Решение № 2492 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2492 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110110015 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. К. И., гр. *, с която срещу „*“ АД, гр. *, е предявен установителен иск за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи вземане за компенсаторна неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в сключения между страните договор за кредит.

В срока за отговор на исковата молба от „*“ АД, гр. *, срещу Н. К. И., гр. *, е предявен частичен насрещен иск от „*“ АД, гр. *, срещу Н. К. И., гр. *, за реално изпълнение на задължението за заплащане на главница, евентуално за връщане на чистата стойност на кредита, в случай на недействителност.

В исковата молба ищецът Н. К. И. твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *от *г., по силата на който се е задължил да върне сумата от 613.55 евро (1 200 лв.) в срок до 16.04.2024 г. на 10 месечни вноски. По силата на договора е било предвидено размера на погасителната вноска с одобрено обезпечение да е 73.32 евро (143.41 лв.), а без одобрено обезпечение 130.06 евро (254,37 лв.). Общата сума, дължима при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 733.24 евро (1 434.10 лв.), при годишна лихва за ползване на кредита 23,69 % и годишен процент на разходите 49%.

Излага, че в погасителния план към договора е била посочена „неустойка в случай на непредставяне на обезпечение“ в размер от 56.73 евро (110.96 лв.), която се прибавя към размера на месечната вноска от 73.32 евро (143.41 лв.) Сочи, че по този начин вноската става в размер от 130.06 евро (254.37 лв.), като променя размера на общо дължимото и сумата, която ищецът трябва да плати е в размер на 1300.56 евро (2 543.68 лв.), при непроменен ГЛП от 23.69% и ГПР от 49%. Подробно аргументира причините да счита, че договорът за потребителски кредит накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, доколкото на ищеца е вменено задължение в общ размер от 567.33 евро (1 109.60 лв.) за обезпечение на договора, което според него е основание за нищожност на клаузата за неустойка. Твърди, че предвидената наустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и представлява средство за обогатяване на кредитора ответник, което не му се следва и противоречи на добрите нрави.

Моли съда да установи недължимостта на сумата и да му присъдят разноски.

1

Ответникът „*“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че между страните е налице договор за кредит и че ищецът е получил сумата от 613.55 евро (1 200 лв.). Подробно описва процедурата по подписване на договора. Възразява и оспорва твърденията за недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Счита, че условията на сключения между страните потребителски кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. Излага, че клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана и няма неясноти в нейното съдържание. Възразява и оспорва изцяло твърденията на ищеца за нарушаване на нормата на чл. 16 ЗПК. Счита, че процесния договор е изцяло действителен и са спазени всички законови условия. Твърди, че исковите претенции относно сумите, претендирани от ищеца, са изцяло ирелевантни за спора, както оспорва и платежните нареждания и твърденията за предаване и получаване на съответните суми. Моли същите да не бъдат приемани като доказателства по делото, доколкото са неотносими и ирелевантни за производството. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба „*“ АД е подал насрещна искова молба, с която предявява частичен осъдителен иск в размер на 39.31 евро (76.89 лв.), частично от 613.55 евро (1 200 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Счита, че е налице неизпълнение на задълженията към кредитора „*“ АД, тъй като въпреки настъпването на падежа на всички погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № *, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Излага, че претенцията по насрещния иск е в размер на 39.31 евро (76.89 лв.), частично от 613.55 евро (1 200 лв.), представляваща дължимата и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В случай че съдът обяви Договор за потребителски кредит № 574496 за недействителен, моли на основание чл. 23 от ЗПК Н. К. И. да бъде осъден да върне чистата сума по кредита, а именно 39.31 евро (76.89 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

В срока за отговор на насрещната искова молба Н. К. И. е подал отговор, с който оспорва насрещния иск. Оспорва твърдението на „*” АД, че не е изпълнил задължението си по договора, както и че дължи сумата в размер на 39.31 евро (76.89 лв.). Излага, че е заплатил сумата в размер на 749.49 евро (1 465,87 лв.), с които счита, че е погасил задължението си за главница в размер на 613,55 евро (1 200 лв.) и договорна лихва в размер на 134,08 лв., като счита, че с това е погасил изцяло задължението си към „*” АД и не следва да дължи други разходи или неустойки. Счита, че не дължи заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в общ размер на 567,33 евро (1 109,60 лв.), тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона. Сочи, че в договора не е записан действителния размер на ГПР, защото в него не е включен размера на уговорената неустойка. Излага подробно доводи в тази връзка. Счита, че е налице неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки императивни разпоредби на закона.

Моли насрещният иск да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявен е от Н. К. И. отрицателен установителен иск за недължимост на претендирано от ответника вземане за неустойка, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1, 2 предл. II ГПК.

Предявен е от „*“ АД частичен насрещен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на главница, евентуално за връщане на чистата стойност на кредита, в случай на недействителност, който е квалифициран по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 23 ЗПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест Н. К. И. е следвало да установи наличието на твърдените от него основания за нищожност/неравноправност на договора за кредит и клаузата за неустойка, както и размера на извършените от него плащания по кредита и какви вземания са погасени с тях. В тежест на „*“ АД е било да установи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с характера на договор за потребителски кредит, по което е предоставил на ищеца сума, който от своя страна се е задължил да заплати претендираните суми за главница, възнаградителна лихва и неустойка по основание и размер.

Не се спори и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *от *г. /л. 10-15, л. 45-47/, със съответните приложения, погасителен план, стандартен европейски формуляр и общи условия /л. 16-20, л. 48-61/, по силата на който се предоставя в заем сума в размер на 1 200 лв. на Н. К. И., който се задължава да върне предоставената в срок до 16.04.2024 г. на 10 месечни вноски, като общата сума, дължима при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 1 434,10 лв., при годишна лихва за ползване на кредита 23,69 % и годишен процент на разходите 49%. Ищецът е усвоил отпуснатата сума от 1 200 лв. по договора за кредит /това се установява и от представената разписка на л. 85, гръб/ и не е осигурил уговорените в договора обезпечения.

По отношение на предявения главен иск за недължимост на уговорената между страните неустойка в размер на 1 109,60 лв. поради нищожността на клаузата съдът намира, че същият се явява изцяло основателен.

В Приложение № 5 към Договора за кредит /л. 49, гръб/ е предвидено, че до края на следващия ден от сключване на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечения – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В чл. 4 от Приложението е предвидено, че ако не осигури обезпечението кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден по 3,64 лв. на ден, но не повече от 1 % от главницата по кредита. В Погасителния план към Договора е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в общ размер от 1 109,60 лв., разсрочена на вноски.

На първо място следва да се посочи, че ищецът е потребител и процесния договор има елементите на потребителски такъв, поради което и спрямо него прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Вземането за неустойка несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./

Също така уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или две физически лица- поръчители/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Не е ясно какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК.

Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

3

Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона.

Що се отнася до предявения насрещен иск за заплащане на сумата в размер на 76,89 лв. главница /част от 1 200 лв./ на изследване подлежи на първо място дали сключеният между страните договор за кредит е действителен. В тази връзка потребителят твърди, че договорът противоречи на закона и на добрите нрави.

Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по чл. 11 ЗПК и тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е надлежно посочен, което само на това основание води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Този извод може да се направи и без да са необходими специални знания, защото в посочения размер на ГПР не е включена сумите за неустойка за не предоставяне на обезпечение, което не се оспорва от кредитора.

В случая нищожността на клаузата за неустойка е толкова съществен порок, че води до нищожност на целия договор. Уговаря се допълнително обезщетение при неизпълнение надхвърлящо предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Умишленото невключване в посочения по кредита ГПР на изначално дължими суми за неустойки води до нищожността на целия кредит, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. В самия договор за кредит ГПР е некоректно посочен, доколкото в него не е включен този допълнителен разход (неустойката), който длъжникът следва да понесе. Налице е заблуждаваща търговска практика, която в случая води и до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е многобройна практика на СЕС и националните съдилища в тази връзка, с която страните са запознати и настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.