Решение № 471 от 04.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Плевен, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500532 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 272/11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3345/2023 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. „***” №***, ет.***, представлявано от Н. П.П. и Н. Е. П., ЕГН **********, че чл.12 -неустоечната клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № ****** е нищожна, като недоказан.

Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявеният иск на основание чл.23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 от 33Д против „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „***", ул. „***” №***, ет.***, представлявано от Н. П.П. да заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 22,44 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, като недоказан.

Осъдил е на основание чл.78 от ГПК, Н. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „***", бл.***, вх. ***, ет. ***, ап.***, съдебен адрес: гр.София, ж.к. „***" 3, ул."***" 6, Търговски комплекс „***", офис *** да заплати на „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***", ул. „***” №***, ет.***, представлявано 1 от Н. П.П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Е. П. чрез пълномощника му – адв. Д.

М. срещу постановеното решение от Плевенски районен съд, в която се излага становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че процесният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредите, който е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Посочва, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди, че в договора е посочен единствено годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР то договора, като описаните в договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка водят до различен размер на ГПР от посочения. Въззивникът счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти повисок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на Плевенски районен съд и да уважи предявените искове. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „******“ ООД - СОФИЯ, ЕИК ******** чрез юрк. М.И., в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Въззиваемият твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като към момента, в който договорът за заем е сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя. Въз основа на изложените аргументи, съдът правилно достига до извода, че не е налице нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което нарушение би довело до последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК. Твърди, че процесната клауза не води до значително несъответствие между правата и задълженията на страните, тъй като начисляването й е породено от неизпълнението на вмененото по договора задължение на заемополучателя да предостави обезпечение, отговарящо на критериите посочени в сключения договор за потребителски кредит. Посочва, че преди сключване на процесния договор, заемателят се е запознал с условията, при които кредита се отпуска и след това го е подписал, което води до извода, че е налице информирано съгласие.

Твърди, че неустойката за непредоставено обезпечение няма характер на такса по смисъла на чл.19, ал.2 от ЗПК, която да се начислява в момента на сключване на договора и която да обуслови неправилния извод на първоинстанционния съд, че неустойката следва да се включи в изчисляването 2 на ГПР. Твърди, че всички дължими от ищеца суми също са ясно посочени в договора за потребителски кредит, като от приложения погасителен план става ясно, че неустойката е разход, който е неизвестно за кредитора дали ще бъде дължим от заемополучателя при самото сключване на договора. Посочва, също така, че в 14-дневен срок от сключването на договора, кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор за кредит, като в настоящия случай това право не е упражнено. Твърди, че процесният Договорт за заем отговаря на всички условия на чл.11 от ЗПК.

Според въззиваемия, процесният договор не съдържа клауза за неустойка, която нарушава нито закона, нито добрите нрави, тъй като същата е с фиксиран размер, а не с безкраен предел. Посочва, че неустойката не се включва в ГПР и в този смисъл, не следва да се калкулира в посочения размер на ГПР, а освен това, не може да се приравнява на лихва, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция. Твърди, че в случая, към момента, в който договорът за потребителски кредит е сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на заемополучателя. Твърди, че нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на договора за кредит.

По отношение на разноските, въззиваемият счита, че Pайонен съд Плевен не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, съгласно НМРАВ и следва да присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по справедливост и съгласно вътрешното си убеждение. Посочва, че съдебните разноски не следва да са източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Посочва, също така, че в случая се касае за дело, без правна и фактическа сложност, което се ще се реши в едно съдебно заседание и чиито предмет на искове не са с висок материален интерес.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

В съдебно заседание, въззивникът Н. Е. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана молба, защитникът му – адв. Д. М. поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на ПлРС, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззиваемият „******“ ООД – СОФИЯ, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно 3 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П. чрез пълномощника му - адв. Б.З. от САК против „******“ ООД, ЕИК ********, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между „******“ ООД, ЕИК ******** и Н. Е. П., ЕГН **********, че чл.12 - неустоечната клауза от сключения между тях Договор за потребителски кредит № ****** е нищожна, както и иск с правно основание чл.23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 от 33Д да бъде осъден „******“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 22,44 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице В.А.В. се установя, че между „******“ ООД – СОФИЯ, в качеството му на кредитор и Н. Е. П., в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 30.05.2022 г. В чл.3 ал.1 от Договора е посочен размер на кредита:

200,00 лв., размер на погасителна вноска: 1 х 1,56 лв. и 10 х 20,87 лв., вид вноска: седмична, ГПР: 50,00%, брой вноски: 11, фиксиран лихвен процент:

40,05%, обща сума за плащане: 210,26 лв. В чл.4 ал.1 от процесния Договор за потребителски кредит е посочено, че с полагане на подписа си, Н. Е. П. удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 200,00 лв., съгласно параметрите, посочени в чл.3 от Договора и се задължава да я заплати на „******“ ООД в сроковете и условията, описани по-горе и в приложения погасителен план към Договора. В чл.5 ал.1 от Договора за заем е 4 уговорено, че потребителят е длъжен да преодстави поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените условия, като в ал.2 на чл.5 е уговорен и съответен срок за предоставяне на тези обезпечения, а именно три дни от сключване на Договора. От заключението на вещото лице се установява, че на 06.06.2022 г. Н. Е. П. е погасил сумата от 224,00 лв., от която: главница в размер на 200,00 лв., договорна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 06.06.2022 г. в размер на 1,56 лв. и неустойка за периода от 30.05.2022 г. до 06.06.2022 г. в размер на 22,44 лв. Посочено е, че кредитът е предсрочно погасен и приключен.

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № ******/30.05.2022 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.