Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2516 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно гражданско дело 2695/2026
Вид
Решение № 2516
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2516 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Частно гражданско дело № 20265330102695 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 51 от ЗН.

Образувано е по молба, подадена от „Банка ДСК” АД, с която се иска съдът, на основание чл. 51 от ЗН, да призове наследниците на С. Г. Б., ЕГН **********, бивш жител на с. *****, общ. ******, обл. ****, а именно лицата:

Н. С. М., ЕГН ********** и Г. С. К., ЕГН ********** и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от наследодателя им С. Г. Б..

В молбата се твърди, че на 02.06.2021 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” АД и С. Г. Б., по силата на който кредиторът „Банка ДСК” АД е предоставил на С. Г. Б. кредит в размер на 15000 лв. След преустановяване плащането на сумите по кредита молителят установил, че длъжникът С. Г. Б. е починал. Поради това за молителя бил налице правен интерес от провеждане на производство по чл. 51 от ЗН.

Формулирано е искане, на основание чл. 51 от ЗН, да се призоват наследниците на починалото лице С. Г. Б. - лицата Н. С. М. и Г. С. К. и да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б. или се отказват от него.

В съдебно заседание молителят „Банка ДСК“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Призованите към наследяване Н. С. М. и Г. С. К. се явяват лично в открито съдебно заседание и категорично заявяват, че приемат наследството, 1 оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на молителя, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, а според чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН, по аргумент от чл. 51, ал. 3 от ЗН.

От представените от молителя „Банка ДСК“ АД писмени доказателства – Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2021 г. безспорно се установява, че молителят е кредитор на С. Г. Б., ЕГН ********** от с. Любен.

Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници, се установява, че С. Г. Б. е починал на ****, както и че негови законни наследници по закон са децата му Н. С. М. и Г. С. К..

Ето защо, съдът приема, че молителят „Банка ДСК“ АД е заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 51 от ЗН и има право да иска от съда да призове наследниците на починалото лице и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им.

С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е указал, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН, на призованите към наследяване Н. С. М. и Г. С. К., че най-късно в срок до насроченото съдебно заседание по делото следва да заявят пред съда лично или с писмен документ дали приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б. или се отказват от него. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗН съдът е указал на Н. С. М. и Г. С. К., че ако в дадения срок не подадат отговор, т.е. не заявят изрично (устно пред съда или писмено) дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б., те губят правото да приемат наследството.

Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството - с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество).

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред 2 изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството (конклудентни действия). Според разясненията, дадени в т. 14 на ППВС № 4/30.10.1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Съдебната практика допуска изявлението на наследника по чл. 51, ал. 1 от ЗН да е изразено и устно, лично пред съда и вписано в съдебния протокол. Това изявление е строго личен формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права, който акт има както вещноправни, така и облигационни последици.

Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН. Той се вписва по същия ред.

Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

В процесния случай лицата Н. С. М. и Г. С. К. - наследници по закон на починалия С. Г. Б., се явяват лично в съдебно заседание и изрично заявяват, че приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б..

Изявленията на Н. С. М. и Г. С. К., че приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им С. Г. Б., са направени лично от всяка от тях, устно в съдебно заседание и са вписани в съдебния протокол. Поради това съдът следва да постанови да се впишат в особената книга, водена при Районен съд – Пловдив, волеизявленията на Н. С. М. и Г. С. К. за приемане на наследството, оставено от покойния им баща С. Г. Б..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН , водена при Районен съд – Пловдив, волеизявлението на Н. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. ****, ул. ****, че ПРИЕМА наследството, оставено след смъртта на наследодателя С. Г. Б., ЕГН **********, бивш жител на с. ***, общ. ***, обл. ****.

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН , водена при Районен съд – Пловдив, волеизявлението на Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: г р . П. ул. ******, че ПРИЕМА наследството, оставено след смъртта на наследодателя С. Г. Б., ЕГН **********, бивш жител на с. ***, общ. ***, обл.

****.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4