Решение № 13081 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13081 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110148064 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ с ЕИК 000694286 против Столична Община, с която е предявен осъдителни иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл.

45 ЗЗД за заплащането на сумата от 173,48 лева, представляваща вземане по застрахователно обезщетение за вреди на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ от ПТП, настъпило на 15.12.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.08.2024 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 15.12.2023 год. в гр. София, на ул. „Симеоновско шосе“ № 130 е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № 4704230100002514 – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ, управляван от А. С. А.. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети на автомобила – увреждане на предна дясна гума. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 173,48 лева, поради което встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като на ответника била връчена регресна претенция за тази сума на 20.06.2024 г., но последният не е възстановил претендираната сума, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че процесните увреждания по автомобила не са в причинно-следствена връзка с така описаното събитие. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това, 1 че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост, по смисъла на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че застрахователно обезщетение е изплатено без годно правно основание, доколкото в процесния случай не бил налице покрит застрахователен риск. Не било доказано, че увредените части на автомобила са били в изрядно състояние преди настъпването на процесното ПТП, както и че е взета предвид амортизацията на същите. В тази връзка оспорва и размера на иска. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен. Алтернативно моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 4704230100002514/31.05.2023 г. към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт".

От приетата по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско Стандарт" и заявление за изплащане на застрахователно събитие от 18.12.2023 г., се установява, че на 15.12.2023 г. в гр. София, на бул. "Симеоновско шосе" № 130 лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ се движел по булевард "Симеоновско шосе", когато попада в неравност на пътя от павета и реализира ПТП.

Посочените писмени доказателства не са от кръга на визираните в чл. 179 ГПК, респ. същите не обвързват съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал описания лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Тези документи нямат характер на официален свидетелстващ документ и не могат да обвързват обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.

№ 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Липсата на писмени доказателства по делото от кръга на посочените в чл. 179 ГПК такива, а именно съставени от служител на Пътна полиция - СДВР и в присъствието на свидетели, не компрометира направените от съда и изложени по-долу изводи по фактите по същество на спора, доколкото липсата на такива официални удостоверителни документи е попълнена от други събрани доказателства, 2 индикиращи какъв е механизмът на ПТП, какви са получените увреждания на МПС и пр., включително допуснатото СТЕ. Поради тази причина и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

За изследване на механизма на ПТП, твърдян от собственика на увредения лек автомобил, по делото е допуснато до изслушване заключение по назначената СТЕ, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на движение по булевард "Симеоновско шосе"№ 130, л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ попада в дупка (неравност на пътя от павета) и реализира ПТП. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Експертът е посочил още, че уврежданията на автомобила засягат предната дясна гума. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 199,61 лв. При отговор на поставени му въпроси по чл. 202, ал. 2 ГПК, вещото лице разяснява, че при процесното ПТП е увредена само гумата на лекия автомобил и скоростта на същия не би могла да е по-висока от 40-50 км/ч.

Изрично отбелязва, че, ако дупката е била пълна с вода, може да не бъде видяна до момента на попадане в нея. Безопасната скорост при 50 метра видимост към дупката е около 60 км/ч.

В синхрон с така описаните от експерта обстоятелства са и гласните доказателства, събрани по делото чрез разпит на свидетеля А. С. А. - управлявал увредения лек автомобил към датата на процесното ПТП. При непосредствения разпит пред съда, свидетелят разказва, че си спомня за инцидента на бул. "Симеоновско шосе". Сочи, че към онзи момент е имал скючена застраховка "Каско" с дружеството - ищеца. Обяснява, че атмосфертните условия към момента на ПТП не били благоприятни - валяло силно. Уточнява, че дупката се намира от неговата дясна страна, минал леко, защото имало пешеходна пътека наблизо, но не могъл да възприеме наличието на дупката, до момента докато не попаднал в нея. След това усетул удара, но вече било късно - не могъл да избегне препятствието.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – описзаключение по щета № 470423232371039/23, Доклад по щета №470423232371039/10.05.2024 г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 173,48 лв., изплатено с платежно нареждане от 14.05.2024 г. на собственика на увредения автомобил.

След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на 3 движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника Столична община. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.