Решение № 1254 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330100674 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С. В. срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, с която се иска осъждането на ответника да плати на ищеца сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП от 28.09.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил ***, с рег. № ***, ведно със законната лихва от 11.10.2023г. (датата на сезиране на застрахователя), до окончателното плащане. Твърди се, че ищцата пострадала при това ПТП като пътник в лек автомобил *** с рег. № ***, като й била поставена диагноза ***, а покъсно - *** след три дни болничен престой. Същата изпитвала значителни болки през първите няколко седмици на възстановителния период, изпитвала напрежение, затруднения в самостоятелно посрещане на битовите потребности, затруднено движение заради болката в гърдите, постоянно главоболие, трудна концентрация, ограничения в социалната, семейната и трудовата среда, чувствала се тревожна, напрегната, стресирана, с липса на здрав сън.

Ответникът признава иска по основание, като признава същия до размер от 1000 лв., който бил съобразен с критериите за справедливост и наличие на съпричиняване, тъй като твърди, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Нещо повече – твърди, че поведението й е станало основна причина за настъпване на вредоносния резултат. Не оспорва възникването на застрахователното отношение. Оспорва твърдението в резултат на ПТП да са възникнали всички описани 1 в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва причинно-следствената връзка и исковете по размер. Оспорва иска за лихва и твърди, че не е налице отказ за доброволно изпълнение за сумата до 1000 лв., които предложил на ищцата доброволно, преди завеждане на иска. Счита, че не дължи разноски с оглед, че не е дал повод за завеждане на делото.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

За основателността на иска следва да се установи настъпването на следните юридически факти:наличието на застрахователно правоотношение, което не се оспорва от ответника, противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, довело до ПТП от 28.09.2023г., което също не се оспорва от ответника, който признава основанието на иска. Противоправното поведение на водача и настъпилото вследствие на него ПТП се установяват и въз основа на съставения констативен протокол за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти. В същия смисъл е и заключението на САТЕ, на което се дава вяра. Вината се предполага и не е оборена.

На установяване подлежат още сочените от ищцата вреди и причинната им връзка с ПТП.

Установява се от заключението на СМЕ, на което съдът дава вяра като съответно на останалия доказателствен материал и мотивирано, че вследствие на ПТП на ищцата били причинени следните увреждания: ***.Установява се, че тези увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП, за което дава заключение СМЕ.

От заключението на СМЕ и писмените доказателства се установява още, че непосредствено след ПТП пострадалата е откарана в СО на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където след извършени множество образни и лабораторни изследвания е предложена хоспитализация с цел проследяване на състоянието и наблюдение. Същата отказала предложената й хоспитализация и на другия ден постъпва в Хирургично отделение при МБАЛ „Централ хоспитал" ООД гр. Пловдив за периода от 29.09.2023 год. до 01.10.2023г. Там са проведени множество образни изследвания и консултации и е проведено стационарно лечение с вливане на водно-солеви разтвори и обезболяващи. След изписването, възстановяването е продължило в домашни условия.

Възстановителният процес след болничния престой се установява от свидетелските показания. Съдът ги приема за достоверни, като логични, последователни, отговарящи на останалия доказателствен материал относно времето на ПТП, периода на болничния престой. Свидетелката показа нагледно с ръка къде са били болките на ищцата, докато разказваше за това, като мястото на болките съответства на мястото на удара – от дясната страна.

От цитираните свидетелски показания се установява, че ищцата се възстановявала вкъщи около две седмици. През това време същата не можела сама да си пазарува или да си готви, поради което се наложило да получи помощ от свидетелката У.. През това време ищцата страдала от много главоболие, болка от дясната страна под ребрата. Също така й се виело свят, поради което свидетелката й помагала да отиде до тоалетна. Трудно ставала, два пъти повърнала. След първите две седмици, ищцата продължила да изпитва болки, но по-слаби, върнала се на работа, тъй като нямала избор и трябвало да работи, като там й вливали системи.

След инцидента станала по-затворена и не така общителна.

Относно силата на болките и техния интензитет, вещото лице сочи, че болките са били леки до нищожни. Съдът приема, че се касае за болки с неголяма сила и интензитет, които обаче са довели до затруднения при движение и в съвкупност с 2 виенето на свят - до невъзможност за самостоятелно обслужване. В тази връзка приема заключението на вещото лице, че се касае за леки болки, като в подкрепа на този извод е обстоятелството, че няма данни да са изписани и приемани обезболяващи по време на възстановяването у дома. Но не може да се говори за нищожни болки, както вещото лице сочи, доколкото свидетелката дава сведения за затруднение при ставането и за много главоболие.

Установява се от заключението на вещото лице по СМЕ, че в хода на оздравителният процес болките постепенно са затихвали. Възстановителният процес е траел 25-30 дни, при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото протичане. Този извод съответства на свидетелските показания за връщане на работа след две седмици и продължаващи, но затихващи болки.

Съдът намира, че така установените вреди са в причинна връзка с ПТП. Това изрично се сочи в заключението на СМЕ относно причинените увреждания. От друга страна, от показанията на свидетелката също се установява тази причинна връзка, тъй като посочените от нея оплаквания на ищцата се реализирали непосредствено след произшествието, като по вид и характер отговарят на поставените й диагнози и проведеното лечение с обезболяващи в болницата.

Съдът не приема заключението на вещото лице по СМЕ, в частта, в която дава извод, че ищцата е напълно възстановена. Вещото лице изрично е посочило, че този извод прави въз основа на медицинската документация. Вещото лице не е взело предвид в тази връзка свидетелските показания, от които се установява, че ищцата е получавала световъртежи и главоболие и наскоро преди разпита на свидетелката на 09.07.2024г. Доколкото се касае за същите по вид симптоми, които ищцата е изпитвала и непосредствено след ПТП, като не се установява друга причина същите да се проявяват и впоследствие, съдът намира, че тези последващи оплаквания също са в причинна връзка с ПТП.

Не се установяват твърденията на ищцата, че болките са били значителни, нито твърденията за трудна концентрация, за ограничения в семейната среда, за чувства на тревожност, напрежение и проблеми със съня. Доказателства в тази връзка не са събрани. В трудовата сфера ограниченията са продължили само две седмици, докато ищцата не е ходила на работа, а болките са били в сравнително лека форма.

Сътресението на мозъка е протекло във вид на леко зашеметяване.

Ето защо съдът намира,че не се доказват всички твърдени от ищцата вреди, нито тяхната степен. Претенцията от 15 000 лв. е необоснована.

В същото време съдът намира за справедливо обезщетение сумата от 5 000 лв.

На първо място ищцата е претърпяла множество по вид увреждания на различни места – корем, гръб, таз, сътресение на мозъка, макар в по-лека форма. Причинено й било неудобство от болничен престой от 3 дни и проведени множество лабораторни и образни изследвания и прегледи. Изпитвала болка в гръдния кош, която макар и в лека и затихваща форма й създала затруднения при ставане около две седмици. В същия период ищцата изпитвала често главоболие. Неголемите по степен болки не способствали ищцата да се чувства по-добре, тъй като били съпроводени от други симптоми – виене на свят, повръщане. Всичко това довело до невъзможност сама да се обслужва за около 2 седмици, като се възстановила общо за около месец. И след връщането на работа в рамките на този месец се налагало вливане на системи.

Вредите се отразили не само във физически план, но и в психически аспект, тъй като ищцата станала по-затворена след инцидента. Месеци след инцидента спорадично се случвало да има световъртеж и главоболие.

Не се доказва възражението за съпричиняване. СМЕ дава заключение, че вероятно ищцата е била с поставен предпазен колан, като се имат предвид причинените увреждания. Заключението на САТЕ посочва три варианта на изводи, според това къде се приеме, че се е намирала ищцата като пътник в лекия автомобил.

3

Единият вариант е разположение в средата или вляво на задната седалка на автомобила. В този случай вещото лице сочи, че има разлика в уврежданията със или без правилно поставен колан, но сочи, че при липса на правилно поставен колан се очаква да настъпи контактна зона на горните крайници на пострадалата в дясната част на автомобила, а такива не са установени. Следователно, останалите доказателства по делото, касателно уврежданията на ищцата, изключват варианта тя да е била разположена в средата или в вляво на задната седалка без правилно поставен обезопасителен колан.

Другите два варианта, разгледани от вещото лице по САТЕ, касаят случаи, в които ищцата е седяла на предна дясна седалка или вдясно на задната седалка. В тези два случая вещото лице дава заключение, че травматичните увреждания с правилно поставен или без поставен предпазен колан поради близостта до конфликтната точка и направлението на ударната сила ще са едни и същи.

От всички изложено следва, че ищцата или е била на задната седалка вляво или в средата с поставен колан, в които случай не се доказва противоправно поведение от нейна страна. В другия случай е била вдясно на предна или задна седалка, в които случаи е без значение за уврежданията й дали е била с колан, т.е. дори да е била без поставен колан, липсва причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, които биха настъпили и с поставен колан.

Ответникът не доказа възражението си за съпричиняване.

Искът за вреди в размер до 5 000 лв. е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва. При деликта законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане е законна последици от уважаване на иска. В случая законната лихва се претендира от писмената претенция до застрахователя по чл.380, ал.1 вр. с чл.432, ал.1 КЗ, а именно – от 11.10.2023г. до окончателното плащане. Доказва се от представената претенция за плащане на застрахователно обезщетение, че същата е входирана при ответника именно на тази дата. Страните не спорят, че предложил ответникът предложил на ищцата 1000 лв. по претенцията. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото за сумата от 1000 лв. и не е изпаднал в забава по отношение на тях. Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение на основание чл.66 ЗЗД, която норма се прилага независимо дали източникът на задължението е договорен или извъндоговорен. Това следва от систематичното място на глава I I I от Общата част на ЗЗД – „Действие на задълженията“. Следователно, след като застрахователят не е предложил изпълнение в цялост на задължението в размер на 5000 лв., е изпаднал в забава след отправяне на претенцията и е станал повод за завеждане на делото.