Решение № 3410 от 03.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3410 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100501533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 16695 от 16.10.2023 г. на СРС, 43 състав по гр. д. № 6180/2023 г., са частично уважени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ и с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК130460283, срещу В. Т. П., ЕГН **********, действащ чрез назначения му особен представител адв. Д. П. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 67, 51 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 04.05.2020 г. до 14.06.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895614782 и сумата от 114, 77 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 04.05.2020 г. до 14.08.2020 г. по договор за лизинг с предпочетен номер 359895614782, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЕНИ са предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 74, 97 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895614782 и сумата от 357, 98 лева, представляваща разликата между цената на устройство TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10. 1 4G 2019 Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг с предпочетен номер 359895614782, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43695/2022 г.

1 по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.

В установения в закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищцовото дружество, с което оспорва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на дружеството, като неправилно, необосновано и в противоречие със събрания доказателствен материал. Възразява срещу извода на съда, че клаузата за неустойка, така както е уговорена в сключения договор за мобилни услуги, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Цитира множество решения на различни съдебни състави, в които е разглеждан въпроса за да обоснове, че предвидения максимален размер на неустойката обезпечава нейната валидност, като гарантира, че няма да излезе извън присъщите й функции, съобразно установените в практиката критерии. Поддържа, че както базата, на която се изчислява неустойката, така и размерът й са предварително и индивидуално определени. Оспорва, че в договора сключен между страните не е посочена стандартната цена на мобилното устройство, като посочва конкретната разпоредба в която е посочена сумата. Поддържа, че ответникът неоснователно се е обогатил с тази сума. Моли съда да отмени решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца, като постанови ново, с което изцяло да уважи предявените от дружеството искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК особеният представител на ответника е подал отговор на въззивната жалба, която оспорва като недоказана и необоснована.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно недължимост на сумите, които е отхвърлил с обжалваното решение. Въвежда твърдения, че дружеството – ищец е в неизпълнение на сключения между страните, доколкото във фактурите, приложени към исковата молба, начислява суми, които не са уговаряни между страните. Оспорва да са представени доказателства по делото, от които да се установи начина и момента на прекратяване на договора и формулата на начисляване на неустойката, която се претендира.

Заявява, че в противоречие със законните разпоредби, общите условия и индивидуалния договор не предвиждат процедура за едностранно прекратяване, поради което и твърдяното разваляне, дори направено, е незаконосъобразно. Споделя изводите на съда, че клаузата, на която ищеца основава претенцията си за разликата в цената на мобилното устройство е неравноправна. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК130460283 срещу В. Т.

П., ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43695/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба и последваща уточняваща молба от 13.02.2023 г. ищецът твърди, че на 04.05.2020 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895614782 за срок то 24 месеца по програма "Интернет 29, 99" със стандартен месечен избран абонамент в размер на 29, 99 лева. Поддържа, че през периода от 04.05.2020 г. до 14.06.2020 г. ответникът не изпълнявал задълженията си по договора да заплаща дължимите абонаментни такси, възлизащи на сума в общ размер на 67, 51 лева, поради което и на основание т. 11 от договора, ищецът начислил неустойка в размер на 74, 97 лева, равняваща се на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7308432449/15.08.2020 г. Ищецът поддържа, че на 04.05.2020 г. по повод горепосочения договор за мобилни услуги, мобилният оператор като лизингодател, сключил с ответника – като лизингополучател, договор за лизинг, по силата на който дружеството предоставило на последния за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10. 1 4G 2019 Black за обща лизингова цена в размер на 114, 77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4, 99 лева. Поради неплащане на дължимите лизингови вноски, ищецът твърди, че ответникът дължи и горепосочената сума, формирана за отчетен период 04.05.2020 г. до 14.08.2020 г. Поддържа още, че вследствие неизпълнението на договора за мобилни услуги, ответникът дължи сума в общ размер на 357, 98 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № 7308432449/15.08.2020 г. Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК за сумата от общо 615, 23 лева, представляваща сбор от горепосочените суми, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 615, 23 лева, представляваща сбор от сумите, както следва: сумата от общо 67, 51 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 04.05.2020 г. до 14.06.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895614782; сумата от 74, 97 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895614782; сумата от общо 114, 77 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 04.05.2020 г. до 14.08.2020 г. по договор за лизинг с предпочетен номер 3

359895614782 и сумата от 357, 98 лева, представляваща разликата между цената на устройство TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10. 1 4G 2019 Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг с предпочетен номер 359895614782, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда н а чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище за нищожност на претендираните неустойки, поради липса на изричен текст в индивидуалния договор, т. е. поради неспазване на предвидената за определянето им от закона форма. Отделно от предходното се прави възражение за прекомерност на претендираните неустойки по двата договора. Изразява се становище за недължимост на лизинговите вноски, тъй като в случая следвало да се приложат общите правила за разваляне на договора, като на длъжника бъде даден подходящ срок за доброволно изпълнение. С оглед предходното се изразява становище за наличие на неравноправни клаузи в договора за лизинг. Излагат се доводи, че в случая липсват данни как са прекратени договорите, приемно-предавателни протоколи за предаване на вещите, предмет на лизинговия договор, както и данни, че претендираните задължения не са платени. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Страните спорят относно наличието на валидно основание и право в полза на дружеството – ищец да претендира процесните неустойки.

Уговорката в т. 11 от Договора за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер *** от 04.05.2020 г., предвижда, че при прекратяване на договора преди изтичане срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и 4 такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок от договора. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тази неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2756f9a5-2844-4d66-9706-975f02e8d658