Решение № 219 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200599 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504421780, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на К. К. К. е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. С допълнителна молба се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.

1

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.01.2021г. в 16:05 часа е установено нарушение № B9CC488134B64AFFE053031F160A9A25 с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ***, РЕГ.№*****, с обща техническа допустима максимална маса 2115, брой оси 2, в община Марица, по път А-1 км 130+588, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

Изискването за описание на нарушението от фактическа страна предполага в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, като предвид правната квалификация на вмененото нарушение, спазването на това изискване по императивен път е налагало индивидуализиране по безпротиворечив начин на вида пътна такса, която според наказващия орган е била дължима и не е била заплатена от нарушителя.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.

Същевременно в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

2

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Критериите дали за дадени МПС се дължи заплащане на винетна такса или на тол такса са комплексни и са изброени в чл. 10а и 10б от ЗП.

Установените от законодателя два вида пътни такси, които се дължат за ползване на републиканската пътна мрежа, при това с различно приложно поле, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в ЕФ да се посочи, кой от двата вида пътни такси (винетна или тол) е дължал да заплати жалбоподателят според наказващия орган и кой от тези два вида такси е останал невнесен.

Подобно посочване в ЕФ обаче липсва, като вида на дължимата пътна такса не е посочена нито словесно, нито цифрово чрез препращане към някоя от точките на чл. 10, ал.1 ЗП.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,

-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в ЕФ фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие каква е действителната форма на изпълнителното 3 деяние, извършено от наказания субект-дали невнасяне на тол такса или на винетна такса.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая надлежната форма на изпълнителното деяние/ единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.

В смисъл, че при липса на изложение в ЕФ каква е неплатената дължима такса (винетна или тол), ЕФ подлежи на отмяна е трайната практика на Административен съд-Пловдив.

Така решение по КАНД № 20247180702607/2024 по описа на Административен съд-Пловдив, в което изрично е посочено, че издаването на ЕФ по образец не дерогира задължението в него да бъдат описани всички съставомерни обстоятелства.

ПО ФОРМАТА НА САНКЦИОННИЯ АКТ.

Както вече се посочи, отговорността на дееца е ангажирана с ЕФ за нарушение, извършено на дата 24.01.2021г.

Съгласно актуалната съдебна практика издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б ЗДВП към тази дата е недопустимо.

В този смисъл решения по КАНД № 20247180702253/ 2024 г., КАНД № 20247180702164/2024г., КАНД № 20247180700845/2024г. на Административен съд-Пловдив. Във всички посочени решения се сочи, че преди измененията в ЗДВП с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., липсва изрична разпоредба, която да позволява издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.3а и чл. 179, ал.3б, като приемането, че подобна възможност съществува противоречи на базисния принцип, че наказателна и административнонаказателна отговорност не може да почива на аналогия на закона.

Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на ЕФ.

4

ПО ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.

Съгласно произнасянето на СЕС по отправено от български съд преюдициално запитване по дело C‑61/23: член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината-умисъл или непредпазливост.

Според практиката на

Административен съд-Пловдив непропорционалността на санкцията касае не само тол таксите, но и винетните такси, където санкцията е по-ниска 300 лева, което обуславя допълнително основание за отмяна на ЕФ.

Така Решение по КАНД № 20247180702473 / 2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА ИЗТЕКЛА

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността му по давност, следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

-преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е 5 довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от открИ.е на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

-изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В случая, доколкото предмет на разглеждане е невлязъл в сила ЕФ за приложение на двугодишна изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН изобщо не може да се говори и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд С оглед направените по-горе уточнения, следва да се приеме, че жалбоподателят всъщност възразява за изтекла преследвателна давност.

В тази връзка следва да се съобрази, че Е Ф представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение 6 нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

На общо основание обаче, доколкото налаганото наказание е глоба, следва да намери приложение обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК и абсолютната преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Че при ЕФ от установяване на нарушението до връчване на ЕФ тече обикновената тригодишна давност е трайната практика на