Решение № 14 от 18.06.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. ХАСКОВО , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря МАЯ В. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково) като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600250 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 260014 от 07.04.2021 г., постановена по НОХД № 497 по описа за 2020 година, Районен съд – Харманли признал подсъдимия М. Д. М., ЕГН **********, от гр. Х., за виновен в това, че на 13.12.2017 г., около 16:10 ч, в землището на с. В., общ. Х., по третокласен път III-505, при км. 36+064, на разклона за с. В., в посока с. Т., обл. Х., управлявал моторно превозно средство- л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******* след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола /11-OH-THC в количество под 50 ng/ml/ и амфетамин, установено чрез токсикологична експертиза № 19/ТХК-43 от 12.02.2019 г. на ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. София и комплексна биологична и химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 20/ТХК-8 от 20.01.2020 г. на ЦЕКИ към НИК-МВР – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лв. С присъдата на подсъдимия, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да 1 управлява МПС” за срок от 1 година. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени и направните в хода на ДП разноски за вещи лица в размер на 915,94 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия М. Д. М. – адв. А.Г., който я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност и несправедливост и моли за нейната отмяна. Установената по делото фактическа обстановка не водела до безспорен извод за виновността на неговия доверител поради наличието на противоречиви доказателства. От друга страна, наложените на подсъдимия наказания били явно несправедливи, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ следвало да бъде при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Навежда се алтернативно искане за изменение на присъдата, респ. намаляване на размер на наложените наказания до предвидения в закона минимум.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна. Резултатите от извършеното изследване не били компрометирани, а показанията на разпитания свидетел Л. И. сякаш били нарочно дадени с цел оневиняване на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д. Т. П. се явява лично и със защитника си адв. Г.. В заключителната си пледоария пред настоящата инстанция защитникът оспорва доказателствения анализ на първата инстанция досежно показанията на св. Л. И., като същите не били дооценени от районния съд.

Налице били още и нарушения на процедурата по Наредба № 1 от 19 юли 2017г.

Подсъдимият в своя защита моли да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Харманли е образувано по внесен от РП – Харманли обвинителен акт против М. Д. М. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, протекло е по реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият М. изразил съгласие да не се провежда разпит на свидетелите К. П. Р., И. М. Б., З. Т. М., К. С. Д., Г. М. М., Л. Т. К., Е. К. Ц., Я.

С. Ч. и М. И. В., както и на вещите лица, като в съдебна фаза, при постановяване на присъдата, съдът непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи, съставени по ДП и е приключило с осъдителна присъда, с която същият е 2 признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 13.12.2017 година подс. М. Д. М. управлявал по третокласен път III – 505, в посока към село В., община Х. лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ *******, собственост на ***** му. В автомобила управляван от подс. М. се возели и други лица, сред които св. Л. Н. И. и лицето Н. И.

Около 16:10 часа на инкриминираната дата – 13.12.2017 г. на третокласен път III-505 при км. 36+064 на разклона за с. В., в посока с.Т., обл. Х., управляваният от подс. М. автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ *******, бил спрян за проверка от свидетелите И. М. Б. и М. И. В. При извършената от страна на св. Б. проверка се установило, че водачът – подс. М. е с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство.

След това подс. М. бил съпроводен до сградата на РУ-Харманли, намираща се в град Х. на пл. „В.” № **, където около 17:45 ч. св. З. Т. М. му предложил да бъде тестван с техническо средство за наличие за алкохол и наркотични средства в кръвта си. Подсъдимият отказал, поради което св. М. съставил талон за медицинско изследване с бланков номер ******, в който подсъдимият М. написал собственоръчно и се подписал, че желае да даде кръв за медицинско изследване. С оглед на това М. бил отведен от св. М. и свид. К. П. Р. до сградата на ЦСМП-Харманли, където му били взети доброволно кръв и урина за изследване.

На 18.12.2017 г., в 13:20 часа кръвната проба, дадена от подсъдимия М., била предадена от служителите на ЦСМП-Харманли на св. Г. М. М., като впоследствие била предадена от св. Д. на НИК - МВР - София за извършване на експертиза.

Видно от заключението по приетата токсикохимична експертиза от 12.02.2019г. на ЦЕКИ към НИК-МВР, обективирано в Протокол за извършена експертиза № 19/ТХК-43 от 12.02.2019 г., в кръвта и урината на подс. М.М. е установено наличие на метамфетамин и на метаболит на тетрахидроканабинола (11-ОН-ТНС, в количество под 50 ng/ml), а в пробата урина – и на амфетамин.

Съгласно заключението по комплексната биологична и химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза на ЦЕКИ към НИК-МВР, обективирано в Протокол за извършена експертиза № 20/ТХК-8 от 20.01.2020 г., в изследваната контролна проба кръв, взета на 13.12.2017г. от подс. М., е установено наличие на метамфетамин и на метаболит на тетрахидроканабинола (11-ОН-ТНС), без провеждане на точно количество, поради липса на утвърдени методики за количествен анализ. В 3 заключението е посочено още, че в Наредба №1 от 19.07.2017г. няма определени срокове за извършване на химико-токсикологични анализи, поради което забавянето на изследването с повече от година не може да бъде считано за неспазване на срок по смисъла на наредбата.

На подс. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 109271/13.12.2017г. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата справка за нарушител/водач, подсъдимият е правоспособен водач, притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, валидно до 13.07.2025г., като има отразени извършени от него множество адмн.нарушения по ЗДвП.

Съгласно приложената справка за съдимост, подс. М. е осъждан, като към момента на процесното деяние не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Видно от приложената характеристична справка, подсъдимият не се ползва с добро име сред съседите си в квартала, контактува с криминално проявени лица, системно нарушава обществения ред. Срещу него има заявителски материал, има и криминалистически регистрации. От ДСМПИС се установява, че подсъдимият не реализира никакви доходи, не притежава недвижимо имущество, притежава МПС и няма непълнолетни деца.

Редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към нея. Съгласно чл.3 от наредбата растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се класифицират в три списъка. Тетрахидроканабинолът, амфетаминът и метамфетаминът са високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателствен материал, а именно чрез събраните гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите К. П. Р., И. М. Б., З.

Т. М., К. С. Д., Г. М. М., Л. Т. К., Е. К. Ц., Я. С. Ч. и М. И. В., приобщени по реда на чл.

371, т.1 от НПК, от разпита на св. Л. Н. И., от обясненията на подсъдимия М. и от назначените в хода на ДП токсикохимична и комплексна биологична и химико- 4 токсикологична (токсикохимична) експертизи.

Гореизложената фактическа обстановка е била напълно изяснена от страна на първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е положил необходимите усилия, поради което неговите констатации от фактическа страна се подкрепят от събраните по делото доказателства и липсват основания за коригирането ѝ от въззивния съд.

Липсват основания въззивният съд да не се солидаризира с изводите на първостепенния съд за кредитиране показанията на полицейските служители –св. Р., Б., М., Д., М., К., Ц., Ч. и В., като еднопосочни, безпротиворечиви и категорични в подкрепа на обвинителната теза. От показанията на св. Б. и В. пък се установява, че именно подсъдимият е управлявал спрения от тях за проверка автомобил, което не се и оспорва от защитата. Впрочем, в тази насока са и показанията на св. Л. И., като в тази им част, както правилно е отбелязал районният съд, същите следва да бъдат кредитирани. Св. Р. и М. са тези, съпроводили го ЦСМП – Харманли, където в тяхно присъствие подсъдимият дал процесната проба. Св. М. е взел пробата от ЦСМП – Харманли, за да я придвижи до „НТЛ“ при ОД на МВР – Хасково, а св. Д. е бил този, който е предал пробите за извършване на изследванията, съхранявани в хладилна чанта по време на пътуването му до гр. С. Показанията на св. К. не способстват за изясняването на фактическата обстановка, тъй като същият единствено разяснява реда, по който пробите се придвижват от служители на МВР. Показанията на св. Ц. и Ч. също не способстват в голяма степен за изясняване на фактите по делото, тъй като те касаят изпращането им за проверка на автомобила, чийто водач се оказал подсъдимият - служебно известен им с това, че държал или употребявал наркотични и упойващи вещества. В тази връзка правилно е отбелязано от първостепенния съд, че действията на подсъдимия категорично и безспорно покриват характеристиките на вложения от законодателя смисъл в понятието „управление“, съгласно обвързващите съдилищата указания на ВС, изложени в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82 на ПВС.

Спорният момент в настоящото наказателно производство се свежда до това дали подсъдимият е употребил наркотични вещества и дали са допуснати процесуални нарушения при установяване на употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните по делото доказателства, давайки законосъобразен и изчерпателно аргументиран отговор защо не приема възраженията на защитата за ненадлежно доказване употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия или че 5 наркотикът е бил приет след преустановяване управлението от подсъдимия – по време на извършената му проверка. Въпреки че настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря доводите на районния съд, с които е съгласен, с оглед разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, настоящият съдебен акт следва да даде отговор на изложените в съдебно заседание защитни доводи в подкрепа на жалбата, както и на тези, поддържани в хода на производството пред първата инстанция.