Решение № 176 от 03.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр. Добрич, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба вх.№1959/04.08.2025 г. по описа на ТРС,уточнена с молба вх.

№3174/20.11.2025 г. по описа на ТРС,от И. Т. Х. от с.З.,общ.Т.,обл.Д. срещу решение №72/18.07.2025 г. по гр.д.№56/2025 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е допусната съдебна делба между съделителите Е. Т. О. с ЕГН **********,И. Т. Х. с ЕГН **********,С. И. Х. с ЕГН **********,А. А. А. с ЕГН **********,Х. А. Т. с ЕГН ********** и Р. А. Ф. с ЕГН ********** на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО,представляващо УПИ *** с площ от 1110 кв.м. по рег. план на село З.,общ.Т. за 1988 година,предишен УПИ *** в кв.22 по плана на същото село от 1955 година,по нот. акт за покупко-продажба с площ от 510 кв.м,ведно с построените в същия имот къща с мазе с площ от 79,00 кв.м,жилище с площ от 24,00 кв.м и второстепенна постройка с площ от 24,00 кв.м, оставен им в наследство от общия на страните наследодател Т. Х. Х. /Т. Х.

М./-б.ж. на село З.,общ.Т.,починал на *** година,като за смъртта му е съставен акт за смърт №10/*** година при кметство село З. общ.Т., при следните квоти:

4/12 / четири дванадесети / ид. части за съделителя Е. Т. О. с ЕГН 1

********** с постоянен адрес гр.Д., ул.***,

4/12 / четири дванадесети / ид. части за съделителя И. Т. Х. с ЕГН ********** с адрес с.З., общ.Т., обл.Д., ул.*** ,

1/12 / една дванадесета/ ид. част за съделителя - С. И. Х. с ЕГН ********** с адрес с.З., общ.Т., обл.Д., ул.***,

1/12 / една дванадесета/ ид. част за съделителя - А. А. А. с ЕГН ********** с адрес с.Б., общ.Д., обл.Д., ул.***,

1/12 / една дванадесета/ ид. част за съделителя - Х. А. Т. с ЕГН ********** с адрес с.З., общ.Т., обл.Д., ул.*** и

1/12 / една дванадесета/ ид. част за съделителя- Р. А. Ф. с ЕГН ********** с адрес с.Б., общ.Т., обл.Д., ул.***.

Производството по горната въззивна жалба е прекратено с влязло в сила определение №82/26.01.2026 г. по в.гр.д.№641/2025 г. на ДОС в частта от същата срещу първоинстанционното решение на ТРС в частта,с която е постановено след влизане в сила на решението да се допусне извършването на съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи,т.е. в посочената част не е предмет на настоящото въззивно производство.

Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част,тъй като допуснатото до делба дворно място не било индивидуализирано като обект на съсобственост с посочване на основните му белези-местонахождение,вид,площ и граници.Заключението по допуснатата от ТРС съдебно-техническа експертиза не дало категорични данни относно площта и границите на имота.Според вещото лице била налице частична идентичност между бившия УПИ ***,кв.22 и настоящия УПИ ***,кв.40,като същото необосновано твърдяло,че разликата в площите им се дължала на некоригираната площ на имота по нотариалния акт,с който праводателят на наследодателя на страните се легитимирал като собственик,която корекция била пропусната в процедура по поправка на този нотариален акт.От представен по делото разписен лист се установявало,че нямало уреждане на регулачни сметки за имота от наследодателите на страните.Не ставало ясно дали следва да се подели дворно място с площ от 510 кв.м или такова с площ от 1 100 кв.м.Постройките в имота също не кореспондирали със събраните доказателства.Законно построена била само къщата от 79 кв.м.За останалите сгради нямало строителни книжа.Предвид горното следвало да не се допуска до делба дворно място с площ над 510 кв.м,както и жилището от 24 кв.м и второстепенната постройка от 24 кв.м,поради липса на доказателства за придобиването им.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за произнасяне по допускане на делбата на процесния УПИ и сградите върху него при съобразяване доводите на въззивника.

2

В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите А.

А. А.,Х. А. Т.,Р. А. Ф. и Е. Т. О. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба,като настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Дворното място и сградите били достатъчно индивидуализирани,като причината за разликата в площта на дворното място била обосновано посочена от вещото лице по СТЕ в първата инстанция.

Въззиваемата С. И. Х. не е депозирала отговор на жалбата,но в хода на въззивното производство чрез процесуалния си представител също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 25.07.2025 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 01.08.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.08.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове за делба.По същество е правилно в тази част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№56/2025 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№356/10.02.2025 г.,с която са предявени искове на основание чл.69 от ЗН от Е.

Т. О. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.*** срещу И. Т. Х. с ЕГН ********** от с.З.,общ.Т.,обл.Д.,ул.***,С.

И.

Х. с

ЕГН

********** от с.З.,общ.Т.,обл.Д.,ул.***,А.

А.

А. с

ЕГН

********** от с.Б.,общ.Добричка,обл.Д.,ул.***,Х. А. Т. с ЕГН ********** от с.З.,общ.Т.,обл.Д.,ул.*** и Р. А. Ф. с ЕГН ********** от с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,ул.*** за делба на два наследствени недвижими имота,останали в наследство от общия на страните наследодател Т. Х. Х. /Т. Х.

М./,починал на *** г.,б.ж. на с.З.,общ.Т.,обл.Д.,както следва:

-дворно място,съставляващо УПИ *** в кв.40 по ПУП на с.З.,общ.Т.,обл.Д.,с площ по сега действащия план от 1 110 кв.м,ведно с построените върху него сгради-къща с мазе с площ от 79 кв.м,жилище с площ от 24 кв.м и второстепенна постройка с площ от 24 кв.м;

-дворно място,съставляващо

УПИ

3

*** в кв.40 по

ПУП на с.З.,общ.Т.,обл.Д.,с площ по сега действащия план от 820 кв.м.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

С решението на ТРС в тази първа фаза е допусната делба на горните два имота между всички съделители при посочени квоти.Предмет на въззивното производство е допуснатата делба само на първото дворно място,съставляващо УПИ *** в кв.40 по ПУП на с.З.,общ.Т.,обл.Д.,с площ по сега действащия план от 1 110 кв.м,ведно с построените върху него три сгради.В частта на допуснатата делба на другото дворно място първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Изложено е в исковата молба досежно процесния недвижим имот,че е съсобствен между страните по силата на наследствено правоприемство от Т.

Х. Х. /Т. Х. М./,починал на *** г.,б.ж. на с.З.,общ.Т.,обл.Д..След смъртта на наследодателя наследствената къща и съответно дворното място,върху която била изградена,се ползвали само от съделителя И. Т. Х.,който при отправена покана отказал сънаследниците доброволно да се поделят.По тази причина се настоява за допускане и извършване на делбата по съдебен ред.

Исковата молба е била нередовна,доколкото в обстоятелствената й част липсват изложени обстоятелства по силата на какъв придобивен способ общият на страните наследодател Т. Х. Х. /Т. Х. М./ се е легитимирал към момента на смъртта си като собственик на горния недвижим имот-дали по силата на деривативен или оригинерен придобивен способ.В изпълнение на указания на въззивния ДОС,дадени с определение №82/26.01.2026 г. по в.гр.д.

№641/2025 г.,е депозирана уточняваща молба вх.№1115/09.02.2026 г. от ищцата Е. Т. О. /на лист 63 от делото на ДОС/,в която се сочи,че собствеността върху УПИ *** в кв.40 по плана на с.З. ведно с построените върху него сгради била придобита от наследодателя по силата на деривативен способ-договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** г.,поправен с нотариален акт №*** г.Евентуално,ако съдът приемел,че наследодателят закупил само част от дворното място с площ от 510 кв.м,останалата част от дворното място била придобита чрез оригинерен придобивен способ-по силата на изтекла придобивна давност.Сочи се,че имотът бил закупен по време на брака на Т. Х. Х. /Т. Х. М./ и А. М. Х.,респ. по време на брака им изтекла и давността.Относно трите сгради в описания УПИ се сочи,че жилищната сграда със застроена площ от 79 кв.м била построена от наследодателя Х.ов въз основа на строително разрешение №8/13.04.1966 г. и дадена строителна линия от 13.04.1966 г.,а останалите две сгради /жилище с площ от 24 кв.м и второстепенна постройка с площ от 24 кв.м/ били построени от наследодателя през 1970 г. без строителни книжа.Същите били собственост на наследодателя по силата на приращението-чл.92 от ЗС.

4

В писмен отговор на исковата молба съделителите С. И. Х.,А. А. А.,Х. А.

Т. и Р. А. Ф. изразяват становище за основателност на иска за делба на процесния УПИ и сгради върху него,като в открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. пред ДОС заявяват,че не оспорват изложеното от съделителката Е. Т. О. в молба вх.№1115/09.02.2026 г. по описа на ДОС,с която се уточнява на какво основание е придобита собствеността върху поземления имот и сградите в него от наследодателя на страните.

В писмения си отговор на исковата молба съделителят И. Т. Х. принципно не е оспорил сънаследствения характер на процесния делбен имот,но е възразил,макар и неясно,относно разминаването в площта на закупеното от наследодателя през 1965 г. дворно място-по нотариален акт 510 кв.м,а по плана 1 110 кв.м.Сочи необходимост от точно индивидуализиране на поземления имот,подлежащ на делба,като счита,че правата на наследодателя са до размер на 510 кв.м от поземления имот.Навежда,че представеното разрешение за строеж от 1966 г. относно жилищната сграда с площ 79 кв.м не обосновавало право на собственост върху построеното.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за наследници /на лист 5 от делото на ТРС/ изх.

№071/16.09.2024 г. на Т. Х. Х.,б.ж. на с.З.,общ.Т.,обл.Д.,починал на *** г.

/идентичен според неоспорената декларация на лист 9 от делото на ТРС с Т. Х.