Решение № 5154 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5154 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100510202 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7501/24.04.2024 г., постановено по гр.д. № 50375/2022 г. по описа на СРС, 81 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ Е А Д , ЕИК 000694286, сумата от 2440,74 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 4704210100004616 за произлезли за автомобил марка „Киа“, рег. № ****, вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 03.02.2022 г. в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Орион“ и бул. „Царица Йоанна“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 58,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.06.2022 г. до 12.09.2022 г.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 777,63 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила и със събраните доказателства. Въззивникът счита, че виновен за процесното ПТП е водачът на автомобила, застрахован при ищеца, евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорена е и дължимостта на мораторната лихва. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а исковете – отхвърлени, евентуално да бъде намалено обезщетението поради съпричиняване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 15.09.2022 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 2440,74 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 4704210100004616 за произлезли за автомобил марка „Киа“, рег. № ****, вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 03.02.2022 г. в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Орион“ и бул. „Царица Йоанна“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 58,31 лв.,

2 представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.06.2022 г. до 12.09.2022 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да 3 докаже възражението си за съпричиняване.

С въззивната си жалба въззивникът е оспорил единствено вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил, евентуално е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Тъй като не са релевирани възражения по отношение на останалите елементи от фактическия състав на претендираното от ищеца вземане, същите не следва да се обсъждат от въззивния съд, доколкото същият не констатира необходимост от прилагане на императивна правна норма.

За да бъде обсъден въпросът за вината обаче, следва да бъде посочен механизмът на ПТП така, както е установен от първата инстанция:

На 03.02.2022 г. около 13:40 часа л.а. „Land Rover“, рег. № ****, се движи по бул. „Царица Йоана“ с посока от бул. „Луи Пастьор“ към тунел Люлин, като на кръстовището с бул. „Д-р Петър Дертлиев“ водачът предприема маневра за обратен завой в посока бул. „Луи Пастьор“, като в същото време и в същата посока – към бул. „Луи Пастьор“, се движи водачът на л.а „Киа“, рег. № ****, който извършва десен завой от бул. „Д-р Петър Дертлиев“. При маневрата обратен завой се пресичат траекториите на двете превозни средства и настъпва удар между тях, вследствие на което са причинени отразените в описа на ищцовото дружество вреди по л.а „Киа“, рег. № ****.

Хоризонталната пътна маркировка в най-лява пътна лента по посока бул. „Д-р Петър Дертлиев“ указва движение в посока наляво при разрешен светлинен сигнал, поради което е направен извод, че процесното ПТП е било предотвратимо по отношение на водача на л.а. „Land Rover“, рег. № ****, в случай че същият не беше предприел маневра обратен завой и съответно е изчакал преминаването на лекия автомобил, застрахован при ищеца.

Този механизъм районният съд е установил от писмените доказателства – протокол за ПТП от 03.02.2022 г., свидетелските показания и заключението по съдебноавтотехническата експертиза.

При завиване в обратна посока приложение намират чл. 38 и 39 ЗДвП.

Съгласно чл. 38, ал. 1 и 2 ЗДвП завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението, като водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

Чл. 39 ЗДвП урежда случаите, при които е забранено завиването в обратна 4 посока – на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра. В случая забраната е неприложима, вземайки предвид механизма на ПТП.

Завиването надясно е регулирано в чл. 35 ЗДвП.

Чл. 35, ал. 1 ЗДвП гласи, че завиването надясно се извършва от найдясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване надясно.

От заключението по съдебноавтотехническата експертиза се установява, че вертикалната пътна маркировка на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е съставена от пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а тази на бул. „Царица Йоана“ – от пътен знак „Б-2“ – „Път с предимство“.

Установено е също, че кръстовището е регулирано от светлинни сигнали, а двамата водачи са преминавали на зелен сигнал на светофарната уредба.

Установено е също, че водачът на л.а. „Land Rover“, рег. № ****, е извършил маневрата обратен завой от лента, предназначена за движение наляво, а водачът на л.а „Киа“, рег. № ****, е извършил маневрата завиване надясно от лента, предназначена за движение надясно.

Съдът приема, че извършената от водача на л.а. „Land Rover“, рег. № ****, маневра обратен завой не е била забранена. Това е така, тъй като на бул.

„Царица Йоана“ не се установява във вертикалната пътна маркировка да е имало пътен знак „В-23“ – „Забранено е завиването в обратна посока“, нито на пътни знаци от категория „Г“, предписващи задължително движение в определена посока. Единствено в тези случаи, както и при предвидените в закона конкретни хипотези на забрана за движение в обратна посока – чл. 39 ЗДвП, чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 58а, т. 2 ЗДвП, чл. 64 ЗДвП., не е позволено извършването на тази маневра. При липса на която и да е от горепосочените хипотези и при така установените траектории на движението на двата участващи в процесното ПТП автомобила се стига до извода, че на мястото е възможно извършването на обратен завой. Водачът на л.а. „Land Rover“, рег.

№ ****, обаче е извършил друго нарушение на ЗДвП. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони 5 надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Следователно водачът на л.а. „Land Rover“, рег. № ****, е следвало да пропусне този на л.а „Киа“, рег. № ****. Извършеното нарушение от страна на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, е единствената причина за настъпилото ПТП. Вината му е изключителна, поради което изводите на първоинстанционния съд, макар и с други мотиви, са правилни.

По възражението за съпричиняване, релевирано във въззивната жалба и в отговора на исковата молба:

В т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, както и в практиката на Върховния касационен съд, е прието, че „Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина“.

При преценка за степента на съпричиняване следва да се анализира обективното поведение на пострадалото лице – действията и/или бездействията, с които същото е създало предпоставки за или е улеснило настъпването на вредоносния резултат. От основно значение е причинноследствената връзка между това поведение и вредоносния резултат, като е без значение вината на пострадалия.

По делото не се установява такова поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Водачът на л.а „Киа“, рег. № **** е завивал надясно от лента, предназначена за завиване надясно, без да се отклонява от лентата, при разрешителен сигнал на светофарната уредба, поради което е бил с предимство пред правещия обратен завой водач на л.а.