Решение № 463 от 15.03.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330200563 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл . от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. П. Ч. от *** против Наказателно постановление №19- ***/30.07.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.Ю. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалвана, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 15.07.2019 г. около 16:10 ч. в гр.Пловдив, *** жалбоподателят установен да управлява л.а. Форд Мондео с рег.№ ***, собственост на трето лице, в посока юг-север като не пропуска преминаващият по пешеходната пътека пешеходец.

Във връзка с установеното служители, осъществяващи контрол на пътя, сред които и св. Б. Г. К., съставили на водача акт за установяване на адм.

1 нарушение за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят Б. К. потвърди направените в съставения от него акт констатации. Показанията на свидетеля са изключително подробни, взаимноподкрепящи се и логични, поради което съдът дава вяра на същите. Други доказателства, опровергаващи направените в съставения акт за установяване на адм. нарушение, не бяха представени от страна на жалбоподателя.

Всъщност видно от съдържанието на депозираната жалба в нея липсва несъгласие с установеното в хода на проверката. Тъй като в жалбата самият жалбоподателят посочва, че е навлязъл в пешеходната пътека. В същия смисъл е направеното възражение срещу акта при връчването му.

Оплакванията се изразяват в допуснати процесуални нарушения, свързани със съставянето на акта за установяване на адм. нарушение.

Материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Допуснатото от жалбоподателя нарушение се санкционира с нормата на чл.183, ал.5 т.2 от ЗДвП , която предвижда налагане на глоба в размер на 100 лв., която е фиксирана. Именно в този размер е и наложената на жалбоподателя глоба.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление, съдът прие, че срокът, предвиден в чл. 34 от ЗАНН е спазен. АУАН е съставен на датата, на която е извършено нарушението, а наказателното постановление в предвидения 6-месечен срок.

Не се споделят оплакванията в жалбата, че връченото на нарушителя копие на акта е нечетливо. АУАН е бил връчен на нарушителя лично и подписан от същия. Видно от собственоръчно написаното от нарушителя възражение в графа възражения същият се е запознал със съдържанието на акта и е бил наясно защо същият е издаден като е изразил в какво се състои несъгласието му.

По отношение на оплакването, че не е спазена нормата на чл. 60, ал.2 от ЗАНН следва да се отбележи, че същата има инструктивен характер, а не преклузивен. С неспазване на срока не се погасява правото на жалбоподателя да обжалва наказателното постановление, каквото право същият е упражнил.

Факта, че в случая жалбата, ведно с преписката е изпратена извън този срок, не води до незаконосъобразност на издаденото НП. След издаване на наказателното постановление същото е било връчено на жалбоподателя. След насрочване на делото в съда съставителят на акта се е явил и е дал показания във връзка с извършената проверка. Единственото забавяне се състои в изпращането на преписката ведно с жалбата в съда, което административнонаказващият орагн е следвало да стори в срока по чл.60, ал.2 от ЗАНН.

Не се възприема оплакването в жалбата, изтъкнато и пред съда, че с изпращането на преписката след срока по чл.60, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят е бил лишен да осигури адекватна защита. Очевидно е, ч е и 2 двете страни са били изправени в подобно положение, като посоченото нарушение при подадена жалба следва да бъде доказано от страна на наказващия орган, а от страна на жалбоподателя да бъде оборено установеното. Въпреки изтеклия период от време от страна на наказващият орган нарушението е доказано. В дадените показания съставителят на акта възпроизвежда нарушението с посочване на подробности около случилото се.

В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя не се представиха каквито и да е доказателства, опровергаващи установеното. За да се приеме, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да организира защитата си, следва същият да е бил лишен от възможност да ангажира адвокат, да представи доказателства, което право не му е било ограничено, тъй като е разполагал с достатъчно време и е ангажирал адвокат, който да го защитава.

Не се правят нито в жалбата, нито пред съда оплаквания, че фактическата обстановка е неправилно установена, което да налага своевременно снабдяване или представяне на доказателства от страна на санкционираното лице за опровергаване на обвинителната теза.

За пълнота, въпреки че не е направено оплакване пред съда, необходимо е да се посочи, че от извършване на деянието до постановяване на съдебния акт не е изтекъл давностният срок за административнонаказателно преследване. В ЗАНН липсва правна уредба за т. нар. давност за административнонаказателно преследване. Тази законодателна празнота е намерила израз в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк.д.

№ 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, което е задължително за съдилищата в РБългария. При наличие на Тълкувателно решение по въпроса за давността, което е задължително, е невъзможно от съда да направи извод, различен от този в посоченото Тълкувателно решение или да тълкува нормите, регламентиращи видовете давност, тъй като това е сторено от колективен орган на по-висшестоящ съд. В цитираното Тълкувателно решение е посочено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, като в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 т.5 от НК , който е 3 години за всички други наказания. Предвид това абсолютната давност е четири години и шест месеца, която е започнала да тече на 15.07.2019 г. и не е изтекла .

За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. С нарушението са засегнати важни обществени отношения, 3 гарантиращи живота и здравето на участниците в движението.

Поради изложеното следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва в тежест на жалбоподателя да се възложат сторените по делото разноски в размер на 50 лв., представляващи изплатени пътни разходи на разпитания по делото свидетел.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19 - ***/30.07.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. П. Ч. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Г. П. Ч. от *** ЕГН ********** да заплати сумата от 50 лв., представляваща сторени по делото разноски, по сметка на РС Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4