Решение № 978 от 14.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Варна, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100501015 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Г. Е.; Д. Я. Д.; Б. И. С. и В. Д. Д., всички от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 454/13.02.2023 год., постановено по гр. дело № 3808/2021 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от четиримата въззивници против А. М. А. активно субективно съединени ревандикационни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по давност с начало на владението от 1991 год. с присъединеното владение на своя наследодател Г.Я.Б., починал на 02.05.1991 год., за периода 1989 – 1991 год., на имот с пл. № 40 по кадастралния и регулационен план на местност „Перчемлията“, землището на с. Осеново, община Аксаково, обл. Варна, с площ от 700 кв. м., при граници – път; имот пл. № 42; имот пл. № 39 и поляна, и за осъждането на ответницата А. М. А. да предаде на ищците владението върху гореописания имот.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, както и до необсъждане на релевантни за спора, събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилен е изводът на съда, че ищците не са могли да придобият 1 процесния имот по давност, тъй като той подлежал на реституция по преда и при условията на ЗСПЗЗ и за територията, в която попада, не е налице влязъл в сила план на нообразуваните имоти, поради което и имотът не е индивидуализиран, съответно и административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила и давност в полза на ищците не е могла да тече. Жалбоподателите считат, че тези изводи са относими за спорове между реституирани по реда и при условията на ЗСПЗЗ бивши собственици и бивши ползватели, а настоящият случай не е такъв.

Освен това е установено по делото, че процесният имот е надлежно индивидуализиран по КП от 1990 год., действащ и понастоящем, поради което и липсват пречки за придобИ.ето му по давност, тъй като придобитото от ищците право на собственост по давност не се противопоставя на реститиуран по реда на ЗСПЗЗ бивш собственик, а на лице, формално придобило права върху имота от сделка, при сключването на която праводателят му се е легитимирал като собственик на имота по давност.

Твърди се също, че в нарушение на процесуалните правила, са кредитирани показанията на ангажираните от ответницата свидетели, без да бъдат отчетени противоречията в тях, както и противоречията им с други, събрани по делото, доказателства.

Първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения защо е приел за достоверни показанията на ангажираните от ответницата свидетели, а не е кредитирил показанията на ангжираните от ищците свидетели, от чиито показания, обсъдени и във връзка с останалите доказателства по делото, безспорно се установява владението върху имота от страна на ищците, а преди това и от техния наследодател, от което пък следва, че същите са придобили процесния имот по давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им за собственост да бъдат уважени. Претендират присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата А. М. А., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, третите лицапомагачи на страната на ответницата А. М. А. – съпрузите И. Н. А. и П. М. А., оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат въззивната си жалба.

Въззиваемата А. М. А., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор.

Третите лица – помагачи на страната на ответницата – съпрузите И. и П. АА., не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител и не изразяват становище.

2

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с последваща молба ищците В. Г. Е., Д.

Я. Д., Б. И. С. и В. Д. Д., всички от гр. Варна са навели следните твърдения:

Наследници с а по закон на Г.Я.Б. , б. ж. на гр. Варна, починал на 02.05.1991 год. С Удостоверение № 2160/22.12.1989 г. , изд. от председателя на ОбНС-Аксаково, на наследодателя им Г.Я.Б. било предоставено по реда на ПМС № 26/1987 год. право на ползване върху 700 кв. м. земя за земеделско ползване, находяща се в землището на с. Кичево, местност „Черноморска панорама“, район 3, парцел 40, при граници: парцел 40А, парцел 42, път и хавра. П о действащия кадастрален и регулационен план имотът попада в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, местност „Перчемлията“.

С писмо изх. № 9400-704/11.08.2020 г. от община Аксаково ищците били уведомени, че е започнала административна процедура за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост за имот пл. № 40 по кадастралния и регулационен план на местност „Перчемлията“, землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна, с площ от 700 кв. м., по инициатива на лицето И. Н. А.. Ищците възразили, но въпреки това Иван А. се снабдил със скица за процесния имот, а впоследствие – и с констативен нотариален акт № 93, том II, рег. № 6832, дело № 249/2020 г. на нотариус Людмила Гонова за собственост върху имота. С договор за продажба, сключен с нот. акт № 120, том I, рег. № 2961, дело № 108/2021 г. на нотариус О.С., И. Н . А. е продал гореописания имот на ответницата А. М. А.. Ищците твърдят, че не познават лицето И. Н. А., на същия не е предоставяно право на ползване върху имота, липсва изградена до 01.03.1991 г. сграда, не е заплащана и цената на земята по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. И. А. н е е обработвал, нито е ползвал процесния имот и никога не го е владял. При посещение на имота през месец август 2020 г. ищцата В. Д. Д. заварила в него работници, които го почиствали, за което подала сигнал на телефон 112 и била извършена проверка от органите на МВР. Ищците твърдят, че са собственици на имота по давност въз основа на владение, с начало на владението 02.05.1991 год. с присъединеното владение на наследодателя си Г.Я.Б., осъществявано в периода декември 1989 год. до смъртта му на 02.05.1991 год. Според ищците фактическият състав на придобивната давност е осъществен към 26.11.2007 г., когато е изтекъл десетгодишният период, в който е било възможно да се заяви възстановяване на имотите. Твърдят, че имотът бил ограден от наследодателя им с висока телена ограда с колчета, която съществувала и към 27.08.2020 год., когато И. А. навлязъл в имота и започнал изсичане на засадените там плодни дръвчета. В мястото имало трайни насаждения: дъб, около 6 броя многогодишни плодни дървета /сливи, череши/, които били изсечени от А. през мeсец август 2020 г. Твърдят, че в имота е била излята плоча и фундамент за изграждане на вила, навес и склад за инструменти. Излагат, че след предоставянето на имота за ползване наследодателят им го почистил от храсти, треви и камъни; изградил постамент от армирана бетонна настилка за поставяне на дървена барака за живеене, навес и склад за инструменти; засадил многогодишни плодни 3 дръвчета, от които берял плодовете, поддържал имота, садял зеленчуци.

Имотът бил посещаван почти ежедневно – семейно и с приятели. След смъртта на наследодателя ищците продължили да се грижат за имота, поддържали го, събирали плодовете от него. Твърдят, че праводателят на ответницата – И. А. никога не е владял имота, поради което и не го е придобил по давност, съответно и ответницата А. М. А. е придобила имота от несобственик.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за приемане за установено по отношение на ответницата А. М. А. от гр. Варна, че ищците В. Г. Е., Д. Я. Д., Б. И. С. и В. Д. Д. , всички от гр. Варна са собственици на имот с пл. № 40 по кадастралния и регулационен план на местност „Перчемлията“, с. о. „Черноморска панорама“, в землището на с.

Осеново, община Аксаково, обл. Варна, с площ от 700 кв. м., при граници – път, имот пл. № 42, имот пл. № 39 и поляна, въз основа на осъществено в периода 1991 г. – 2021 г. давностно владение с присъединяване на владението на наследодателя им Г.Я.Б., починал на 02.05.1991 год, осъществявано в периода декември 1989-1991 год., както и за осъждането на ответницата А. М.

А. да предаде на ищците владението върху гореописания имот.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, поддържан в съдебно заседание, ответницата А. М. А. оспорва исковете. Оспорва ищците да са собственици на процесния имот, като твърди, че тя е собственик на имота, придобила го е въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с Нотариален акт № 120, том I, рег. № 2961, дело № 108/2021 г. на нотариус О.С.. Оспорва ищците и техният наследодател да са упражнявали фактическа власт върху имота в посочените в исковата молба периоди. Твърди, че в началото на 2007 г. праводателят й по договора за продажба – И. Н. А. е установил владение върху процесния имот, който към онзи момент бил изоставен и безстопанствен. През 2007 год. И. А. ремонтирал съществуващата ограда на имота, поставил врати; направил бетонна площадка, върху която паркирал собствената си каравана ; в мястото засадил плодни дръвчета – праскова, кайсия, райска ябълка, слива и череша ; отглеждал и зеленчуци; през 2019 г. прокарал и водопровод до мястото, а през 2020 г. премахнал старата ограда и поставил нова от северната, източната и западната страна на имота. Владението му било непрекъснато, несъмнено и явно, на 27.11.2020 год. Ив ан А. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота и след това го продал на ответницата. Поддържа, че дори ищците да са упражнявали фактическа власт върху имота, те не са могли да придобият имота по давност, тъй като наследодателят им е бил бивш ползвател, поради което и е нямал качеството владелец. Оспорва и на праводателя на ищците да е било предоставено право на ползване върху процесния имот. Навежда доводи, че имотът е разположен в територия по § 4а от ПЗР на ЗСППЗ, за която липсват доказателства да е одобрен план на новообразуваните имоти, поради което и давност в полза на ищците не е могла да тече до влизането в сила на заповедта за одобряване на ПНИ за 4 територията, в която попада процесния имот. Сочи, че за местността има изработен само проект за план на новообразуваните имоти, съгласно който процесният имот попада в обхвата на новообразуван имот, отреден за възстановяване на наследниците на Кръстю Кръстев.

По изложените съобржения счита, че предявените против нея ревандикационни искове за собственост са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Третите лица - помагачи на страната на ответницата – съпрузите И. Н.

А. и П. М. А. –оспорват предявените искове, считат, че са неоснователни и настояват за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение № 2160/22.12.1989 год., изд. от председателя на ИК на ОбНС – Аксаково, е видно, че на Г.Я.Б. е било предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26/1987 год. въз основа на решение на ИК на ОбНС – Аксаково.

Видно от удостоверение за наследници от 13.10.2020 год., изд. от Община Варна, р-н Одесос, Г.Я.Б. е починал на 02.05.1991 г., като е оставил следните наследници по закон: В. Я.а Б.а – съпруга /починала на 08.10.2020 г./, В. Г. Е. – дъщеря и Е. Г. Д. – дъщеря /починала на 08.02.2015 г./.