Решение № 287 от 15.12.2025, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Тетевен, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А.ОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А.ОВ Гражданско дело №

20254330101273 по описа за 2025 година

Производство по реда на глава ХХV „Бързо производство“ ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК - за увеличаване на размера на присъдена издръжка.

Депозирана е искова молба от Р. А.ова О.а с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на законният си представител М. М. М., ЕГН ********** и двете с адрес в с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххх“ № 85, чрез адв. Стефанов от ЛАК, срещу А. О. Р. с ЕГН ********** от гр. Б. С., област В., ул. „ххххххххххххххххх“ № 79, с иск по чл. 150 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете на страните Р. А.ова О.а с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на непълнолетното дете Р. А.ова О.а с ЕГН **********, като същия е осъден с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 481/2019 г. на РС – Тетевен, да заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 140 за дъщеря си Р. О.а. Сочат се увеличени нужди на детето с оглед изминалия период от време и увеличените в тази връзка негови нужди. Претендира се увеличаване на присъдената в полза на детето месечна издръжка на сумата от 350.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Твърди се, че детето на страните редовно посещава училище и в тази връзка, разходите му за издръжка, многократно са се увеличили

Заявява, че от определянето на дължимата издръжка за детето са изминали повече от 5 години, като средствата за развитието и образованието му се увеличили, а е налице и голяма инфлация. Парите, на които е осъден ответникът са недостатъчни и следва тази определена издръжка да бъде увеличена. Сочи се, че ищецът е ученик в гимназия в друго населено място, във връзка с което са и необходими средства за транспорт и ежедневни нужди.

Моли съда да осъди ответника А. О. Р. с ЕГН ********** от гр. Б. С., област В., ул.

„ххххххххххххххххх“ № 79 да заплаща издръжка на детето, със знанието и съгласието на 1 майка му и законен представител, като измени определената ежемесечна издръжка на ищецът Р. А.ова О.а с ЕГН ********** от 140 лв. на 350 лв. месечно от датата на депозиране на исковата молба - 17.10.2025 год. до настъпване на условията за изменяне или прекратяване, която е определена с решение, постановено по гр. дело № 481/2019 г. на РС – Тетевен, ведно със законните последици.

Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане - за разпит на един свидетел.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответната страна заявява, че искът е допустим, но същият е частично основателен до сумата от 270 лева Ответникът сочи, че по собствена инициатива е завишил размерът на дължимата издръжка и към момента заплаща по 270 лева за всяко от децата си, за което представя и доказателства, в подкрепа на изложеното. Сочи, че към момента се грижи за малко дете и е в отпуск по майчинство, за което получава обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл. 53 от КСО, в размер на 780 лева месечно.

В съдебно заседание ищецът Р. А.ова О.а се представлява от адв. Стефанов, който поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.

Ответника, А. О. Р. в съдебно заседание заявява, че редовно изплаща издръжка за двете си деца Р. и Оливия, в размер на по 270 лева за всяко дете. Сочи, че получава месечен доход от 780 лева, което е обезщетение за оглеждане на дете и че за малкото му дете не му остават почти никакви средства.

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищцата и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства - Удостоверение за раждане от 02.03.2010 г., издадено от Община Плевен, въз основа на Акт за раждане № 0389 от 02.03.2010 г.; Удостоверение № 27 от 25.09.2025 г. от ППМГ – Ловеч, от което е видно, че Р. О.а е ученик в 8 клас за учебната 2025/2026 г. и гр. дело № 481/2019 г. по описа на Районен съд – Тетевен се установява, че ответникът А. О. Р. с ЕГН ********** е баща на детето Р. А.ова О.а с ЕГН **********, ищец в съдебното производство, действаща със знанието на майка си и законен представител М. М. М., и родена на 25.02.2010 г. С решението по посоченото гражданско дело – бащата е осъден да заплаща на дъщеря си Р. А.ова О.а с ЕГН **********, малолетна към онзи момент, чрез нейната майка и законен представител М. М. М. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 19.06.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В хода на процеса се установи, че ищецът Р. А.ова О.а е ученик в Профилирана природо-математечиска гимназия гр. Ловеч, както и че пътува всеки ден от домът си до училище и обратно.

По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел А. А. – баба на детето по майчина линия. Пред съда свидетеля сочи, че за отглеждането на детето се грижи единствено и основно майката, с помощта на нейните родители. Свидетелят сочи, че майката работи по трудово правоотношение, но доходите й не са достатъчни за отглеждането на трите й деца. На следващо място свидетеля споделя, че доходите на семейството намалели осезаемо, след като затворили семейният бизнес който бил фурна за хляб и от тогава средствата за издръжка станали недостатъчни Видно от изготвената служебна справка за действащи трудови договори е, че майката М. М., към момента работи, има регистриран трудов договор, в подкрепа на което в съдебно заседание представя и служебна бележка за доходите си. За бащата след извършените служебни справки от съда се установи, че последния получава обезщетение за отглеждане на 2 дете по реда на чл. 53 от КСО, в размер на 780 лева месечно.

Установи се в процеса бащата-ответник да дава допълнителни средства, извън определената с влязлото в сила съдебно решение издръжка, постановено, преди повече от 5 години. Бяха представени доказателства, че бащата Р. изплаща издръжка ежемесечно, в размер на 270 лева, която е в повече от определената му със съдебно решение сума от 140 лева. Същият размер Р. изплаща и на другото си дете, което е сестра на ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявения иск за увеличение на присъдената издръжка е доказан и частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Текстът на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане. Съгласно нормата на чл. 150 СК , в която намира правното си основание предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката на Р. А.ова О.а от влизането в сила на решението с което е определена месечна издръжка на детето в размер на 140 лева до настоящия момент са изминали повече от пет години, а именно от 2019 г. През това време детето на страните безспорно е пораснало. Понастоящем Р. А.ова О.а е ученик в гимназия. Съответно са нараснали съществено нуждите му от храна, дрехи, спортни екипи, обувки, помагала и пособия. Детето Р. О.а учи в друго населено място, пътува до училище, което само по себе си предполага изключително завишение на нуждите на детето за ежедневна издръжка, образование и пътуване.

Освен изложеното съдът отчита и факта, че през последните години съществено се промениха социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то значително цените на стоките и услугите.

В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането, възпитанието и обучението на непълнолетното дете – обстоятелства, обуславящи увеличението на размера на присъдената издръжка.

При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента последната е в размер на 1077 лева или минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 270.00 лева. Определената към момента месечна издръжка на детето е 140 лева и е далеч от този минимален размер.

В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от 3 време, а и понастоящем, преките и непосредствени ежедневни грижи за детето са осигурявани от неговата майка, при която то живее. Бащата и ответник не получава официален месечен доход от трудова дейност, съгласно изготвената справка от съда.

Последният получава обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на 780 лева месечно. Безспорното, което се следва от закона и влязлото в сила съдебно решение, е че той като осъден родител дължи изплащане на издръжка за детето си.

Отговорността на родителите за издръжка на родените им деца е обща и приоритет има нуждаещия се от издръжка. Преценката за възможностите на родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние /движимо и недвижимо имущество/, така също и квалификация, трудоспособност, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка - чл. 141 СК . В процесния случай дължащият издръжка родител – майка, полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето си Р. О.а. С помощта на разширеното си семейство същата вече 14 години се грижи сама за дъщеря си, настоящият ищец Р. О.а. От друга страна ответникът А. Р. е в работоспособна възраст /44 години/, в здравословно състояние, което му позволява да полага труд и да си осигурява доход, с който да заплаща необходимата издръжка за детето Р., предвид порасналите му нужди.

Съдът, като взе предвид, че бащата ответник е в работоспособна възраст, няма данни за наличие на хронични заболявания, които да възпрепятстват възможността му да полага труд, не се доказва наличие на други алиментни задължения, съдът намира, че той е в състояние да заплаща месечна издръжка от 305.00 лв., или 155.94 евро, като изцяло в неговите възможност е да положи усилия да осигури издръжка на непълнолетното си дете, като искът над сумата от 305 лева, до претендираният размер от 350 лева, следва да бъде отхвърлен.

Налице е промяна в икономическите условия на живот в страната – инфлационните процеси, повишаване на цените на стоките и услугите, както и в размера на минималната работна заплата, която за 2025 г. е 1077.00 лв. С оглед нормативно определение минимум на издръжката в размер на 1/4 от МРЗ, същият към настоящия момент е 269.25 лв. Действащата законодателна уредба не обвързва съда с максимален размер на присъдената издръжка, а тя се определя от съда във връзка с представените по делото доказателства с оглед интереса на детето и в съответствие с доходите на родителите. Принцип в правото е, че нуждите на детето са поставени пред тези на дължащия издръжка родител. В същия смисъл е и последователната практика на въззивната инстанция, обективирана по аналогични спорове Решение № 152 от 03.07.2025 г. по в.гр. д № 331/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др. В случая следва да се отбележи и че 2025 г. е към своя край, а след по-малко от месец, че бъде действащ нов размер на МРЗ, от чиито размер, следва да бъде изчисляван минималният размер на дължимата издръжка, предвид което определеният от съда размер на дължима издръжка от 305 лева, ще бъде с малко над минималният дължим размер на издръжка за 2026 г. в случая следва да се отбележи, че с Постановление на МС № 243 от 13 ноември 2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, то определената МРЗ за 2026 г. е в размер на 1213 лева, която предполага минимален размер на дължимата издръжка, в размер на 303.25 лева или 155.05 евро. В тази връзка при определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид процесуалното поведение на бащата – ответник, а именно същият по собствена инициатива, без да е задължаван по съдебен ред е увеличил размерът на дължимата издръжка за 2025 г. и към момента изплаща пои 270 лева на всяко едно от децата си. При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да отчете и факта, че Р. се грижи и за друго малолетно дете с получавано месечно обезщетение от 780 лева, което при уважаване на ищцовата претенция в пълен размер, то Р. би останал почти без доходи, необходими му и за малолетното дете. Това би поставило малолетното му дете в понеблагоприятно положение и в неравнопоставеност, с по-големите му деца. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да съблюдава и охранява интересите на всички деца на страните и не следва да поставя едни в привилегировано положение, спрямо 4 други. Предвид изложеното съдебният състав намира определеният размер на дължима издръжка, в размер на 305 лева за справедлив и балансиран, предвид факта, че Р. изплаща издръжка освен за Р., ами и за О. – сестра на ищцата, което предполага дължим размер за издръжка от 610 лева, от получавано обезщетение от Р. – 780 лева.