Решение № 227 от 08.10.2019, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 224/2019
- Вид
- Решение № 227
- Подписан
- 08.10.2019
- В сила
- 29.10.2019
- Състав
- МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа гр.
Кърджали, 08.10.2019 г.
Административен съд -
Кърджали, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил и в присъствието на Желязко Стефанов – Окръжен прокурор в ОП – Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Божкова административно дело № 224/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на
Н.Н.М. от ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Искът е предявен срещу Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали, с цена на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 8/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.В ИМ се посочва, че с решение по а.н.д. № 8/2019 г. на РС – Кърджали е бил отменен Електронен фиш, серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали. Решението на РС – Кърджали не е оспорено и е влязло в сила. Претендира деловодни разноски и по настоящото дело. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, в което моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР – Кърджали да заплати на ищцата сумата, в размер на 300 лв., ведно със законните лихви за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба. Моли да бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство.
Ответникът по иска – Областна дирекция на вътрешните работи – Кърджали, се представлява от надлежно упълномощен от Директора процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Изразява становище, че следва да се приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, в който случай не се дължи обезщетение. Този свой довод обосновава с мотивите на решението по а.н.д. № 8/2019 г. на РС – Кърджали, че е безспорно доказано извършването на нарушението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че предявеният иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното, иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д. № 8/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, че с Решение № 59/19.02.2019 г. по посоченото дело Районният съд е отменил ЕФ, серия *** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на касатора, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 50.00 лева. Решението по това дело не е обжалвано. От приложените към а.н.д. №8/2019 г. на РС – Кърджали разписки се установява, че съобщението за изготвянето е връчено на страните съответно на 20.02.2019 г. и 25.02.2019 г. Четиринадесет дневният срок за оспорване е изтекъл на 11.03.2019 г., след което решението е влязло в законна сила.
В кориците на а.н.д.№8/2019 г. по описа на Районен съд –Кърджали е приложен Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) от 17.12.2018 г. и подписано пълномощно от същата дата към него. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима, поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразен ЕФ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът – ОДМВР – Кърджали.
При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
Видно от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие. Поради тази смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика между двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира причина на правните субекти, санкционирани с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на ЕФ е резултат на санкционна административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен ЕФ.
По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АС – Кърджали взе предвид, че в производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу ЕФ и наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато ЕФ/ наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В този смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на ЕФ/ НП и защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е приложен ДПЗС по а.н.д. №8/2019 г. на РС – Кърджали ведно с пълномощно към договора, което е било основание за осъществяване на процесуално представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд Кърджали. В ДПЗС е записано, че е заплатена в брой сумата от 300.00, за един адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по повод оспорване на електронния фиш пред РС – Кърджали. Този договор за правна защита и съдействие е доказателство за това, че разходът е извършен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него. Настоящият състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и представителство пред РС – Кърджали, е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения ЕФ.
В правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на електронни фишове, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издаден срещу него ЕФ и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самият електронен фиш е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва този ЕФ и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет.Поради изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за правна защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административно-наказателно дело, с предмет - законосъобразността на ЕФ, след отмяната на същия следва да се възстанови, тъй като страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото ЕФ. В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, по а.н.д. № 8/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е ДПЗС с пълномощно от същата дата към него, видно от който, от ищецът в настоящото производство – Н.Н.М., е заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 300.00 лева. От а.н.д. № 8/2019 г. на РС – Кърджали се установява, че ищецът е бил представляван от упълномощен адвокат, който е изготвил и жалбата срещу ЕФ. Следователно, така заплатеното възнаграждение е в минималния размер по чл. 18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/275f7ee5-8e5a-4994-97d4-dd43980628c4