Определение № 2403 от 10.06.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403

Велико Търново, 10.06.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700778 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба от касационния жалбоподател ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД чрез адв. Ц. за възстановяване срока за изпълнение на Разпореждане № 21/5.1.2026г. постановено по настоящото дело, с което касационната жалба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовности, а именно жалбоподателят да внесе дължимата д.т. в размер на 370 лева по с/ка на ВАС и в същия срок представи по делото б.б. за това.

С молбата се поддържа, че са налице особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64, ал.2 от ГПК, които страната не могла да преодолее. Тъй като в качеството си на пълномощник на жалбоподателя адв. Ц. освен процесуално представителство по делото, същият е бил упълномощен и да извършва всякакви други действия като да подава жалби, да внася дължимите такси. След като е бил уведомен надлежно за горепосоченото Разпореждане на съда, с което на основание чл. 213а, ал.1 от АПК касационната жалба против Решение № №3816/27.11.2025г. е оставена без движение като нередовна, същият е претърпял ПТП, за което ангажира доказателства- Протокол и Резолюция на застраховател. След като е отпаднало това препятствие са били изпълнени дадените от съда указания, като е внесена дължимата д.т. и б.б. е представено по делото. Самият жалбоподател не е бил уведомяван нито от съда, нито от процесуалния представител за горните съдебни разпореждания, възложил е на адвоката изцяло отговорността по подаване на касационна жалба и внасяне на дължимата д.т., поради което за него не следва да са налице непредвидени обстоятелства, които да са станали причина за пропускане на срока.

От съда се иска да постанови Определение, с което възстанови пропуснатият срок, и след като касационната жалба се явява редовна и допустима, то същата следва да се връчи на ответната страна, като се даде срок за писмен отговор, след което делото да се изпрати на ВАС за произнасяне по така подадената касационна жалба.

В съдебното заседание молителят се представлява от адв. Ц., който поддържа молбата.

Ответникът по молбата за възстановяване на срок Р. Д. П. чрез адв. П. заема становище за неоснователност на същата. Намира, че основният довод на молителя е, че за упълномощения адвокат са възникнали непреодолими препятствия станали причина за просрочие. Доказателства за причините за забавяне не са ангажирани, като от сочения протокол на застрахователя се установява единствено, че посоченото МПС има щети. Освен това соченото ПТП е настъпило на 19.1.2026г., а на молителя е бил предоставен 7 дневен срок за отстраняване на нередовността. От самото б.б. се вижда, че наредител се явява дружеството, а не пълномощникът. Освен това молителят е могъл още с жалбата да внесе дължимата д.т., а не да шиканира процеса. В съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството доказателства, от фактическа страна намира за установено следното.

По делото е постановено Решение № №3816/27.11.2025г, с което е отменен мълчалив отказ на молителя за предоставяне на обработваните лични данни вкл. Сключения договор за кредит в копие и е върнал преписката със задължителни указания по прилагането на закона. Съобщението за изготвеното Решение е връчено на дружеството на 11.12.2025г., като на 29.12.2025г. срещу него е подадена касационна жалба, която е оставена без движение с Разпореждане №21/5.1.2026г. като нередовна, тъй като към същата не е приложен документ за заплатена д.т. по с/ка ВАС , дължима на основание чл. 227а,ал.1 от АПК. Съобщението за това Разпореждане е връчено на адв. Ц. на 19.1.2026г. съответно определеният от съда срок е изтекъл на 26.1.2026г. присъствен ден. Към тази дата дължимата д.т. не е внесена, въпреки указанието на съда, че в този случай касационната жалба ще бъде върната.

Дължимата такса е внесена на 29.1.2026г. като видно от приложеното б.б. наредител се явява дружеството, а не процесуалния му представител.

С молба подадена чрез ССЕВ с вх. № на съда 716/2.2.2026г. е поискано възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, тъй като адв. Ц. е претърпял на 19.1.2026г. ПТП, и това се явява обективно, непреодолимо препятствие за изпълнение указанията на съда.

СЪДЪТ с Определение №505/2.2.2026г. по адм.д. 778/25г. е върнал подадената касационна жалба, тъй като не са изпълнени, дадените в срок указания.

Срещу Определението за връщане на касационната жалба е подадена частна жалба пред ВАС, който с Определение № 3040/18.3.2026г. по адм.д. 2736/2026г. на ВАС го е отменил и е дал задължителни указания за произнасяне по подадената молба за възстановяване на срока по реда на чл. 66 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В изпълнение на тези указания, СЪДЪТ е намерил, че горепосочената молба следва да бъде внесена за разглеждане в о.з. с призоваване на страните като на касационния жалбоподател Фератум България“ ЕООД, [ЕИК], гр. София, чрез адв. Ц. от САК, следва да се укаже, че следва да представи доказателства за възникналите непреодолими препятствия, които са станали причина за пропускане на срока. В този смисъл представената справка за щети не се явява достатъчна, а и към молбата е посочено, че се прилага Протокол за ПТП, какъвто не е представен. Не са представени и доказателства, че самият жалбоподател чрез неговия Управител е бил възпрепятстван да изпълни съдебното разпореждане за внасяне на дължимата д.т. В изпълнение на тези указания на съда е представено възлагателно писмо от Застрахователно акционерно дружество Армеец, до А. С. М. ЕООД ведно с опис калкулация от 22.1.2026г. за ремонт на МПС , двустранен протокол за ПТП от 19.1.2026г.От тези доказателства се установява, че посочения автомобил е собственост на лизингова компания, като титуляр на застраховката се явява адв. Ц..

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Приложимият ред за разглеждане на молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба е по чл. 64 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК В цитирания смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, например Определение №10014/20.10.2025г по адм. дело № 9905/2025 г. на ВАС, Определение № 4185 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2026 г., с която се приема, че доколкото не се касае за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на постановеното по делото решение, а се претендира възстановяване на изтекъл срок за изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба срещу него, приложим е редът по чл. 64 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Молбата за възстановяване на пропуснат срок е депозирана в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, едноседмичен такъв от съобщението за пропускането му от надлежна страна и пред компетентен да се произнесе съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК, която разпоредба, както вече се посочи, е приложима на основание чл.144 от АПК, страната в съдебното производство, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според разпоредбата на чл. 64, ал.3 от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие, а чл. 65, ал.1 от ГПК указва, че в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но в правната доктрина и константната съдебна практика е прието, че като "особени и непредвидени" следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, които страната не е могла да преодолее във времето на течащия срок - внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което същата обективно не е в състояние да извърши процесуалното действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Следва да се има предвид, че доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ГПК изисква молбата за продължаване на срока да е подадена преди изтичането му и в нея да се посочи уважителна причина, поради която той няма да може да бъде спазен, то конкретното основание, препятстващо спазването му, е такова, за което страната знае или най-малкото – предполага с голяма степен на вероятност неговото настъпване. Пропускането на срока от своя страна е предпоставка да се иска неговото възстановяване, а основателността на искането за възстановяване на пропуснат срок зависи от това дали страната е доказала, че го е пропуснала поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее както сочи чл. 64, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 64, ал.3 изр. Второ от ГПК изключва възстановяване на срока, като предпоставя именно знанието на страната и предвидимостта на обстоятелството за неспазването му, които обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай. Изложеното налага извод, че сочените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства следва да се преценяват от съда първо с оглед възможността на молителя да поиска продължаване на срока и така да избегне пропускането му. Ако твърдените и доказани от молителя причини не са от категорията на тези по чл. 63, ал.1 от ГПК, тогава следва да бъде извършена преценка за това дали те съставляват особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени респ. преодолени по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК В настоящия случай обстоятелството, сочено като причина за пропускане на срока за изпълнение на указанията, е настъпване на ПТП на 19.1.2026г., от която дата започва да тече дадения от съда 7 дневен срок за отстраняване нередовността на касационната жалба чрез внасяне на дължимата д.т. Съответно крайната дата, до която е могла да се санира посочената нередност е 26.1.2026г. четири дни след изготвяне на възлагателното писмо до съответния сервиз, с което настоящата инстанция намира, че са приключили ангажиментите на адв. Ц. във връзка с това обстоятелство. Само по себе си ПТП се явява такова непредвидимо обстоятелство, но следва да се извърши горепосочената проверка:.

1.След като адв. Ц. е получил препис от Разпореждането, с което касационната жалба се оставя без движение на 19.1.2026г., същият е имал възможност да уведоми вкл. По телефона касационния жалбоподател за указанията на съда, изискващи единствено техническо, а не правно десйтвие по внасяне на дължимата и определена от съда д.т.. Посочените обстоятелства налагат извод, че в конкретния случай касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е могъл да поиска от съда продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по касационната жалба поради наличието на уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал.1 от ГПК.

2.Предвид изложеното следва да се приеме за приложима в случая разпоредбата на чл. 64, ал.3 изр. Второ от ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото действие, ако е било възможно неговото продължаване тъй като се касае за срок, определен от съда..

3. При преценката на сочените от молителя обстоятелства, съдът следва да отчита факта, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. От това следва, че сочените обстоятелства да са такива извън обичайните, нормално очакваните и поради това непредвидими. Същевременно, те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е., да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили на страната да извърши в срок съответното процесуално действие. От всичко това става ясно, че законодателят изисква това препятствие да е възникнало за страната, а не за нейния процесуален представител. Касационният жалбоподател е дружество, даденото указания на съда изисква единствено техническо съдействие по превеждане на суми от счетоводството му по с/ка на ВАС,а не процесуално представителство или съдействие, поради което настъпилото ПТП не може да се цени като обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК.