Решение № 62 от 21.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20212100900319 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. М., ЕГН ********** от гр. Я, ул. ** № ..., ет.**, ап.*** чрез адв. П.С. П.- АК- Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 2, кант.

12 против Сдружение на ловците и риболовците „Хан Крум- Сунгурларе“, ЕИК 102609481, със седалище и адрес на управление: гр. Сунгурларе, ул. „Г.Д.“ №22, представлявано от И Н А с искане да бъде отменено като незаконосъобразно решение на общото събрание на сдружението, проведено на 18.06.2021г., с което е потвърдено решение на управителния съвет на сдружението, взето на заседание от 30.09.2020г. за налагане на наказание „лишаване от членство за срок от две години“ на Г. Д. М.. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е член на Сдружение на ловците и риболовците „Хан Крум – Сунгурларе“. Съгласно чл. 35, ал. 6 от устава на сдружението, наказанията се налагали от управителния съвет/УС/ на същото, като в конкретния случай решението за налагане на наказанието било взето от УС на негово заседание от 30.09.2020г. На 07.10.2020г. ищецът получил уведомление изх. №44/05.10.2020г./, от което било видно, че на основание чл. 35, ал. 1 от устава на сдружението, за нарушаване на същия и действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията му било наложено наказание съгласно чл. 35, ал. 1, подточка „б“, а именно „лишаване от членство за срок от две години, като срокът на наказанието започвал да тече от 01.01.2021г. до 31.12.2022г.“

Поради несъгласие с наложеното му наказание ищецът обжалвал решението на УС пред общото събрание/ОС/ на сдружението. На свиканото от УС на сдружението общо събрание, проведено на 18.06.2021г. процесното решение на УС било потвърдено.

1

На следващо място ищецът заявява, че на нито един етап от процедурите по налагане на наказанието не било ясно защо същото е наложено, кои разпоредби от устава са нарушени и кои действия на ищеца водели до това. В получената покана /изх.№39/16.09.

2020г./ за присъствие и участие в заседанието на УС на 30.09.2020г. по т. 3 от дневния ред не се посочвали нарушенията – предмет на обсъждане. Нещо повече- в поканата дори не се съдържала информация за евентуално обсъждане на извършени нарушения и/или налагане на наказание, което съответно правело невъзможна каквато и да е подготовка за участие в заседанието.

Видно от заверката на приложената членска карта, ищецът бил член на сдружението от 30.06.2002г., като член на ЛРБ Бероново и досега не бил извършвал нарушения, още помалко такива, които да съставляват основание за налагане на наказания. След подаване на жалба против решението на УС, ищецът получил уведомление изх. № 12/03.06.2021г., подписано от председателя на УС, с което го уведомявали, че ОС на сдружението ще се проведе на 18.06.2021г., като по т. 5 от обявения дневен ред, който бил публикуван във в.

„Черноморски фар“ в броя му от 11-13 май 2021г., било предвидено разглеждане на жалби, в т.ч. и неговата. От това уведомление, изпратено по-малко от 15 дни до провеждане на общото събрание, отново не ставало ясно какви са нарушенията, които съставлявали основание за наложеното наказание, още по-малко пък това било видно от т. 5 от обявения в посочения вестник дневен ред. Дори не било конкретизирано какво е естеството на жалбите, които ще се разглеждат. Ищецът счита, че не е нарушил нито една от посочените алинеи на чл. 35 от устава.

Заявява, че са нарушени процедурите, както за провеждане на заседанието на УС на 30.09.2020г., така и на тези за провеждане на заседанието на ОС на сдружението на 18.06.2021г., а отделно от това липсвало и материално-правно основание за налагане на наказание „Лишаване от членство за две години“.

Ответникът в отговора на исковата молба намира предявения срещу него иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Посочва, че ищецът извършвал търговска дейност като ЕТ „Полиграф – Г.М.“, ЕИК 838177525 и обработвал земи в землището на с. Бероново от много години. През 2018г. в качеството си на ЕТ, М. завел дело срещу сдружението за 2606лв. – нанесена щета в площи, засадени с царевица, попадащи на територията на ЛСР Бероново. В хода на производството той поддържал тезата, че щетата била причинена от агресивно поведение на дивите свине, което било предизвикано от недохранването им, вина за което носела ЛР дружина на с. Бероново, защото не били извършвани ловно стопански мероприятия по засаждане на дивечовите ниви. Това поведение насочено срещу сдружението и дружината, в която членува, било предприето въпреки обстоятелството, че лично ищецът бил натоварен като търговец да участва в сочените мероприятия срещу възнаграждения, които му били заплатени по фактури № 10120/21.12.2016г.; № 10149/11.05.2017г.; № 10151/18.05.2017г.; №10173/30.10.2017г.; №10224/02.10.2018г. Искът на М. срещу сдружението бил отхвърлен с решение по гр.д. №717/2018г. на РС – гр.

Карнобат, потвърдено с решение по гр.д. №1110/2019г. на ОС– Бургас. Междувременно, в 2 края на м. ноември 2018г. бил извършен оглед на дивечовите ниви в с. Бероново, засадени при възлагане от ищеца, работата за което сдружението му заплатило. Установено било, че продукцията от нивите е прибрана. По-късно се разбрало, че М. прибрал добива със знанието на председателя на ЛРД с Бероново – Т.Г., за да се компенсира щетата.

Гореизложените обстоятелства били констатирани в докладна записка от 27.07.2020г. изготвена от секретаря на УС – Ж М., адресирана до общото събрание на СЛР „Хан Крум Сунгурларе“ чрез УС. Преценено било, че ищецът уронва престижа и работи против интересите на сдружението. Разглеждането на докладната било включено в т. 6 от дневния ред на общо събрание на сдружението свикано за 04.09.2020г., отменено заради противоепидемичните мерки във връзка с Ковид 19. Поканата за ОС била публикувана във вестник „Черноморски фар“. Всеки член на сдружението, включително М. можел да се запознае с материалите свързани със свиканото събрание. Освен това на М. било съобщено за възможността да вземе участие в събранието по т. 6 от дневния ред. Още тогава същият бил наясно с вмененото му нарушение и предприетите действия. Свиканото за 30.09.2020г. заседание на УС било с дневен ред, включващ: т.3 Разглеждане на докладна записка от секретаря на УС“. М. бил уведомен да вземе участие по т. 3 от дневния ред с покана, получена на 18.09.2020г. Той не се явил на заседанието без да посочи уважителна причина.

Присъстващите членове на управителния орган приели, че М. нарушил устава на сдружението и извършил действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, основание по чл. 35 ал. 1 от устава за налагане на предвиденото в същия наказание по т. „б“. С обикновено мнозинство от присъстващите с 6 гласа за и 3 гласа въздържал се, УС наказал М. по реда на чл. 35, ал. 6, изр. 3 от устава с „Лишаване от членство за срок от 2 години, като срокът започнал да тече от 01.01.2021г. и приключвал до 31.12.2022г.“. М. бил уведомен за решението на УС с указание, че същото може да се обжалва пред общото събрание на сдружението. Уведомлението било получено на 07.10.2020г. Срещу решението на УС от 30.09.2020г. била подадена жалба до общото събрание на Сдружението. Общото събрание на Сдружението било свикано от УС с протоколно решение №2/05.05.2021г. за 18.06.2021г. от 10ч. в малката зала на Читалище „Просвета“ гр. Сунгурларе с дневен ред, включващ „т. 5 Разглеждане на жалби от членовете на Сдружението“. Поканата била разгласена при спазване на чл. 41, ал. 2 от устава, по посочения начин – чрез публикуване в регионален вестник „Черноморски фар“ на 11.05.2021г., чрез поставяне на табло за обяви в сградата на управление на сдружението на 12.05.2021г. – най-малко един месец преди насрочения ден. М. отново бил уведомен да вземе участие по т. 5 от дневния ред във връзка с разглеждане на жалбата му. По жалбата на М. с 29 гласа за, 1 – против и 3 – въздържал се , с мнозинство повече от половината от присъстващите – 35 члена, след изслушването на М., общото събрание потвърдило наложеното наказание.

Процедурата по свикване и приемане на решения от общото събрание на сдружението била спазена. Спазен бил и визираният в чл. 35 от устава на сдружението във вр. с чл. 11 от ЗЮЛНЦ ред за налагане на наказание на ищеца. Безспорно с действията си последният 3 уронил престижа и работил против интересите на сдружението. Той търсил от сдружението облага, която не му се полагала с посоченото по-горе дело и с прибирането на царевицата от дивечовите ниви на ЛРД с. Бероново. Касаело се за действия насочени срещу интересите на ответника, нарушаващи и устава с приетите в него цели и задачи. Поради това и се явявало неоснователно оплакването му, че са нарушени процедурите за провеждане на заседанието на УС на 30.09.2020г. и за провеждане на общото събрание на 18.06.2021г. за налагане на наказание.

Неоснователно се явявало оплакването на ищеца, че не били налице фактическите основания за изключването му по чл. 23а ал. 1 т. 2 от ЗЛОД. В настоящия случай, ищецът не бил изключен от сдружението и на него не било налагано такова наказание, за да се извеждат основания от правилото на чл. 23а, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД. В чл. 35, ал. 1, б.“в“ от устава‚ „изключването“ било предвидено като най-тежка санкция сред три вида наказания, което се налагало при наличие на основанията в устава и при нарушение на ЗЛОД и Закона за биологичното разнообразие. Съгласно разпоредбата на чл. 23а ЗЛОД налагането на наказанието „изключване“ освен лишаване на ловеца от правото му на лов се свързвало и със забраната да участва в обединение по чл. 29 ЗЛОД и за участие в друго сдружение по чл.

30 ЗЛОД. С наложеното на ищеца наказание по чл. 35, ал. 1 б „б“ от устава не се препятствало правото му на лов и правото да участва в друго обединение и сдружение в срока на наказанието.

Неоснователно било и оплакването, че налагането на наказанието влизало в пряко противоречие с нормата на чл. 23а, ал. 1, т. 2 ЗЛОД. Такова противоречие не съществувало, тъй като посочената разпоредба касаела друг вид наказание. Членственото правоотношение с произтичащите от него права и задължения, респ. санкции за нарушение били регулирани от ЗЮЛНЦ и устава на сдружението съгласно чл. 11 от ЗЮЛНЦ. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба се взема отношение по направените от ответното дружество възражения по основателността на иска. Заявява, че приложеният към отговора устав на сдружението бил обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 08.09.2021г., като в този устав е променена разпоредбата на чл. 35, ал.

8, в която се посочвало, че решението на УС за налагане на наказание подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спирало неговото изпълнение. Ищецът счита, че тази променена разпоредба била неотносима към наказанието му. Още повече, че с отговора на ответника отново не ставало ясно, че се стартира процедура по налагане на наказание. В тази връзка счита за очевидно, че не е бил уведомен коректно по надлежния ред за същинския дневен ред на заседанието на УС, което съответно водело до ограничаване на правото му на защита. Следвало да се вземе предвид и това, че с представения с писмения отговор Протокол № 2 от заседание на УС, проведено на 30.09.2020г., съдържанието на т. 3 от дневния ред вече било различно от поканата, като се посочвало, че по т. 3 ще се разглежда докладна записка от секретаря на УС във връзка с дело №717/2018г. по описа на КРС. Следователно, след като ищецът не бил надлежно уведомен за откриване на процедура 4 по неговото наказание, то била неприложима посочената в последващото уведомление за наложено наказание разпоредба на чл. 35, ал. 6 от устава. Също така в уведомлението за наложено наказание не се посочвали каквито и да било мотиви, обосноваващи налагането на наказание. Такива мотиви не били посочени и в потвърждаващото решение на ОС на 18.06.2020г. Това нарушавало правото му на защита, поради което моли за уважаване на настоящия иск.