Решение № 213 от 22.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100502899 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 296652/23.08.2021г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1, срещу решение №262376/27.07.2021г., постановено по гр.д. № 4/2021г. на ВРС, с което е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ, в отношенията между страните, че ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 дължи на Й. СТ.

СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, сумата в размер от 447.60 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 13.12.2018 г. в гр. Варна, дължимо по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства“ с полица № BG0201-18-000000720 със срок на валидност от 27.04.2018 г. до 26.04.2019 г., включващи стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка „БМВ“, модел „318i”, с ДК № **, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 16.05.2019 г., по ч. гр. д. № 25721 по описа за 2019 г. на РС- 1

София.

В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани доказателства. Сочи се, че ищецът не е заплатил до 27.10.2018г. третата дължима вноска от 114.75лв. Настоява се, че без значение е плащането на „Софконсулт“ ЕООД, тъй като това дружество няма право да събира вноски по закон и няма договор с ответното дружество. Сочи се, че застрахователният договор не е сключван със застрахователен посредник, а „Софконсулт“ ЕООД не е брокер, нито агент. Излага се, че никъде в отговора на исковата молба не е налице признание, че сумата от 448.23лв. представлява плащане по процесната полица за третата вноска. Счита се, че съдът в нарушение на процесуалния закон не е открил производство по чл.193 ГПК въпреки изричното оспорване на съдържание и авторство на фактура №0000003557/08.11.2018г.

Настоява се и че неправилно е приложен чл.75, ал.2 ЗЗД, тъй като липсва овластяване, а е налице противопоставяне срещу действията на „Софконсулт“ ЕООД. Оспорва се като неправилен и изводът на съда, че заключението по СКТЕ е неотносимо към предмета на доказване. Сочи се, че по делото не се е установило нито настъпилите увреждания да са получени в един ден, нито че ищецът е изпълнил задълженията си по застрахователния договор. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции. В открито съдебно заседание с писмена молба въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Й. СТ. СТ., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ответникът не е доказал, че е налице изключен риск и че постановеният отказ за изплащане на обезщетение е основателен. Счита се, че възраженията, че е налице груба небрежност от страна на застрахования, са недоказани. По делото се поддържа, че са събрани всички доказателства в подкрепа на претенцията на ищеца.

Оспорва се като неоснователно възражението на ответника, че застрахованият не е платил трета вноска по застрахователния договор. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа с писмена молба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

2

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Й. СТ. СТ., ЕГН **********, против ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.405 КЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 447.60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие настъпило на 13.12.2018 г. в гр. Варна, дължимо по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства“ с полица № BG0201-18-000000720 със срок на валидност от 27.04.2018 г. до 26.04.2019 г., включващи стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка „БМВ“, модел „318i”, с ДК № **, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума по реда на чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение от 16.05.2019г., по ч. гр. д.

№ 25721 по описа за 2019 г. на РС-София.

Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че между страните за процесното МПС е сключен описаният по-горе застрахователен договор. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху застрахованото имущество по силата на договор за покупкопродажба, като първоначалната регистрация на лекия автомобил е 29.01.2016 г. Сочи се, че на 13.12.2018 г. ищецът е парикал процесното МПС в гр. Варна, кв. „Трошево“ на паркинга на бл. 79. На следващия ден сутринта на тръгване за работа лицето Диан Драгов е забелязал, че по застрахования лек автомобил на ищеца има нанесени щети по дясната страна на автомобила и по конкретно по двете врати, които са със степен боя. Размерът на щетите се твърди, че възлиза на 447.60 лева. Поддържа се, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие веднага след узнаването, вследствие на което е образувана щета № 0201-001192/2018-01. Направен е опис, в който са посочени всички увредени детайли по МПС-то. По образуваната щета ответникът е отказaл да заплати застрахователно обезщетение, като е мотивирал отказа си с това, че ищецът не е заплатил втората вноска по застрахователната премия, уговорена между страните да се заплати от застрахования-ищец разсрочено на четири вноски. Поради неплащането на втората вноска се твърди, че ответникът е прекратил договора на 12.11.2018г. Ищецът твърди, че е заплатил дължимата по застрахователната полица вноска в полза на ответника по банков път още на 08.11.2018 г. чрез застрахователния брокер. Mоли се предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на сезиралата съда искова молба от ответното дружество. Моли се съдът да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и излага доводи в тази насока. Оспорва учреденото между страните застрахователно правоотношение, като твърди, че същото е преустановено поради 3 неплащане на дължимата застрахователна вноска от ищеца към датата на събитието; оспорва на 13.12.2018г. да е настъпило твърдяното застрахователно събитие; оспорва механизма на същото; оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното от ищеца застрахователно събитие и щетите по лекия автомобил, като твърди, че щетите са били налични по автомобила още при сключването на договора за застраховка, т.е. имало ги е още към 28.04.2017 г.; оспорва ищецът да е завел щета пред застрахователя, като твърди че същата е заведена от Диан Драгов; оспорва твърдението, че застрахователят не е изплатил претендираното застрахователно обезщетение поради неплащане на втората вноска, като твърди, че договорът е прекратен поради неплащане на третата вноска по процесната полица; оспорва и размера на предявените граждански притезания; твърди, че ищецът не е положил грижата на добрия стопанин, с което е допринесъл за увреждането на лекия автомобил; оспорва верността на ангажираните от ищеца проформа фактура № 4 от 11.03.2019 г. и фактура № 3557 от 08.11.2018 г.; оспорва истинността на подписа на получателя на фактура № 3557 от 08.11.2018 г. Ответникът не оспорва, че на 25.04.2018 г. между него и ищеца е сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица № BG/0201/18/000000720 със застрахователна премия в общ размер от 459.00 лева.

Не оспорва и факта на завеждане на щета № 0201-001192/2018-01. Твърди обаче че между страните е уговорено премията да се изплати на 4 вноски, а именно 1-ва вноска в размер на 114.75 лева с падеж на 25.04.2018 г.; 2-ра вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.07.2018 г.; 3-та вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.10.2018 г. и 4-та вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж 27.01.2019 г. С категоричност се твърди, че ищецът е заплатил само 1-ва и 2-ра вноска, като до 27.10.2018 г. третата дължима вноска в размер от 114.75 лева не е била изплатена от ищеца. Плащането не било сторено и в срока на гратисния период от 15 дни, поради което се сочи, че договорът е прекратен автоматично на основание чл. 368, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ с изтичането му на 12.11.2018 г., което обуславяло и крайния извод, че към датата на застрахователното събитие между страните не е било налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“. Не оспорва, че на ищеца с писмо от 08.01.2019 г. е отказано изплащането на претендираното обезщетение. Твърди, че на 11.01.2019 г. при застрахователя е депозирано уведомление с вх. рег. № 114 от застрахователния брокер „Софконсулт“ ООД, чийто лиценз за брокерска дейност е бил отнет на 11.01.2018 г. от КФН, с който ответникът се твърди да е преустановил договорните си отношения, незабавно след отнемане на лиценза му, като уведомлението било подписано лично от Д.Х.. С уведомлението Х., представлявайки се за надлежно упълномощен представител на „Софконсулт“ ООД, е уведомил ответника-застраховател, че е събрал застрахователните премии от група лица, включително и от ищеца за трета вноска в размер на 114.75 лева. Ответникът сочи, че уведомлението за плащане на 3-та вноска е получено от него почти след два месеца и половина от датата на падежа – 27.10.2018 г. Ответникът твърди, че само част от третата вноска е била преведена по негова сметка от застрахователния брокер, а именно 84.37 лева, като разликата до 114.75 лева била задържана от брокера като възнаграждение за предоставената на ищеца услуга. Поддържа се, че в платежното нареждане, с което по сметка на ответника е преведена сумата в размер 4 от 448.23 лева няма посочени индивидуализиращи белези и за последния било невъзможно да разбере по кой договор и за кое лице е извършено плащането. Ответникът твърди, че във връзка с уведомлението от „Софконсулт“ ООД чрез Х. и по арг. от чл. 301 ТЗ незабавно е изпратил писмо-уведомление до ищеца, с което се противопоставил на действията на дружеството „Софконсулт“ ООД, действащо чрез Х., тъй като същото е действало без представителна власт и лиценз за брокерска дейност. С уведомлението ответникът е довел до знанието на ищеца, че договорът между застрахователя и брокера поради отнемане компетентността за посредническа дейност е развален по право, което изключвало възможността на брокера да събира от името и за сметката на застрахователя застрахователни премии по договорите за застраховка. Твърди се, че след преустановяване на договорните отношения между ответника и брокера, т. е. след 11.01.2018 г. действията на последния не обвързват ответника. Ответникът поддържа, че не е потвърждавал действията извършени от мнимия представител, а именно застрахователния брокер, включително относно платената трета вноска от страна на ищеца, поради което и процесният застрахователен договор към датата на застрахователното събитие не е бил действащ. По същество моли съда да отхвърли предявения иск.