Решение № 72 от 21.03.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Нови пазар, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20243620101149 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Предявена е искова молба от Ж. С. Т., съдържаща обективно кумулативно съединени искове – 1) за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит (ДПК), с № *** от ***г., сключен с „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и 2) за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на парична гаранция, с № *** от ***г., сключен с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“, ЕИК 203107568, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит (ДПК) за сумата от 1700лв., при ГПР 49,55% и ГЛП 40,93%. В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 12 месечни, с крайна падежна дата 08.05.2025г. Освен това била предвидена неустойка в размер на 1356 лв., в случай, че от страна на заемодателя не бъде представена гаранция.

Общия размер на сумата, която следвало ищецът да върне по ДПК е в размер на 3456лв.(главница, лихва и неустойка).

Ищецът твърди, че в чл. 6, ал. 4 от ДПК е уговорено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. В чл.6, 1 ал.5 от ДПК страните са постигнали съгласие начислената неустойка да се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

С писмен Договор за предоставяне на гаранция под № *** сключен на *** година между „Кредит гарант БГ“ ООД гр., от една страна в качеството му на „гарант“ и Ж.

С. Т. от друга страна в качеството му на „наредител“, по силата на който наредителят е възложил, а гарантът се е съгласил да издаде в полза на „Неткредит“ООД – в качеството му на „бенефициер“ гаранция за сума в размер на 1284.00лв., с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за паричен заем „НЕТКРЕДИТ“№*** от *** година, за което наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за издадената гаранция в размер на 107.00 лева на месец.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Тоест, в посочената величина ГПР, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябвало да бъде посочено не само цифрово какъв е размера на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът сочи, че с договарянето на посочените суми, възнаграждението на гаранта се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи, което представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради тези причини ищецът счита, че Договор за паричен заем № *** /***г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК – същият е недействителен.

Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно – дали е фиксиран или променлив. Не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. Тоест не става ясно какво включват погасителните вноски. Освен това в договора за кредит е била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 1284.00 лв. е включено в ГПР. Не ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване по кредита. В този смисъл ищецът твърди, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Ж. С. Т., против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № *** /***г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Ж. С. Т., против „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция №***/***г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът претендира деловодни разноски.

От ответната страна „НЕТКРЕДИТ“ ООД е постъпил писмен отговор по иска.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на ДПК и че кредитополучателят е бил длъжен да сключи договор за гаранция, за да му бъде предоставен процесният заем. Ответникът сочи, че оспорва твърдението, че възнаграждението на гаранта следва да е част от ГПР по договора за кредит. Възразява срещу част от доказателствата, представени от ищеца, както и срещу доказателствено искане за назначаване на ССЕ, направено от същия.

Ответникът твърди, че прави признание на обстоятелства, във връзка с това, че по договор за кредит № *** от *** г. е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 1 700 лева, както и че в ГПР е включил единствено разход за възнаградителна лихва. Твърди, че тези факти не са спорни между страните и моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете претендира и присъждане на сторените деловодни разноски, при евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

От втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД – също е постъпил писмен отговор по исковата молба на Ж. С. Т., с която се иска обявяването на Договор за гаранция № ***/***г. за недействителен.

Втория ответник твърди, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

Ответникът признава част от фактите по ИМ и моли да бъдат отделени като безспорни по делото, а именно, че в действителност между страните е бил сключен процесния Договор за гаранция. От своя страна, вторият ответник също оспорва твърдения, наведени в исковата молба на ищеца, касателно недействителността на Договора за гаранция и задължението на длъжника – за сключване на процесния договор, тъй като за последния имало и други опции за обезпечаване на вземането по кредита.

Ответникът претендира присъждане на сторените деловодни разноски, като възнаграждението за юрисконсулт, да бъде определено от съда. При евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

По делото са проведени две съдебни заседания, като в първото от тях проектодокладът по делото е бил обявен за окончателен, приети са, представените писмени доказателства, но същото е било отложено поради невъзможност за явяване на ВЛ, назначено по делото. В проведеното второ съдебно заседание е прието заключението на вещото лице и е определен окончателен размер на възнаграждението на ВЛ, включително и за пътни разходи. В проведените две съдебни заседания ищецът не се явява, изпраща становище по същество, като поддържа исковата молба в цялост, моли да бъде уважена, излага подробни съображения в тази насока, представя и списък по 3 чл. 80 от ГПК.

Представители на ответните дружества не се явяват в проведените две съдебни заседания. Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД изпращат становище по същество на делото, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, съответно – на ответното дружество, да бъдат присъдени разноски, представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД не изпраща становище по същество на делото.

По делото е допусната, а в последствие и приета съдебно-счетоводна експертиза, по искане на ищеца, със задача на вещото лице, след като се запознае с материалите по делото да даде отговор на следните въпроси:

1) По какъв начин е формиран, посоченият в Договора ГПР ?;

2) Кои са разходите по кредита, включени от кредитора в ГПР, съгласно Договора?;

3) Сумата от 1284 лв., представляваща възнаграждение на поръчителя включена ли е като разход в ГПР ?;

4) Какъв би бил ГПР при включването им (1284 лв.) в ГПР ?

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит (ДПК), с № *** от ***г., заедно с приложенията към него (СЕФ и ОУ), се установява, че на ***г. между Ж. С. Т. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем, в размер на сумата от 1700 лв., със срок на заема 12 месеца, платим на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план, включен в чл. 11, ал. 2, раздел V I I на ДПК, с първа падежна дата 08.06.2024г. и последна падежна дата – 08.05.2024г., при ГЛП - 40.93 % и посочен ГПР от 49,55%. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 2100,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 3, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2100,00 лева със срок на валидност до 09.05.2025г.

От ищеца е представен и Договор за предоставяне на парична гаранция, с № *** от ***г., сключен с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, съгласно който дружеството се съгласява да издаде гаранция в полза на „НЕТКРЕДИТ“ ООД в размер на 1284,00 лева, за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение в размер на 107 лева на месец.

С определение № 943 от 28.11.2024г., съдът приема за безспорно установени факти: сключения между ищеца и ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД – Договор за потребителски кредит № *** от ***г., с предоставена по него заемна сума (главница) в размер на 1700 лева, както и качеството на ищеца на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и сключването между ищеца и ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД – Договор за предоставяне на парична гаранция, с № *** от ***г.

Със същото Определение, съдът е указал на страните, че на основание, чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, 4 сключен с потребител и е дал възможност на страните да изразят становище по тези въпроси

Разпечатката съдържа 42 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/275d9aaa-7275-409c-b90f-b4397db0370b