Решение № 11269 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11269 гр. С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. М. при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №

20221110115022 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Г. М. А., с която са предявени срещу ответника „С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 40000 лв. (след допуснатото изменение размера на иска), част от общо вземане в размер на 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.01.2022г., около 18.40ч. в гр. С., през време и във връзка на извършваната работа от ищеца като „сметосъбирач“, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука до окончателно изплащане на дължимата сума, както и на сумата от 2921 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г., изразяващи се в разходените средства за закупуване на титаниева плака и два броя канюлирани винтове и имобилизираща шина във връзка с лечението на уврежданията, получени от злополуката, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба /22.03.2022 г./ до окончателно изплащане на дължимата сума.

Ищецът Г. М. А. твърди, че между него и „С. бил сключен трудов договор № . г., по силата на който той изпълнявал длъжността „сметосъбирач“. На 20.01.2022 г., около 18:40 часа, на ул. „З.“, в района между бул. „А. .“ и ул. „Н.“, по време и в изпълнение на трудовите си задължения е паднал от сметосъбиращия автомобил. Твърди, че инцидентът е настъпил, тъй като ищецът трябвало да пътува на мястото на сметосъбиращия автомобил, предназначено за пътуване на един сметосъбирач, заедно с негов колега, поради което липсвало на достатъчно място, където да се стъпи. Посочва, че злополуката била обявена за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № ./10.02.2022 г., по описа на ТП на НОИ - С. град, което не било обжалвано и било влязло в законна сила. Твърди, че работодателят допуснал редица нарушения на ЗЗБУТ, като не е оценил рисковете за безопасността на здравето на работещите служители, не е осигурил безопасни условия на работа, като е определил сметосъбирането да се осъществява от трима, а не от двама сметосъбирачи, като по този начин не бил създал здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че не са му провеждани необходимите инструктажи по безопасност и здраве при работа, което било практика на ответното дружество. Твърди, че непосредствено след злополуката бил транспортиран по спешност в „У., където след проведени прегледи и образни изследвания било установено, че вследствие на инцидента, е получил счупване на 1 горния край на тибията и закрито счупване на долния край на лъчевата кост. Увреденият долен крайник бил имобилизиран, като била поставена шина. Посочва, че във връзка с констатираното счупване на долен крайник е бил хоспитализиран в периода от 27.01.2022 г. до 03.02.2022 г. в Клиниката по ортопедия и травматология към „У., където на 01.02.2022 г. му била извършена операция, при която фрактурата била стабилизирана чрез поставяне на титаниева плака. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба продължава възстановителния период в домашни условия. Твърди, че в резултат на тежката фрактура на долен крайник, той не можел да осъществява свободни движения и по-голямата част от времето си прекарвал на легло. Твърди, че бил с имобилизация на крака и изпитвал болки в областта на травмата, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти, а получената фрактура в областта на горен крайник му пречила да си служи с ръката си, вкл. и да използва патерици. Вследствие на процесната трудова злополука търпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, психическо страдание и дискомфорт, битови неудобства, както и изпитвал тревожност и страдал от нарушения в съня. Твърди, че във връзка с лечението си и по време на възстановителния период след процесната злополука е направил разходи в общ размер на 2921 лева, за което прилага две фактури – Фактура № **********/03.02.2022 г., издадена от „У., за закупуване на титаниева плака и два броя канюлирани винтове на стойност от 2796 лв., ведно с фиксален бон, както и Фактура № ./03.02.2022 г., издадена от „О., касаеща закупуването на имобилизираща шина за коляно на стойност 125 лв., ведно с фискален бон.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да му присъди сумата в размер на 40000 лв., предявена като частичен иск от 70000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на процесната трудова злополука (20.01.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума, както и сумата в размер на 2921 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът грубо е нарушил инструкциите за безопасност по време на инцидента, като не е заел определеното му за това място по време на движение на камиона, а се е возил на „вилиците“ на сметопочисващия автомобил, като в едната си ръка дори държал метла и лопата. Твърди, че с действията си съществено е допринесъл за настъпване на инцидента, като е проявил груба небрежност. Посочва, че при постъпване на работа служителят е преминал задължителен първоначален инструктаж на 10.09.2021 г. във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, за което е подписал и служебна бележка, също така и последващи периодични такива, като последният бил проведен на 03.01.2022 г., въпреки това същият ги е пренебрегнал и е проявил груба небрежност, с което значително е допринесъл за инцидента. Оспорва атмосферните условия да са допринесли за настъпването на инцидента. Твърди, че „С. е сключило застраховка Трудова злополука на ищеца, която покривала и риск - временна неработоспособност в резултат на трудова злополука. Оспорва иска по размер. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания, респективно извършени разходи и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания и извършените разходи да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната 2 работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост).

С оглед изложеното ищецът следва да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, по време на действието на което е настъпила злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпването на неимуществени вреди под формата на описаните болки и страдания, техния характер, интензитет и продължителност, както и на имуществени вреди, изразяващи се в извършване на твърдените разходи във връзка с лечението на претърпените увреждания.

При направените възражения ответникът следва да докаже твърденията си ищецът да е нарушил съответните правила за здравословни и безопасни условия на труд, в резултат на което сам си е причинил вреди, евентуално че е допринесъл за настъпване на инцидента.

Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № .г., по силата на който ищецът заемал длъжността „сметосъбирач“ при ответника и с който му било възложено събирането и транспортирането на отпадъци по Договор от 25.08.2015г. и допълнително споразумение от 05.01.2016г. между С. за извършване на комунални услуги по събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на С..

Страните не спорят и се установява от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я. К. и Г. З., преки очевидци на случилото се, че на 20.01.2022г. по време на работна смяна на ищеца е настъпила злополука – ищецът се подхлъзнал и паднал от сметосъбиращ автомобил, при което наранил лявото си коляно и дясна ръка. Работодателят подал декларация за настъпила трудова злополука до НОИ, ТП-гр. С. от 09.02.2022г., като с разпореждане № . от 10.02.2022г. на НОИ, влязло в сила на 15.03.2022г. (съгласно представеното удостоверение от НОИ от 07.09.2022г.), посочената злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО (настъпила през време и по повод извършваната работа).

Съдът приема за безспорно установено въз основа на представените медицински документи (фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2022г., лист за преглед на пациент от 20.01.2022г., епикриза от 03.02.2022г., болничен лист за временна неработоспособност № . от 09.02.2022г., болничен лист за временна неработоспособност № . от 08.03.2022г., издадени от С. при У.), заключение на изслушаната и неоспорената от страните съдебномедицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели Я. К. и Г. З., че в пряка причинна връзка с претърпяната злополука ищецът е получил следните увреждания: счупване, вътреставно, на тибиалното плато на голямопищялната кост на лява подбедрица, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване непълно на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, лекувано с гипсова имобилизация с възстановителен период около месец.

Проведено е на 01.02.2022г. оперативно лечение по повод счупване на горния край на лявата голямопищялна кост – кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, като пациентът е бил хоспитализиран в У. за периода от 27.01.2022г. до 03.02.2022г. Установява се от заключението на приетата СМЕ, че обичайният възстановителен период за увреждането на голямопищялната кост от вида, което е получил ищецът, е в рамките на 3-4 месеца, но при личния преглед на лицето от вещото лице, се е установило, че към момента на прегледа ищецът продължавал да се оплаква от болки и ограничена подвижност в лява колянна става, особено при натоварване и промени във времето, и подлежал на усилена ЛФК и физиолечение, бил е неработоспособен за период от 6 месеца. Вещото лице посочва също така, че болките и страданията на пострадалия са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Срещаното по време на прегледа затруднение от ограничената подвижност 3 в лява колянна става (придвижва се с канадка), е рехабилитационен проблем, като прогнозата при усилена рехабилитация е добра и ще увеличи обема на движение. Към момента на прегледа не е констатиран функционален дефицит в дясна гривнена става. От показанията на свидетелката М., съпруга на ищеца, които съдът преценява по реда на чл.