Решение № 936 от 16.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10796/2024
- Вид
- Решение № 936
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 6 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 936 гр. София, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110210796 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Р. М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026429 от 01.11.2023 г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че АУАН не е било връчено на жалбоподателя. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за компетентността на лицето съставило НП и АУАН. Иска се да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, представлява се от юрк. М., която желае наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена. Твърди, че в производството не са допуснати процесуални нарушения. Претендира юристконсултско възнаграждение в минимален размер.
1
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Н а 08.10.2023 г. срещу жалбоподателя Г. Р. М., ЕГН ********** е съставен АУАН Серия АД № 475415 от актосъставителя А. А. С. в присъствието на свидетеля Б. О. и двамата – полицейски служители от СДВР.
В обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на 08.10.2023 г., в гр. София, по бул. "Акад. И.Е. Гешов",срещу номер 9, с посока на движение от ул. "Г. Софийски" към бул. "Цар Борис III", жалбоподателят управлява лек автомобил "ДЕУ НУБИРА", с рег. № СВ *** НН, собственост на И.Н. М.а, ЕГН **********, като водача не използвал обезопасителния колан, с който МПС-то е било оборудвано. Водача е бил сам в автомобила. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на същата дата и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения е вписано, че нарушителят няма такива.
Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление (НП)№ 23-4332-026429 от 01.11.2023 г. от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121з –1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Г. Р. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50. 00 лева за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Не сочи и не се педставят доказателства водача да есред изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че всяко несъобразяване с цитираната разпоредба, съставлява нарушение на закона. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, която гласи, че се наказва водач на МПС, който е изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Поради това дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена 2 към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита.
Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.
Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно. Несъстоятелни са доводите за липсата на компетентност на актосъставетеля е административно наказващия орган, тъй като по делото е представена Заповед № 513д-4533 от 31.05.2022г. относно компетентността на актосъставителя С., както и заповед № 8121к- 13318 от 23.10.2019г. и Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г. относно компетентността на гл. инспектор Д. Д. за изготвяне на наказателни постановления.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
3
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че е приближил, навлязъл и преминал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение. По делото са разпитани както актосъставителят И. и свидетеля В. - очевидец. Видно от показанията на същите, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение /свидетелите единствено посочват, че се придържат към написаното в АУАН, след като съдът им го предяви, но не си спомнят никаква конкретика по случая/, поради което административното обвинение остана недоказано.
В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026429 от 01.11.2023 г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4