ангажиран, липса на други тежки прояви. Счита се, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК и че наложеното наказание не отговаря на конкретната обществена опасност. Аналогични съображения са развити и в депозираната от адв. Н. писмена защита. Счита се, че авторството на деянието не е безспорно установено. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно преквалифициране на деянието по чл. 130, ал. 1 НК, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане на основание чл. 334, т. 1 НПК.
При неудовлетворяване на никое от тези искания се иска наложеното наказание да бъде намалено. Иска се отмяна на присъдата в гражданскоправната част и намаляване на присъденото обезщетение.
Депозирана е въззивна жалба и от адв. Д. С. - повереник на пострадалия И. И. М., конституиран като граждански ищец по делото, срещу присъдата в частта, в която предявеният граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 3000 лв. до пълнопредявения размер от 7000 лв. Излагат се съображения, че присъденото обезщетение е несправедливо по размер, тъй като не отговаря на действително претърпените вреди. Сочи се, че съдът не е взел под внимание, че била засегната не само телесната неприкосновеност на пострадалия, но и неговите чест и достойнство, както и че пострадалият е непълнолетен. Моли се присъдата да бъде изменена в гражданскоправната част, като предявеният граждански иск бъде уважен изцяло.
С Молба с вх. № 10151/10/09.2025 г. от подсъдимия чрез адв. Н. е депозирано искане за отвод на съдебния състав, разглеждащ ВНОХД № 308 /2025 г. по описа на ОС-Русе и искане за прехвърляне на делото в друг съдебен район. С протоколно определение от 11.09.2025 г. съдебният състав в лицето на съдии М.П., Р.Р. и М.Й. се е отвел, след което делото е разпределено на настоящия състав.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага повторен разпит на М. А. П.
В съдебно заседание представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и пледира първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства, като кредитираните от съда свидетелски показания се подкрепят и от заключенията на приетите по делото съдебномедицинска и техническа експертизи. Счита, че по делото е доказано, че действията на подсъдимия на конкретната инкриминирана дата 3 не са били предизвикани от пострадалия и са скандализирали обществото, което е довело и до подаване на сигнали и започване на настоящото производство. Позовава се на съдебна практика в насока, че личният мотив, какъвто счита, че липсва в случая, не изключва хулиганските подбуди. Счита, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Адв. С. - повереник на гражданския ищец И. И. М., взема становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, а присъдата – потвърдена, като правилна, законосъобразна, отговаряща на материалния закон и изцяло доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че фактическата обстановка е правилно изведена от районния съд. Подчертава, че по делото е установен ефектът от противоправното деяние - стрес, нощни напикавания. Счита, че това, че пострадалият е бил със специални образователни потребности следва също да бъде отчетено от съда. Поддържа, че присъденото обезщетение е в занижен размер и в тази част моли присъдата да бъде изменена, като бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер. Намира, че никакви влошени отношения между подсъдимия и семейството на пострадалия не могат да изключат отговорността на подсъдимия за престъплението, за което е обвинен, защото се касае за действия, извършени на публично място - на детска площадка, по отношение на дете и в присъствието на други деца. Счита, че е от значение, че отправената обида е била на етническа основа и че подсъдимият е показал модел на поведение, който е абсолютно недопустим и е предизвикал негативната оценка на обществеността, изразена в подписка до **** на с. Н.о.
Гражданският ищец се присъединява към становището на повереника си.
Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата, като сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Акцентира, че действията на подсъдимия са станали достояние не на малки деца, а на юноши на по 16-18 години; на детска площадка, която не е годна за ползване от малки деца, защото е изпочупена и занемарена и че са илюстрация на един поглобален проблем, а именно, че съвременните младежи имат дефицити във възпитанието и когато възрастен им направи забележка, те не само го игнорират, но и отправят обиди насреща и стават агресивни. Посочва, че И. М. от позицията си на по-голям е тормозил по-малките деца на подсъдимия.
Счита, че ако И. М. не е бил там и не е предизвикал ситуацията с репликите си и поведението си преди това, подсъдимият нямало по никакъв начин да стори това, за което днес е подсъдим. Подчертава, че голяма част от нараняванията на И. М. са от това, че той хуква да бяга, подхлъзва се на тревата и пада. Едва тогава К. Т. стига до него и по делото било ясно, че той го хванал за фланелката, след което бил разтърван. Подчертава, че подаването на жалби и сигнали не може да бъде повод някой да бъде определен като конфликтен, защото това е конституционно уредено право на всеки. Поддържа, че обидите при личен конфликт не представляват хулиганство, а и отделно думата 4
„циганин“ не е обида, а лично мнение за нечий произход. Посочва, че ако подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, то тя не е за хулиганство. Иска отмяна на обжалваната присъда.
Подсъдимият Т. посочва, че по време на досъдебното производство не е имал защитник, както и че не са приети направени от него записи, на които се вижда как И. М. хвърлял камъни, чупил врати, зад които е имало и малки деца, включително дете на 6 години и тези действия са останали без последствия. Посочва, че е бил унижаван, като му е пращана охрана на съдебната власт в дома му. Пледира присъдата да бъде отменена и той да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Разпечатката съдържа 26 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27627c1c-00d1-46c6-aeb0-041c1bbacbf0