Решение № 1259 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000501522 по описа за 2023 година при участието на секретар Росица Й.ова и взе предвид следното:

Производството по гр. дело 1522/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по:

- въззивна жалба на ответниците Ц. В. Т. и А. С. Т. срещу решение № 26357 от 23.11.2022 г. по гражданско дело № 8907/2020 г. на Софийски градски съд, 1-9 състав, в частта, в която е прието за установено по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК 000694749 обективно съединени искове, че дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 000694749 следните суми: 6858,63 евро - договорна лихва, дължима към 10.05.2019 г.;

505,91 евро - такси за периода 10.05.2016 г. до 07.05.2019 г.;504,12 лева - нотариални разноски за периода от 10.08.2018 г. до 07.05.2019 г.; 1641,51 лева - държавна такса в исковото производство; 400,00 лева - възнаграждение за вещо лице в исковото производство; 1641,15 лева - държавна такса в заповедното производство; 2113,03 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

- насрещна въззивна жалба на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за договорна лихва за просрочен кредит (наказателна лихва) за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г. за сумата от 73,50 евро /седемдесет и три евро и петдесет евроцента/.

С решение 260276 от 09.02.2023 г. по искане на ответниците описаните по-горе разноски са изменени така: за заповедното производство ответниците са осъдени да заплатят 1573,33 лева за държавна такса и 2025,26 лева адвокатско възнаграждение, а за исковото производство - 1573,33 лева за държавна такса и 383,39 лева възнаграждение за вещо лице Подадена е частна жалба на ответниците срещу решение 260276 от 09.02.2023 г. в частта му с характер на определение по чл. 248 ГПК

Решението не се обжалва в частта, в която съдът е приел за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 34293,48 евро главница към 10.05.2019 г. ведно със законната лихва от 10.05.2019 г. до окончателното плащане , 42,51 евро застраховки за 1 периода 26.04.2017 г. – 07.05.2019 г. и е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 36036, 19 евро ведно със законната лихва от 10.05.2019 г. до окончателното плащане.

Всички жалби са подадени в срок. Постъпил е отговор от Ц. В. Т. и А. С. Т. на насрещната въззивна жалба, в който се поддържа нейната неоснователност. От страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД няма постъпили отговори на въззивната и на частната жалба.

Искането на ответниците в частта за разноските, съдържащо се във въззивната жалба, вече е разгледано от СГС в решение 260276 от 09.02.2023 г., срещу което е подадена и частна жалба, поради което следва да бъде разгледано в рамките на това производство при произнасянето по частната жалба.

След указания на въззивния съд поради факта, че обжалваното решение не съдържа отхвърлителен диспозитив за сумата от 73,50 евро /седемдесет и три евро и петдесет евроцента/, насрещната въззивна жалба е изпратена на първоинстанционния съд за произнсяне по реда на чл. 247 ГПК. Искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липсата на такъв диспозитив, е оставено без уважение от СГС с решение 260887 от 26.06.2023 г. и срещу това решение няма подадена въззивна жалба.

Излагат се въззивни оплаквания за частична недопустимост в частта за лихвите, неправилност и необоснованост. Твърди се, че поради наличие на неравноправни клаузи в сключения между банката и ответницата, сега жалбоподател, договор, исковете за лихви и такси следва да бъдат отхвърлени изцяло.

В съдебно заседание страните поддържат изложените до момента позиции. Процесуалният представител на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД не поддържа насрещната въззивна жалба.

Доколкото тя е била разгледана от първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК, като няма подадена последваща въззивна жалба, настоящият съд не дължи произнасяне по насрещната въззивна жалба.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден. По отношение на допустимостта и правилността на решението в съответните обжалвани части ще бъдат изложени отделни мотиви.

Ищецът „Юробанк България“ АД с предишно фирмено наименование „Юробанк и еф джи България“ АД) твърди в исковата си молба, че по договор за потребителски кредит HL 38588/20.08.2008 г. банката предоставила на кредитополучателите А. С. Т. и Ц. В. Т. банков кредит в размер на 36 050 евро, който следвало да бъде връщан на месечни погасителни вноски за триста месеца. С допълнителни споразумения от 22.12.2011 г. и от 27.06.2013 г. страните са променили условията на натрупване на лихвата и на погасяване на кредита. С първоинстанционното решение е прието, че клаузите на чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 22.12.2011 г. и чл. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение от 27.06.2013 г. са неравноправни и дължимите суми следва да се опрелят съобразно първоначалните договорки на страните без натрупаните капитализации в допълнителните споразумения. В тази част няма въззивни оплаквания, поради което въззивният съд е обвързан от приетото от СГС.

Кредотополучателите били в забава за плащане на вноска с падеж 10.11.2014 г., поради което банката им изпратила на 07.03.2019 г. нотариални покани, с които обявила кредита за предсрочно изискуем. Поканите били връчени на 21.03.2019 г. Банката депозирала пред СРС заявление по чл. 417 ГПК за събиране задълженията по просрочения кредит, където било образувано ч.гр.д. № 25863/2019 г. Била издадена заповед за незабавно изпълнение, но длъжниците депозирали възражения по чл. 414 ГПК, в резултат на което банката инициира исково производство за установяване на вземанията си.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили иска, както и всички представени доказателства. Липсвало валидно, ликвидно и изискуемо. Същото било 2 и погасено по давност. В договора и в допълнителните споразумения имало неравноправни клаузи.

Подадени са допълнителна искова молба и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са изготвени от вещото лице Р. С. на ССЕ (л. 157-184), допълнително заключение на ССЕ (л. 185-187) и допълнение към заключение с корекция (л. 197-200).

Към доказателствата по делото е приобщено ч.гр.д. 25863/2019 г. на СРС, 31 състав, започнало по заявление на Юробанк България АД, по което е издадена заповед за изпълнение от 19.06.2019 г. по чл. 417 ГПК, с което сегашните въззивни жалбоподатели са осъдени да заплатят солидарно 36036,19 евро неизплатена главница по договор за кредит HL 38588/20.08.2008 г. ведно със законната лихва от 10.05.2019 г. до плащането, част от дължима договорна лихва в размер на 4485,56 евро за периода 10.10.2017 – 21.03.2019 г., която в пълен размер е 13402,72 евро, част от дължима мораторна лихва в размер на 627,36 евро за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г., която в пълен размер е 2542,72 евро, част от дължимите такси в размер на 505,91 евро за периода 10.05.2016 г. до 07.05.2019 г. , които в пълен размер са 601,46 евро, застраховка в размер на 42,51 евро за периода 26.04.2017 г. до 07.05.2019 г., нотариалните застраховки в размер на 504,12 лева за периода от 10.08.2018 г. до 07.05.2019 г. и 3754,18 разноски по делото, от които 1641,15 лв. държавна такса и 2113,03 лв. възнаграждение за адвокат.

Заповедта за изпълнение заедно с покани за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 27.01.2020 г. по изп.д. № 20209210400032 на ЧСИ С. П.. На 03.02.2020 г. са депозирани възражения по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 20.07.2020 г., връчено на 30.07.2020 г., е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си, което той е сторил на 24.08.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна. Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК, е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл.

417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

С исковата молба ищецът е поискал установяване на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение. В частта за главницата решението не се обжалва, поради което не подлежи на въззивен контрол за допустимост и правилност. В частта, в която е присъдена договорна лихва, дължима към 10.05.2019 г. в размер на 6858.63 евро, решението е частично недопустимо и частично неправилно, като в жалбата се съдържат и нарочни оплаквания за недопустимост. Както беше описано по-горе, със заповедта по чл. 417 ГПК заповедният съд е осъдил длъжниците да платят част от дължима договорна лихва в размер на 4485,56 евро за периода 10.10.2017 – 21.03.2019 г. и част от дължима мораторна лихва в размер на 627,36 евро за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г. Мораторната лихва от 627,36 евро за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г. е наречена в исковата молба договорна лихва за просрочен кредит, а по същество представлява мораторна лихва (неустойка), уговорена предварително между страните в размер на възнаградителната лихва + 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от договора). СГС е събрал в едно перо търсените възнаградителна лихва от 4485,56 евро за периода 10.10.2017 – 21.03.2019 г. и мораторна лихва от 627,36 евро за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г., но сборът от претенциите за двете лихви от 5112, 92 евро е помалък от присъдения от СГС. Ето защо, решението в частта между 5112, 92 евро и 6858,63 евро е недопустимо и следва да се обезсили.

По повод търсената мораторна лихва от 627,36 евро за периода от 05.04.2019 г. до 07.05.2019 г. съдът приема следното. Съгласно ТР 3/2017 по т.д. 3/2017 на ОСГТК на ВКС размерът на 3 вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Видно от заключението на Р. С., депозирано на 20.01.2022 г., към март 2019 г. ответниците са имали значителни непогасени задължения и във вариант, при който същите са изчислени по първоначалния погасителен план и първоначално договорения лихвен процент (отговор на задача 8, л. 19 от заключението и приложение 2 към него, л. 175, 178 от делото).

Следователно е бил налице обективният елемент на предсрочната изискуемост. В договора за кредит е предвидена възможност за обявяване предсрочна изискуемост дори при забава в плащането на една вноска, каквато възможност предвижда и чл. 60 ЗКИ. Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем едва през март 2019 г. и макар в основанието за това да е посочена вноска с падеж 10.11.2014 г., към март 2019 г. не са били платени вноски за главница в размер на 30389,30 евро. Видно от отговора на задача 2 от същото заключение (таблица 1 на л. 3-5 от заключението, л. 159-161 от делото), след 28.03.2014 г. са плащани месечни вноски много под размера на дължимата месечна вноска.