Решение № 261364 от 18.04.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в. гр.д. № 8656 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 90017 от 16.05.2020 г., постановено по гр. д. № 33349/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,Люлин", ж. к.

*********, бул. „*********офис - сграда ********офис 4, срещу В.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Л.Д. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, сумата от 993,55 лв. представляваща неизплатена част от главница, дължима по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ № 407562 от 27.05.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД и В.Л.Д., което вземане е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза на „А.Ф.“ ООД с Договор за цесия от 01.07.2015 г. и което вземане впоследствие е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД с Приложение № 1 от 07.07.2015 г. към Договор за цесия от 07.11.2014г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 115,28 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 07.07.2014 г. до 06.09.2014 г., сумата от 104,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 06.08.2014 г. до 06.09.2014 г., такса в размер на 100 лв., сумата от 384,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2015 г. до 30.01.2018 г., такса в размер на 184,84 лв. периода от 06.07.2014 г. до 06.09.2014 г., както и 87,65 лева разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2018 г. по ч. гр.д. № 6720/ 2018 г. по описа на СРС, 28-ми състав.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че претендираните с исковата молба вземания са му били цедирани. Твърди се, че в настоящия случай проектът за доклад по делото (чл. 146 ГПК) е извършен от съда с Определение от 23.07.2019 г., срещу който страните не са възразили и са поискали да бъде приет за окончателен. Излага се, че от страна на особения представител на ответника с отговора на исковата молба е направено оспорване както на доказателствата, касаещи договора за кредит, така и на доказателствата, отнасящи се до договора за цесия. В тази връзка се поддържа, че решаващият състав не е посочил в доклада по делото направеното оспорване на доказателства и не е предоставил възможност на ищцовото дружество да заяви дали ще се ползва от същите и съответно - срок за представяне на писмените доказателства в оригинал. Излага се, че предявеният от ищеца иск е отхвърлен от съда с мотив, че представените по делото Потвърждение към договора за цесия, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.Ф.“ ЕООД, както и Приложение № 1 към договора за цесия, сключен между „А.Ф.“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД нямат необходимата доказателствена стойност да установят идентичността на претендираните вземания, както и поради наличието на зачерквания, изтривания и други външни недостатъци.

В тази връзка се навеждат доводи, че и двата документа са били допуснати от съда към доказателствения материал по делото. Поради изложеното се поддържа, че мотивът на съда в обжалваното решение, че по делото не са ангажирани доказателства, че със сключения договор за цесия е прехвърлено процесното вземане е неоснователен.

На следващо място, в жалбата се оспорват и мотивите на съда относно уведомяването на ответника за сключената цесия. В тази връзка се сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че до ответника са били изпратени три уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като същите са били адресирани до посочения от кредитополучателя в договора за кредит постоянен и настоящ адрес, но същият е отказал да получи УПЦ-С-АФ/407562 от 14.05.2018 г.. Наред с това, към исковата молба е представено и копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И.А.М.“ АД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2697180 и е направено искане за връчването му на ответника ведно с исковата молба. В тази връзка се поддържа, че съгласно установената съдебна практика на ВКС, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, което обаче не било съобразено от първоинстанционния съд в постановеното решение. Навеждат се доводи, че неоснователно СРС е приел, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. В тази връзка се поддържа, че с оглед надлежното връчване на уведомлението за цесията на ответника, чрез особения му представител, като част от преписката към исковата молба, съдът е следвало да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето. На следващо място се излага, че разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидила надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител, който по аргумент за обратното на чл. 29, ал. 5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, от което следва, че същият е надлежен адресат на всички уведомления на ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд относно нищожността на уговорките за договорна лихва и ГПР, като се излагат съображения за това.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна В.Л.Д. /ответник по иска/ е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез назначения му от съда особен представител адв. Р.Р., в който се оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка се излага, че правилно е било прието от районния съд в обжалваното решение, че ищецът не е установил по делото, че се легитимира като кредитор на ответника поради това, че не е установено процесните вземания да са прехвърлени от кредитора „И.А.М.“ АД на праводателя на ищеца - „А.Ф.“ ООД въз основа на представените по делото договори за цесия и приложения към тях. В тази връзка се поддържа, че договорът между „А.Ф.“ ООД и ищеца не е породил прехвърлително действие по отношение на процесните вземания. Поддържа се, че правилно районният съд е приел за нищожни уговорките в процесния договор за кредит относно договорната лихва, клаузата за ГПР и мораторната неустойка.

Поради изложеното, се моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу В.Л.Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 993,55 лв. представляваща неизплатена част от главница, дължима по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ № 407562 от 27.05.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД и В.Л.Д., което вземане е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза на „А.Ф.“ ООД с Договор за цесия от 01.07.2015 г. и което вземане впоследствие е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД с Приложение № 1 от 07.07.2015 г. към Договор за цесия от 07.11.2014г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 115,28 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 07.07.2014 г. до 06.09.2014 г., сумата от 104,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 06.08.2014 г. до 06.09.2014 г., такса в размер на 100 лв., сумата от 384,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2015 г. до 30.01.2018 г., такса в размер на 184,84 лв. периода от 06.07.2014 г. до 06.09.2014 г., както и 87,65 лева разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2018 г. по ч. гр.д. № 6720/ 2018 г. по описа на СРС, 28-ми състав.

В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Р.П.П., чрез назначения му от съда особен представител адв. Р.Р., в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа се, че цесията не е породила действие спрямо ответника, тъй като не е надлежно уведомен за прехвърлянето от цедента; че първоначалният кредитор „И.А.М.“ АД не е прехвърлил в полза на „А.Ф.“ ООД процесните вземания; че с Приложение № 1 към договора за цесия, сключен между „А.Ф.“ ООД и ищеца е прехвърлено вземане по друг договор за кредит, а не процесния, както и че сумата по кредита не е предоставена на ответника. Оспорени са и валидността на клаузите от договора, регламентиращи годишния процент на разходите и годишния лихвен процент по кредита.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

Въззивният съд намира за необходимо първо да разгледа оплакването в жалбата относно активната легитимация на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Същата се извлича по делото от твърдяното му качество на цесионер, което според твърденията на дружеството е възникнало в резултат на прехвърляне на вземането на „И.А.М.“ АД срещу длъжника В.Л.Д. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 от 07.07.2015 г. към него.

Разпечатката съдържа 27 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27586308-7e1a-4d6e-b588-2b77b521496d