Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500913 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в първоинстанционното производство „А1 България“ ЕАД , ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Кукуш", № 1, въззивна жалба против Решение № 952 от 08.07.2025г. постановено по гр. д. № 20254110100174 по описа за 2025г. на Районен съд – гр. В. Търново.

С атакуваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, срещу ЕТ „НЮ ШАНС - ИВЕЛИН ИВАНОВ”, ЕИК: 814193211, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Любен Каравелов” №63, ет. 4, ап. 16, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията от 199,80 лв. /сто 1 деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № *** от **.**.****г., със системен партиден номер ***, 18,93 лв. /осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 23.11.2023г. до 29.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1366 от 31.10.2024г. по частно гражданско дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския районен съд; осъдил е ЕТ „НЮ ШАНС ИВЕЛИН ИВАНОВ”, ЕИК: 814193211, със седалище и адрес на управление гр.

В. Търново, ул. „Любен Каравелов” №63, ет. 4, ап. 16, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, сумата от 25,34 лв. /двадесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство, който обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр. В. Търново. Твърди, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поради необоснованост на фактическите изводи, съдът приложил неправилно материалния закон, като приел, че искът е неоснователен. Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да уважи предявеният иск Претендира разноски за две инстанции.

Огветник жалба е депозирал писмено становище. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от 2

ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че възприетата, формирана и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея. Въззивният съд споделя и крайните правни изводи.

Първоинстанционният съд правилно е установил, че е налице валидно облигационно отношение по сключения между страните договор, по който ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно ползване интернет за срок от 24 месеца по тарифен план с фиксирани месечни такси. За периода от 21.05.2023г. до 21.11.2023г. са начислени абонаментни такси в общ размер на 12,39лв., които са погасени след изпадане в забава на потребителя. Това е породило право на мобилния оператор съгласно т.85.4 от Общите условия едностранно да прекрати договора при забава над 124 дни и да претендира плащане на уговорената неустойка. По делото е установено, че срокът на забавата е изтекъл, но липсват доказателства за отправено изявление в писмена форма от ищеца до ответника, с което валидно да е упражнено правото на разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, а оттам и за възникване на задължение за потребителя за плащане на сумите от 199,80лв. за главница и от 18,93лв. за обезщетение за забава за периода от 23.11.2023г. до 29.10.2024г. Поради изложеното претенциите по чл.422, ал. 1, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл 86, ал.1 от ЗЗД са правилно преценени като неоснователни и са отхвърлени.

Т.е. в случая, страната, която иска разваляне по чл.87, ал.1 ЗЗД, не е представила писмено изявление (нотариална покана или извънсъдебно волеизявление), изпратено до неизправната страна, с което да я уведоми за намерението си да развали договора и да й даде разумен срок за изпълнение, 3 преди да се обърне към съда. Съдът приема, че без такова изявление, договорът не може да се счита за прекратен автоматично.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 952 от 08.07.2025г. постановено по гр. д. № 20254110100174 по описа за 2025г. на Районен съд – гр. В. Търново.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4