Решение № 50 от 26.05.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Белоградчик, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58б и сл. от ЗАНН .

Образувано е по материали по преписка № БТПО-84/2023 г. на РДГ – Берковица, водена въз основа на АУАН съставен срещу С. И. П., с ЕГН ********** и с адрес в с.М., обл. В., ул. "П." № ..., за извършени нарушения на чл. 213 ал. 1 т.1 и т. 2 от ЗГ .

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружителното писмо до съда, с което го е сезирал за произнасяне и в представени писмени бележки след това - изразява становище – че има извършена простъпка по ЗГ – нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, които са в условията на „повторност“, а извършителят има още 8 бр. образувани админ. нак. производства за нарушения по ЗГ, поради което следва на С. П. да се наложат наказания „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“, както и да се постановят отнемането в полза на държавата на предмета и средството за 1 извършване на нарушенията.

Нарушителят С. П. – не редовно призован, не се явява лично в с. з., същият не е открит на известния за него адрес, има данни да ев чужбина на неустановен такъв. Поради това, съдът е взел решение за даване ход на делото в отсъствие на нарушителя, но след като е осигурил представителство на същия по реда на ЗПП - от процесуален представител – защитник, адвокат.

Последният взема становище за не налагане на наказания на подзащитния му, поради процесуални нарушения в хода на съставяне на АУАН и съдебното производство , както и поради недоказаност на всички приписани елементи на деянията.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2022 г., служители на СЗДП-Враца извършвали проверки в горските територии в района на общ. Д., обл. В., вкл. в землището на с. И. и съседното му - на с. В./, като установили двама извършители на транспорт на нерегламентирано добити дърва за огрев от гора , част от ГФ и извършващи този транспорт независимо един от друг. Така, на асфалтов път, преминаващ през землищата на с. И. и с. В., но в района на землището на с. В., с посока на движение към село В., те видели С. П., който прекарвал с конска каруца, с четири гумени колелета дърва, нарязани на по ок. 30 см. дължина. /Другото лице, също транспортиращо дърва, не е участник в настоящето производство/.

Тъй като П. не представил нито позволително за сеч, нито превозен билет, а и дървата не били маркирани с КГМ – били повикани за съдействие служители на ТП-ДГС-Белоградчик, в чийто район било това землище към ГФ. Така пристигнали свид. Г. В. Г. - горски стражар при ТП ДГС Белоградчик и негов колега – Л. Пенков. Те извършили също проверка на каруцата на С. П., натоварена с дърва от него. Установили и идентичността на лицето, което било водач на ППС – нарушителят С. И. П. от с. М., с ЕГН **********. Констатирали още, и че в конска каруцата има натоварени дърва за огрев –„цер“, немаркирани с КГМ и без превозен билет. Измерили същите в количество 1,0 пр. куб. м., без да ги свалят от ППС, тъй като били добре подредени и позволявали това. За установеното, Г. Г. съставил констативен протокол /не представен по делото, респ. с админ. нак. преписка/ и задържал дървата и конската каруца. За установеното веднага на място бил съставен и 2

АУАН № 84 от Г., в присъствието на нарушителя и Л. П. – като свидетел на съставяне на акта. Актосъставителят Г. с думи изписал неправомерното поведение на нарушителя като - „транспортиране на дърва за огрев, цер 1,0 пр. куб. м., нарязани на 0,30 м. дължина, с конска каруца, в землището на с.

В., на асфалтов път от с. И. към с. В. и движение към с. В.“, а като цифрова квалификация посочил чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. С. П. подписал документа, като не е отразил възражения в него.

От направена справка за извършени нарушения по Закона за горите в РДГ-Берковица, се установило, че спрямо С. П. има влязло в сила от 27.01.2022 г. Наказателно постановление № 933/22.12.2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, за нарушение по чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, като на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ бил санкциониран с „глоба“ в размер на 50,00 лв. При справката в регистъра на Дирекцията, се намерили и други нарушения на ЗГ, извършени от П.. При така констатираните обстоятелства, Директорът на РДГ-Берковица е сезирал съда за произнасяне по реда на чл.58 Б от ЗАНН, като му изпратил админ. нак. преписка по съставения на 19.12.22 г. АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства.

При тази установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, съдът не намира за основателни доводите на представителя на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, поради които да следва прекратяване на производството и изразяващи се в неявяване на представител на АНО по делото и неосигуряване на свидетеля по АУАН за участие в делото. Съгласно указаното в ЗАНН, по настоящият вид съдебни производства съдът е длъжен да призове АНО, като по този начин му се даде възможност само – а не вмени задължение, да се яви лично или чрез представител по делото и да обоснове искането си , отправено към съда. Също така, в този вид производства, пак по изискване на ЗАНН, съдът е длъжен да призове освен АНО – нарушителят, без да призовава въобще свидетели, каквито и да са / актосъставител, свидетели по АУАН и т.н./, освен ако самият той – съдът, не прецени, че за установяване на обективната истина не се нуждае от разпита на посочените 3 свидетели. При насрочване на с. з . по делото, съдът е преценил необходимост от разпита единствено на актосъставителя, без призоваване на свидетелят по акта. Последният затова и не се явява в заседанието, а ако някоя от страните – респ. АНО бе пожелал да ангажира този вид гласно доказателство – показания на свидетеля Пенков, няма законова пречка да бе поискал разпита му. Това не бе сторено , също така и от нарушителя. Няма никаква пречка, от разпита на едни само свидетел иначе – актосъставителят, да могат да се направят достатъчно и безспорни изводи относно съставомерното или не поведение на лицето, обвинено като „нарушител“. Няма никъде според съда изрични изисквания, нерегламентирано превозваните дърва , да се свалят от превозното средство, за да се измерят правилно и бъде установена точната им кубатура. Св. Г. обясни, че дървата в каруцата на П. са били добре подредени, което е позволило измерването им в ППС.

Вмененото на С. П. противоправно поведение се изразява в осъществяване на две отделни нарушения - по чл. чл.213 ал.1 т.1 и по 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ , или в нарушаване забраните за транспорт на дървесина, както немаркирана с КГМ, така и непридружена с превозен билет. От обективна страна, според съда безспорно се установи и доказа, че по асфалтов път , преминаващ от землище на с. И., общ. Д., към землище на с. В., на територията на това второ посочено землище, С. И. П. е бил превозвал натоварена в каруцата си дървесина – 1,0 пр. куб. м. дърва за огрев, от вида „цер“, нарязани на по 0,30 м. дължина, на 19.12.2022 г. Същите нито са имали поставена марка – КГМ / нито друга няма данни да са имали/ и П. не притежавал за тях превозен билет.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свид. Г. Г., според съда се доказа приетата от съда фактическа обстановка.

Но съдът намира, че не следва да уважава искането и становището на АНО и да налага каквото и да било наказание на П., поради опорочената процедура на ангажиране на отговорността му - допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които съществено накърняват и правата на нарушителя. Същевременно съдът в настоящето производство, по реда на чл.58 Б от ЗАНН, няма процесуалната възможност да върне акта на актосъставителя за отстраняване на тези нарушения. Съгл. чл.58 В от ЗАНН, съдът, произнасяйки се с решение по делото може 4 единствено да: наложи наказание и ПАМ, да изпрати материалите по делото на прокурор – ако счита, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер или да оправдае нарушителя, ако не са налице условията за налагане на наказание.

В настоящия казус, съдът намира, че следва да постъпи по третия указан от закона начин – да оправдае нарушителя, поради, както посочи вече по-горе, опорочената процедура по ангажиране на отговорността му – пороци в самия АУАН, играещ ролята на обвинителен акт, тъй като именно с този документ се повдига обвинение срещу едно ФЛ, което обвинение следва да се докаже с допустимите от закона средства, по посочените от закона начини и срещу което обвинение то / ФЛ/, следва са се защитава.

Същественият порок на АУАН се изразява в липсата на пълнота на обвинението, словом. На проявата на П. е придадена правилна правна квалификация, така както актосъставителят е установил фактите от обективната действителност – транспорт на добити дърва от ГФ без КГМ и непридружени от превозен билет – чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. В акта обаче, св. Г. Г. не е посочил с думи всички съставомерни признаци, които обуславят нарушенията – няма посочени обстоятелства нито на „липсата на КГМ“, нито на „превозния билет“. Актът е съставен по този начин: за „транспортиране на дърва за огрев, цер 1,0 пр. куб. м., с конска каруца, в землището на с. В., по асфалтов път, минаващ от землището на с. И. в посока с. В.“,. Така описано, поведението на П. не е не законосъобразно. Никъде в словесното изразяване на поведението му, няма отправен укор за транспорт без изискуеми марка и без превозен билет. А така словесното описание не отговаря и на цифровата квалификация.

На следващо място, съдът намери, че АУАН е съставен в присъствието на един само свидетел – Л. Пенков, който, както е отбелязал актосъставителят е такъв само на „съставяне на акта“. А в тази случаи, чл.40 ал.3 от ЗАНН изисква присъствието за оформяне на акта, на двама свидетели.

Съдът не може да приеме, че Пенков е свидетел и на установяване на нарушението, тъй като нито свид. Г. указа на това, нито по делото е представен констативен протокол, който Г. заяви да е писал, нито се е позовал на такъв в акта, за да се изясни дали Л. Пенков е присъствал на цялата проверка и може да е бил и свидетел на установяване на нарушенията.

5

За прецизност, съдът отбелязва, че съобразно повдигнатите с АУАН, предмет на делото, обвинения на С. П. сега, то при доказаност на деянията /правилно проведено производство до момента/, само едното от тях би се явило „повторно“ спрямо друго, идентично проявление, санкционирано с визираното в админ. нак. преписка НП № 933/22.12.2021 г. на РДГ-Берковица.

Това е така, тъй като с това НП, П. е бил наказан само за нарушаване на чл.213 ал.1 т. 2 ЗГ, а не и по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, или сега търсената му отговорност по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – към 19.12.22 г. не може да е за „повторно“ деяние и не може принципно, изначално, по настоящия ред - на чл.58 б от ЗАНН, да се санкционира с БТПО, на осн. чл.266 ал.4 от ЗГ.

Съдът констатира, че в хода на отпочнатото админ. нак. производство от актосъставителя, са иззети две веществени доказателства от нарушителя С.

П. – конска каруца и дървата, предмет на твърдените нарушения на П.. С оглед извода на съда по същество на случая – да не накаже С. П., като го оправдае, то съдът следва да се произнесе и по съдбата на така иззетите вещи и скрепени като веществени доказателства към АУАН. Предвид оправдаването на лицето, от което е иззето средството за извършване на нарушенията по отправените му обвинения, то съдът намира, че конската каруца / с 4 бр. гумени колелета, съхранявана в ТП ДГС-Белоградчик /, следва са се върне на лицето, от което е иззета – С. П.. Досежно дървата, предмет на твърдените нарушения, обаче въпреки оправдаването на П., тяхното притежаване – „придобиване, съхраняване“ по см. чл.213 ал.1 и чл.266 ал.1 от ЗГ– без поставена КГМ, е незаконосъобразно според съда, забранено от закона / ЗГ/, поради което и следва да се отнемат в полза на държавата на осн. чл.53 ал.2 б. „а“ от НК вр. чл.84 от НК / приложим по аналогия в настоящето производство/.