Решение № 289 от 27.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330100728 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, предявена против Н. СТ. Д., ЕГН **********, от П.*******************, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 109 ал. 1 изр. последно от Закона за здравното осигуряване.

Според фактите , така, както са изложени в исковата молба, на дата **********г., ответникът постъпва в спешно отделение към ищеца – лечебно заведение , след падане и контузия на тялото. Спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешния кабинет, наложила се хоспитализация в втора клиника по хирургия , където Д. бил лекуван по клинична пътека № 197 „консервативно лечение при остри коремни заболявания“.

Лечението приключило , и след като клиничната пътека била довършена, Д. бил изписан на 20.04.2017г с окончателна диягноза „травма на други интраабдоминални органи „. Към датата на постъпването в болницата , ответника бил със прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил до датата на изписването му , 20.04.2017г. Съставена била „ история на заболяването”. Стойността на клиничната пътека от 893 лева останала незаплатена въпреки нарочната покана. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение , издадена по частното дело № 11049 по описа на ПРС за 2020г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на пресъдено нещо и да му се 1 присъдят направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, възразява, че според чл. 82 от Закона за здравето, спешната помощ в РБългария е безплатна; отрича извършването на част от включените в стойността на клиничната пътека манипулации, а оттам – и иска , с оглед размера му. Моли иска да бъде отхвърлен.

Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба , от друга.

По същество:

Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са следните: Д. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е бил здравнонеоосигурен за целия период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края на същото.

Спор няма , че Д.и е бил хоспитализиран при ищеца в периода от 14.04 до 20.04.2017г, , и изписан след завършването на клиничната пътека, нещо, което личи от приложената по делото обилна медицинска документация.

Съдът обаче приема – в противовес на твърдяното от ищеца - че към датата на изписването дравнонеосигурения до този момент Д. е възстановил здравноосигурителните си права, заплащайки дължимите вноски. Този факт личи от приложеното на л . 54 от делото удостоверение от НАП, което съдът кредитира като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал. 1 от ГПК. Вярно е че по делото има данни , които му противоречат – на л. 14 е представено извлечение от информационната система на НАП към същата дата, 20.04.2017г , в което е записано , че Д. е с прекъснати здравноосигурителни права; съдът обаче приема ,че извлечението не е отразило своевременно ( в реално време) настъпилото на същата дата изменение в здравноосигурителния статус на ответника. На следващо място, извлечението е документ с недостатъци по смисъла на чл. 172 от ГПК , в него липсва подпис или конкретен автор – физическо лице; затова съдът кредитира удостоверението на л. 54 от делото , който не страда от такива недостатъци.

Тоест, Д. е възстановил здравноосигурителните си права в деня на изписването му. Само заради изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли, хипотеза по чл. 109 от Закона за здравното осигуряване не е осъществена. Плащането на оказаната болнична помощ се дължи от НЗОК по реда на чл. 59 от ЗЗО.

Разноските остават в тежест на направилия ги ищец.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

2

Отхвърля иска на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, да се установи спрямо Н. СТ. Д., ЕГН **********, от П.**************************, съществуването на вземане на ищеца за сума от 893 лева, стойност на клинична пътека № 197 за оказани при хоспитализация в париода от 14.04.2017 до 20.04.2017г. медицински услуги , за която стойност е издадена заповед за плащане № 4883/03.09.2020г по частното дело № 11049 по описа на ПРС за 2020г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3