Решение № 64 от 25.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. П., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1448/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220102048 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска по чл.439 ГПК на Х. В. М., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. П., ул. „С.“ №15, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, за оспорване на изпълнението по на изпълнението по изп.д. № 629/2021 г. на ЧСИ Г.З. с рег. № 888, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на Районен съд - П., за сумите:

21173.46 лв. - главница, 900.70 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., 1172.09 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до изплащането, както и 1283.88 лв. съдебни разноски, всичко в общ размер от 24530.13 лв., поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Осъдил е ищеца Х. В. М. да заплати на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД съдебни разноски в размер на 174 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила 1 въззивна жалба от Х. В. М. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основният довод, който на няколко пъти се повтаря в опит да бъде поднесен по различен начин, но на практика е един, е че искането за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело, направено с молба от 04.07.2018 г., всъщност е било оставено без последствие от съдебния изпълнител, който не се е произнесъл по това искане, не е наложил исканите мерки, които са посочени в молбата, а това е станало едва след образуването на делото пред следващия ЧСИ - Г.З. и конституирането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател. Това действие според жалбоподателя е извършено след изтичане на срока на погасителната давност. Искането е решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен изцяло - така както е предявен, с присъждане на разноски за две инстанции. Няма доказателствени искания във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ЕОС Матрикс" ЕООД, представлявано от Т.И.В., в който са изложени доводи в подкрепа на решението на Районния съд.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против „ЕОС Матрикс" ЕООД ищецът Х. В. М. е твърдял, че на 15.11.2012. срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на Районен съд - гр. П., по който следва да заплати на кредитора „Обединена българска банка“ АД сумите: 21173.46 лв. - главница, 900.70 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., 1172.09 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до изплащането, както и 1283.88 лв. - съдебни разноски, всичко в общ размер от 24530.13 лв. Въз основа на изпълнителния лист срещу него било образувано изп. д. № 2185/2012 г. на ЧСИ П.И. с рег. № 821 с взискател „Обединена българска банка“ АД, по което на 28.04.2014 г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение.

През 2014 г. изпълнението било прехвърлено при ЧСИ П.И. с рег. № 883, където било образувано изп. д. № 395/2014 г. По това дело на 26.02.2016 г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор и на 01.03.2016 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „ЕКО МЕС“ ЕООД. Суми по 2 запора не били постъпвали, тъй като ищецът получавал минималното трудово възнаграждение и не били правени удръжки от него.

Поради преместването на ЧСИ П.И. в гр. Варна, изпълнението отново било прехвърлено отново при ЧСИ П.И. с рег. № 821, при когото било образувано изп. д. № 2506/2016г. и по което не били извършвани никакви изпълнителни действия.

На 31.01.2018 г. вземането по изпълнителния лист било цедирано от взискателя „Обединена българска банка“ АД на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П. - К.“ № 4-6. След цесията изпълнението било прехвърлено при ЧСИ Г.З., с рег. № 888, при когото било образувано изп. д. № 329/2019 г., което било прекратено с постановление от 04.11.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 17.09.2021 г. ЧСИ Г.З. образувал ново изп. д. № 629/2021 г. за събиране на същото вземане. По това дело на 23.09.2021 г. било изпратено запорно съобщение до банка „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на ищеца и запорът бил наложен на 01.10.2021 г.

На 18.10.2021 г. ответникът подал молба за опис на движими вещи в дома на ищеца и такъв бил насрочен на 06.01.2022 г., но не се състоял.

На 26.06.2023 г. и 23.08.2023 г. ответникът подал нови две молби за извършване на изпълнителни действия по делото, но такива не са предприети.

Ищецът е твърдял, че последното прекъсване на погасителната давност за вземането по изпълнителния лист е станало на 01.03.2016 г., поради което давностният срок е изтекъл и вземането е било погасено по давност преди 23.09.2021 г., когато бил наложен запор върху банковите му сметки в банка „Юробанк България“ АД.

При тези твърдения е формулирано искане съдът да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е настъпила след издаване на изпълнителното основание. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не е оспорил обстоятелствата, изложени в исковата молба, включително, че е взискател по оспореното изпълните, тъй като е придобил вземането с договор за цесия от предишния кредитор. Оспорил е твърдението в исковата молба, че вземането е погасено по давност. Твърдял е, че след посочената от ищеца дата 01.03.2016 г. давността е била прекъсвана многократно от конкретни изпълнителни действия, както следва: на 04.07.2018 г. - подадена молба за конституирането на ответника като взискател по изп. д. № 2506/2016 3 г. на ЧСИ П.И., извършването на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор върху неговите банкови сметки; на 17.09.2021 г. - подадена молба от ответника до ЧСИ Г.З. за образуване на ново изп. д. № 629/2021 г., съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 23.09.2021 г. - подадена молба от ответника за извършване на изпълнителни действия; на 23.09.2021 г. - подадена молба за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника и на 27.02.2024 г. - налагане на запор върху банкова сметка на длъжника. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

С доклада по чл.146 ГПК районният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп. д. № 629/2021 г. на ЧСИ Г.З. с рег. № 888, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 15.11.2012 г. по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на РС - П. в полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнението е започнало по молба на „Обединена българска банка“ АД от 19.12.2012 г., въз основа на която е образувано изп. д. № 2185/2012 г. на ЧСИ П.И.. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и насрочване на опис на движими вещи в дома му. По делото са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната и е наложен запор върху моторни превозни средства на длъжника.

По молба на взискателя „ОББ“ АД от 03.12.2013 г. изпълнението е прехвърлено на ЧСИ П.И. с рег. № 883, където на 26.02.2014 г. е образувано изп. д. № 395/2014 г., видно от съставения приемо-предавателен протокол между канторите на частните съдебни изпълнители.

По молба на взискателя от 26.02.2016 г. ЧСИ П.И. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Еко Мес“ ЕООД, съгласно запорно съобщение от 01.03.2016 г. Запорът е изпълнен от работодателя на 15.03.2016 г., но удръжки от заплатата не са направени, тъй като е в минималния размер и представлява несеквестируем доход по чл.446, ал.1 ГПК.

На 05.12.2016 г. по заповед на министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ П.И., вкл. изп. д. № 395/2014 г., е предаден на ЧСИ П.И., където за събиране на вземането на взискателя „ОББ“ АД е образувано изп. д. № 2506/2016 г.

С молба от 04.07.2018 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на стария кредитор „ОББ“ АД поради придобиване на вземането с договор за цесия от 31.01.2018 г.

4

Представил е доказателства за цесията. Със същата молба е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да насрочи опис на движими вещи в дома му и да проучи неговите банкови сметки, върху които да наложи запор. Поисканите с молбата действия не са извършени от ЧСИ, който е бездействал и не е дал указания на заявителя какви такси и разноски следва да внесе във връзка с изпълнението.

По молба на взискателя от 18.03.2019 г. изпълнението е прехвърлено при ЧСИ Г.З., рег. № 888, където на 24.04.2019 г. е образувано изп. д. № 329/2019 г.

Същото е прекратено с постановление на ЧСИ З. от 04.11.2020 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /от 04.07.2018 г./.

С молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ З. да образува ново изпълнително дело срещу ищеца за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист. С разпореждане на ЧСИ З. от същата дата е образувано изп. д. № 629/2021 г., по което в момента се провежда оспореното от ищеца изпълнение. Със същата молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ да проучи банковите сметки на длъжника и да наложи запор върху тези, които са открити последни. С разпореждане на ЧСИ от 23.09.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в банка „Юробанк България“ АД и е насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника на 20.10.2021 г.

Описът не е извършен, тъй като не е внесена дължимата такса от взискателя.

На 27.10.2021 г. е насрочен нов опис за 06.01.2022 г., който отново не е извършен.

С разпореждане на ЧСИ от 27.02.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в банка „Общинска банка“ АД. Налагането на запора е по молба на взискателя от 23.08.2023 г. и това е последното изпълнително действие, което е извършено по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение да валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземането по изпълнителния лист поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, настъпило след издаването на изпълнителното основание. От приетите за безспорно установени обстоятелства по делото е видно, че оспореното изпълнение е започнало на 19.12.2012 г. и към момента 5 не е приключило. По време на същото са действали различни задължителни тълкувателни актове на ВС и ВКС, уреждащи по принципно различен начин давността в изпълнителното производство.