Решение № 745 от 21.10.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1856/2025
- Вид
- Решение № 745
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 · Закон за общинската собственост
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.19, ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 745 гр. Казанлък, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИА. Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101856 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Б., ЕГН **********с адрес: *** чрез адв. С. Б., съдебен адрес: *** против Община Казанлък, ЕИК*** с адрес: ***, представлявА. от кмета Г.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗС, вр. чл. 124 ГПК.
Ищцовата стрА. твърди, че на 20.12.1957 г. заедно c покойния й вече Н.Д.Б. са закупили част от нива /мараш/ в бившата местност „К.„ в землището на гр.Казанлък, като за купувач бил записан съпругът й Н.Д.Б.. В съставения нотариален акт от Казанлъшкия народен съдия с №144, том 3-ти, дело 938/20.12.1957г. площта записА. на закупеното място било 352 кв.м., но реално винаги била малко по-голяма и се оказало сега, че е с площ от 413 кв.м. В това закупено място си построили две жилищни сгради една до друга, разположени последователно от юг на север по ската на мястото. Там живеели до 1988 г., когото след отчуждителна процедура спрямо мястото им им бил даден апартамент №8, построен от източна стрА. на гореописаното място, на трети етаж във вход “А“ в жилищен блок №35, в ж.к.“И.“ в гр. Казанлък, в който до смъртта на съпруга й живеели заедно, а сега в него ищцата живеела сама. Независимо от документално извършеното отчуждение, реално никога не били напускали имота си и го владеели като негови собственици със съпруга й заедно до неговата смърт, а след това го владеела сама. Не са предавали владението му на никого след 20.12.1957 г.
Ищцата твърди, че през 1990г. служител на общината без тяхно съгласие при отсъствието им за кратко време от гр.Казанлък, съборил жилищните постройки в мястото, независимо, че нищо не налагало това. Но основите им, изпълнени от каменна зидария, още стоели в мястото дори и част от една от стените на северната постройка. Мястото било оградено с оградни колове с тел и мрежа, било засадено с плодни дървета, лози и други трайни насаждения, като в южната му част повече от 30 години време сади;о картофи, 1 лук, изграждали с леки конструкции парници
Ищцата поискала да се сдобие със скица на мястото й преди години от общината, но й отговориха, че такова място вече не съществува и, че в случай, че претендира, че има такова, да се обърне към съда, за да докажа правото си.
От около година време съседите й в блока, говорели, че някакъв служител от община Казанлък бил минал и казал, че нейното място било общинско и, че общината щяла да извършва някакви строителства в него. По този повод потърсила съдействие да разбера къде точно попада нейното място в какъв поземлен имот, има ли за него съставен акт за общинска собственост и на какво основание.
Б. потърсила съдействие от геодезист, за да й посочи местонахождението на имота и се сдобила със скица №15-1136374- 07.11.2024г. издадена от СГКК гр.Стара Загора на ПИ с идентификатор с №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Казанлък - одобрени със заповед №РД18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенция по Геодезия Картография и Кадастър - с трайно предназначение на територията урбанизирА., начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м) с площ от 673кв.м. Защото в този ПИ се оказало, че попада собственото й вече дворно място - бивша част от нива/мараш/ в местността „К.“ в гр.Казанлък към 20.12.1957г. След това поискала инженер-геодезистът А.Д. да извърши геодезическо заснемане на границите на владението на собствения й ПИ, попадащ в границите на ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък и той на 15.01.2025г. извършил необходимото заснемане по границите на моето фактическо владение върху част от ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък, очертани с оградата от колове, тел и мрежа, поставени от ищцата и съпруга й преди повече от тридесет години.
След това геодезистът изготвил комбинирА. скица с координатен регистър на реална част от ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък - владяна от А. Д. Б. с 18 бр. координатни точки на границите на имота й, владян от нея в период много повече от 10 години време. Тъй като на КККР на гр.Казанлък за ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък към 07.11.2024г. , към момента нямало данни, нанесени за собственик на този ПИ и нямало данни за нейния собствен имот, че е негов собственик, пред ищцата бил налице правен интерес да внесе формулирания в тази моя искова молба установителен иск, с който да бъде призната за собственик на основание правилото на нормата на чл.79, ал.1 от ЗС , че е собственик на индивидуализирания в настоящата ми молба ПИ, който владее непрекъснато повече от 10 години в период от 20.12.1957 г. до 27.10.2009г . заедно с нейния съпруг Н.Д.Б., а след настъпилата негова смърт на 27.10.2009г. го владеела сама до настоящия момент , като най-късният момент на придобиване по давностно владение спрямо индивидуализирания в молбата й ПИ бил настъпил още на 28.10.2019г. на основание правилото на чл.79, ал.1 от ЗС или най- късно на 10.03.2022г. след влизането в действие и законна сила на Решение №3 от 24.02.2022г. по Конституционно дело №16/2021г. на Конституционен Съд на РБългария - обнародвано в ДВ.бр.18/04.03.2022г., с което била обявена за противоконституционна нормата на §1 от ЗД на ЗС относно това, че : „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на 2 други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование “, в случай, че за моя имот има някакво основание да се счита, че е бил някога частна държавна или частна общинска собственост.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено между ищцата - А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес *** и ответника Община Казанлък, ЕИК***, адрес *** - представлявА. от кмета Г.Г.С, че на основание правилото на нормата на чл.79, ал.1 от З е придобила правото на собственост на основание осъществено непрекъснато давностно владение продължило повече от 10 години/ в периода 20.12.1957г. до 10.03.2022г. продължаващо и към момента на подаване на настоящата искова молба в PC Казанлък - върху Поземлен имот /ПИ/ с площ от 413кв.м. /четиристотин и тринадесет квадратни метра/ находящо се от север и граничещо с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Казанлък с лице от юг от 14.79м.
; граница от запад на оградна линия с дължина от 39,06м. към ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Казанлък ; граница от север с дължина на оградната линия 7.93м. към ПИ с идентификатор ***; с граница от запад - част от ПИ с идентификатор *** и част от ПИ с идентификатор *** , съставляващ реална част с площ от 413кв.м. от ПИ с идентификатор с №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Казанлък - одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенция по Геодезия Картография и Кадастър - с трайно предназначение на територията - урбанизирА., начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м) с площ от 673кв.м. съобразно комбинирА. скица с координатен регистър на реална част от ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък - владяна от А. Д. Б. с 18бр. координатни точки на границите на имота съставена от инженер геодезист с рег.№0057 при камарата на инженерите по геодезия - инж.А.толий Николов Даскалов.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Казанлък, ЕИК***, представлявА. от кмета Г.С.. Счита иска за допустим, но по същество неоснователен, поради което оспорва същия изцяло.
Ответникът сочи, че според твърдяното в исковата молба ищцата владяла имота от 1957 г. до настоящия момент, като през 1988 г. имотът бил одържавен, а през 1990 г. Общината предприела действия по събаряне на постройка, което били две взаимно изключващи се твърдения. От тук следвал изводът, че твърдението за владеене на имота от 1957 г. е невярно, тъй като според твърденията на ищцата Община Казанлък е предприела фактически действия по отношение на процесния имот, откъдето следвал изводът, че твърдението за владеене на имота от 1957 г. е невярно, тъй като сама признавала факта, че през 1990 г. Общината осъществявала фактически действия с имота, поради което дори и да е имало владение, то било прекратено с извършените действия. Ответната стрА. счита, че фактическият състав на чл. 79 ЗС следвало да се установи по делото при условията на пълно и главно доказване, а в настоящия случай не било представено нито едно доказателство за установяване на владението, поради което следвало да се приеме, че не е осъществен съставът на разпоредбата. Ищцата не твърдяла и не доказвала, че се е противопоставила по някакъв начин на владението на Община Казанлък по отношение на извършените дейности.
3
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от Нотариален акт №144, том 3-ти, дело 938/20.12.1957г. на Казанлъшкия народен съдия Н.Д.Б. е придобил реална част от поземлен имот 352 кв.м от нива с площ от 3 декара, находяща се в местността К., при съседи М.М., В.В., Х. Р., като същата част има формата на Г и се намира в северната стрА. на посочената нива /мараш/.
По делото е представена скица на поземлен имот № *** с площ на имота от 673 кв.м. В същата не е отбелязА. информация за собственици на имота и за носители на други вещни права върху него.
Видно от КомбинирА. скица с координатен регистър на реална част от ПИ с идентификатор с №*** по КККР на гр.Казанлък претендирА.та част от ищцата е с площ по извършените измервания от 413 кв. м., като същият е с формата на буквата Г.
По делото е представено Удостоверение за наследници
№0022282/01.12.2009г. издадено от Община Казанлък, от което е видно, че Н.Д.Б. е съпруг на ищцата и същият е починал на 27.10.2009 г.
По делото е представена експертна пазарна оценка на процесните реални части от поземлен имот с идентификатор с №***, като според представеното заключение от вещото лице стойността на имота е 18 600,00 лв.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза – Съгласно нот. акт №144, т.2, дело №938 от 20.12.1957г. ищцата/ съпругът й/ е закупила само 352м2. земя от нива цялата с площ 3000м2. В местността „К." в землището на гр.Казанлък. При допълнително замерване от геодезист площта на имота, който владее ищцата е с площ 413м2. Видно от представената скица и от поставената ограда около имота по начина и вида на материалите с които е изпълнена оградата колове, бодлива тел и мрежа се касае за един и същи имот във формата на буквата „Г".
От тогава ищцата владее тази земя. Това означава, че площта на имота отговаря на чл.19, ал.1 от ЗУТ и той може да бъде обособен, като самостоятелен ПИ. Относно лицето на имота, видно от представеното геодезично заснемане, а и от замерването, което извърших на място имотът има лице към съседен имот от юг 14,79м., лицето на имота към общински имот и имот №348 от И. е 39,0бм. Лицата на имота, които са подходящи да бъдат лице отговарят на изискваното на чл.19, ал.1. От представените копия извадки на предходни кадастрални и регулационни планове на гр.Казанлък е видно, че от Копие извадка от кадастрален и регулационен план на гр.Казанлък одобрен през 1968г., че процесният имот все още е бил със статут на земеделска земя и не е бил част от регулационния план на града.
От копие извадка на кадастрален и регулационен план на гр.Казанлък одобрен със Заповед №240/01.11.1989г. е видно, че вече е изготвен и одобрен план за регулация и комплексно жилищно застрояване на квартал И.. В този план вече е дадена линията на застрояване до процесния имот. Обособени са имотите от И. и от юг (имотът на трафопоста) и границите на имота.
Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/275d4901-754a-48a9-ac4f-86f44ef85be4